За хралупата на Байкушевата мура

Или колко струва празното пространство в главите на гражданите 

На 11-ти ноември ще има протест. Природозащитен, заради плановете на група невежи мутри да се дообогатят на гърба на данъкоплатците, ползвайки техните - на данъкоплатците - блага. Да, данъкоплатците. Ще повторя тази дума много пъти в този текст.
Защото той няма нищо общо със защитата на природата, освен едно - има територии, които принадлежат на държавата, а държавата, това сме ние, данъкоплатците. Ако някой иска да прекара път към хотела си през двора на селската ти къща, и за да му е по-удобно ти бутне кокошарника, вероятно ще изцвилиш. Не че пътят е грозен или нефункционален, но дворът си е твой. Кокошките също. Посегателството върху тях е незаконно.
Е - време е за цвилене.

Добро утро, случаен гражданино!
Вероятно вече си станал от сън, завел си децата на училище и си на работното си място. Не те знам какво точно работиш и колко изкарваш, но - за твоя информация - около 34% от това, което изкарваш, отива в джоба на държавата под формата на различни преки и косвени данъци, акцизи, такси. През 2015-та например си работил за държавата от 5-ти януари до 2-ри май, по изчисления на ИПИ. Четиримесечния ти труд влиза в една каца, която се нарича "Бюджет на Република България за ... (съответната година)". Ако жена ти/мъжът ти, в продължение на 4 месеца ти прибира заплатата, и я харчи без да ти каже за какво, но с категоричното уверение, че така ти е по-добре, няма ли да се напрегнеш?
Та, мисълта ми е, че има отчаяна нужда от натиск върху МинФин за промяна на философията на бюджетирането. Точно аз ли да ти говоря за бюджетиране - ами да, аз плащам данъци и искам да знам за какво се харчат, кой колко краде от тях, тез три неща... Има примери в света как един бюджет да стане по-разбираем, така че за огромна радост не се налага да откриваме топлата вода. Налага се обаче да го изискаме от правителството и парламента си, тъй като те нямат интерес (а вероятно и компетентност) да го приложат. Нарича се програмно бюджетиране. Преди почти 15год. в България се прави плах опит за въвеждането му, но поради недостиг на политическа воля, политическо време, експертиза на средно управленско ниво и някакви други неща, които може би няма как да науча от четене на статии, опитът се проваля.
И така - въведение в програмното бюджетиране for dummies по Любо Дацов.

Има няколко начина на представяне на бюджет. По така наречените икономически елементи - когато вътре виждате заплати, издръжка, разходи за ток, за сгради, за хартия, ред за субсидиите, ред за капиталовите разходи. След това има представяне на бюджета по функции, където виждате колко отива за образование, колко за полиция, за здравеопазване, социална сфера и т.н. Всички тези инструменти не говорят нищо на гражданите.Примерно - 4 млрд отиват за заплати в държавата. Но никой не може да каже това много ли е, малко ли е, какво вършат тези хора. Затова в края на 70-те години се измисля така нареченото програмно бюджетиране, на английски "performance based budgeting" или бюджетиране, ориентирано към резултатите. (...) Идеята е, че хората в крайна сметка се интересуват не толкова много колко харчат системите - и не бива да се интересуват какво става вътре в тези системи - по-важното са резултатите, какво произвеждат те.

В този ред на мисли, съвсем естествено, някак си, стигаме до полицаите. Осми от 100 държави в света сме в класация на Bloomberg по брой куки на глава от населението (по дани от 2014г. щатният състав на МВР е 51 000 души). Трети в ЕС по разходи за МВР. Разкриваемост - едно от три престъпления според официална статистика на МВР от преди година и под 2% за някои специфични престъпления, според ей тази таблица, която се върти в мрежата от 2 дни (източникът не е ясен, съоветно и достоверността, но още никой не я е опровергал).

Та, в контекста на  идеята, че като гражданин не трябва да ме интересуват парите, а резултатите, искам да попитам:
1) Къде бе, мамка ви, сте всички над 50 000 ченгета, когато ми трябвате? Когато ми обраха жилището (2 пъти), когато измамиха баба ми по телефона, когато звъня със сигнал за силен нощен шум (през вечер лятно време), когато тестостероновите бомбички и русите кифли в Студентски град карат със 120 в насрещното? Вие учите ли децата си, ако се загубят, да потърсят полицай? И как ги инструктирате да го намерят? Щото запознати източници твърдят, че най-лесният начин е в близкото кафе, на сянка (или на топло, според сезона)...
2) Във века на технологиите, намирате ли за нормално да давате 94% от бюджета си за заплати? И какво точно се поддържа с 1,5% капиталови разходи - районните, патрулките, служебните оръжия, техниката...?
3) Що за КПД е 33-34%?
4) Смятате, че сте нещо повече от данъкоплатците, и имате право своеволно да затваряте градове и пътища, в противоречие на всеки закон, свързан с вашата работа и регламентирането на протестните действия? Чудесно, това е ярко доказателство за отношението ви към закона и следователно - негодността ви да го пазите. ВЪН! Подавайте си рапортите, няма да ми липсвате.
5) "Ама има и честни полицаи, ама не е честно всички под един знаменател, ама всеки има право да му писне, знаете ли какъв хаос е в МВР..." Ама да бе. Съгласна съм. И точно затова съм убедена, че и честните полицаи не харесват министерството си такова, каквото е в момента. Че не им е приятно да са част от мутро-мафиотската организация, чиято единствена цел е да "респектира". Че когато са били малки момченца (в общия случай), не са си мечтали да станат полицаи, за да могат да изскачат от храстите и да питат случайния гражданин "И сега какво ще правим?".
6) "Те се учат от протестиращите миналата година..." И един мармот завива шоколада в станиол. Статуквото размахва заплашително палка, за да не го закачат. И ако съдя по реакциите, заплахата работи.
7) Има сценарий... Ибаааааах таз актьорска професия... Аз, ако съм на НАТФИЗ, още утре ще се саморазпусна от срам. Явно школата в Симеоново отдавна ги превъзхожда...

А докато се занимаваме с това, срокът за обжалване на изборните резултати изтече. Както знаете, тъй като бяха местни, ако някой се съмнява в истинността на резултатите, те трябва да се жалят община по община. Вече и децата знаят, че градовете се дават по благоволение и от толерантност (via премиерът Слънце) , така че не виждам смисъл да се хабим в избиране и жалене на каквото и да било. Ще преведа тук, обаче, малко цифри, ей така, като повод за размисъл. На който му възможна тази дейност, разбира се.
Настоящото правителство е избрано с гласовете на 1 364 297 гласоподаватели а.к.а. данъкоплатци, по данни на ЦИК. Това са хората, дали глас за ГЕРБ и РБ. Още 375 324 избиралети на АБВ и ПФ/ВМРО стоят с гласовете си зад управлението, или общо 1 739 628 са решили да ни управляват тия хора.(Това твърдение е изключително условно, да кажа аз като един бивш симпатизант на РБ, който иска да си купи гранатомет...)Решенията на тези хора, както и на онези, на които уж не им стигна подкрепа да влязат във властта (но чрез плаващите парламентарни съглашения на практика са част от нея) са задължителни за всички нас, данъкоплатците.
Но решението на 1 883 411 данъкоплатци (по данни на ЦИК), че електронното гласуване от разстояние трябва да бъде въведено, не е задължително за тях. Тепърва ще го обсъждат в парламента. И с риск да позная, бих предположила, че след разгорещени дебати и няколко блокирали пулта, ще се окажем неготови като общество за тия промени.
Викайте ми Ванга.

На края, но не и по значение, искам ей така, като майка, да ви споделя нещо лично.
Правя сега едни сложни схеми, които може и да ми спънат професионалното развитие, но пък ще позволят сина ми да си пише домашните. Казано простично - ще работя по-малко, за да обучавам повече. Не казвам "родителствам", защото на практика ще изпълнявам част от задълженията на образователната система, вменени й при регламентирането на задължително целодневно обучение. Екзистенциално постижение в държава с буксуваща икономика и срив в грамотността и демографската политика.


Защо не реагират гражданите? А и как биха могли?
Протест?
Игнор?
Терминал 2?

Нямам финал на този текст.

В нощта на Вси светии

Православната църква отбелязва деня на Вси светии в първата неделя след петдесетница.
Това само за информация.
Иначе така, малко за свободата и битието.
Имам право да празнувам каквото си искам. Имам право да спя с когото си ща, от какъвто ми харесва пол. Имам право да чета глупави книги, да гледам екшъни, да кърмя в мола, да не слагам шапки на децата през октомври. Имам право да гледам "Миньоните". Имам право да пия вино. Бира. Уиски. Сайдерът не ме кефи. Имам право да работя за без пари за каузи, в които вярвам.
"Мога хиляди неща...", както пееше една лилава певачка.
Защото всички те са законни и не нарушават правата и свободите на останалите граждани на панелката, квартала, града, държавата или света.
Моята свобода свършва там, където започва твоята, нито миг по-рано.

Нямам право да купувам гласове на избори. Нямам право да по(д)правям изборни  протоколи. Нямам право да злоупотребявам със служебното си положение. Нямам право да внушавам омраза. Нямам право да източвам банки. Нямам право да мамя, да крада, да пребивам, да отвличам. Нямам право да взимам пари, за да прокарвам чужди интереси. Нямам право да застроявам национални паркове и да ги сека. Нямам право да нарушавам правата и свободите на останалите граждани и да нарушавам закона.

Има нещо адски сбъркано в механизмите за възпаляване на общественото мнение в българското "общество".

Morgenstern

Цял ден чакам да свърши света.
От една седмица.
Тогава серия публикации ме увериха, че "кървавата Луна" ще донесе крах на световните борси, лично неблагополучие, трета световна война и края на света. Може и в обратен ред.
"Брей, че интересно", казах си, и се захванах да пиша списък за уреждане на земните си дела. На първо място в списъка беше подготовката на предаването за 28-ми. Щото, нали, ако светът вземе, че свърши след 18ч, даже след 14.30, нямаше какво да извини липсата на предаване...
Та така в шеги и закачки с Филипа Дзъ се заровихме в сайтовете на Роженската обсерватория и катедра "Астрономия" към СУ да си търсим астрономи-събеседници, които да дойдат в студиото на BIT, ако светът не е свършил дотогава, и да ни кажат ще свърши ли по-късно. Както и колко струва да знаем това, защо парите за наука са смешни на фона на други бюджети в държавата и защо е важно да гледаме небето.
Избрахме си две-три имена по квадратно-звездовия метод и започна едно издирване....
Да ви кажа, на тия телефони в сайтовете никой не вдига. Обаче Марк Зукърбърг го е измислил.
И няколко други преди него.
Така открих едно отворено писмо, после второ, а в тях десетки потенциални събеседници от по света и у нас. Най-вече по света, в случая.
Междувременно Фил откри доц. Евгени Овчаров.
Оооо, да, както казват младите творци в наш'то семейство...
Тъй като съм по природа неорганизирана, 28-ми септември ме застигна с напълно неуредени земни дела. Това изпълни утринта с тревожност, но пък си казах - е, какво толкова, щом светът ще свършва, значи уреждането на земните ми дела няма да бъде от съществено значение. И продължих нататък.
Докато не уреждах земните си дела обаче, Вселената се настрои на нашия ритъм. Обсерваторията в Рожен обяви (за пореден път) кампания за набиране на средства, а НАСА... НАСА подготвяше сензационно разкритие за Марс в 18ч БГ-време. 

В 17.00ч в студиото бяха Евгени и Камен. Така ги представих на сина си, който много искаше да види "истински астрономи" ("Ама така ли се казват хората, които изследват Марс?"). Всъщност си говорим за титанична експертиза.
Камен Козарев е изследовател в Харвард. Евгени Овчаров, както се вижда от линка по-горе, е доцент в Софийския университет.

Имаме някаква повторяемост на събитията - недостигът на пари за НАО Рожен се повтаря всяка година... *

Доц. Евгени Овчаров: Да, за поредна година се налага колегите от Института по Астрономия да закърпват по някакъв начин средствата, които не им достигат в бюджета. И тъй като българските управници продължават да не решават проблема, затова се стига до такива кампании. В момента колегите са обявили кампания за набиране на средства. Хубавото е, че въпреки че кампанията е активна от два дни, до момета са събрани около 9000 евро от нужните около 56 000.

Да обясним за какво всъщност сe търсят тези пари?
ЕО: Парите, които се търсят, не са за хонорари, заплати или нещо подобно. Това са най-необходимите средства за поддръжка на апаратурата на Рожен. Тя е скъпа и не може просто ей така нещо да се изключи, и да се остави за няколко месеца.

Д-р Козарев, какъв е Вашият опит от САЩ?
Д-р Камен Козарев: Похвално е усилието на астрономите да запазят базата, която имат, защото тя наистина е много добра. Друг проблем е, че може би трябва да се осъзнае нуждата от Обсерваторията, от астрономията и от науката като цяло. Иначе и в Щатите има понякога проблеми с обсерватории, понякога дори затварят обсреватории, но там има много, а тук ни е една. Тя е страхотна инфраструктура, която се ползва не само от българи.

Защо е важно да се намерят точно сега, точно тези 56 000?
ЕО: Роженската обсерватория е само един пример за това, което се случва с науката в България. Просто там действително, ако се прекрати някаква дейност на част от апаратурата, тя после няма как да бъде възстановена. А Роженската обсерватория е изключително важна по няколко причини. Тя не просто е най-голямата в цяла Югоизточна Европа, тя е страхотна база за наука, за обучение, за конференции, за школи, каквито се правят откакто я има.
КК: Не само за бъдещите професионални астрономи е важна, но и заради обучението на много деца. Много от тях няма да станат астрономи, и това е нормално. Но те ще придобият едно усещане за това как се прави наука, и защо науката е ценна като цяло.

Защо науката е ценна като цяло?
КК: Всякакви достижения на космическите технологии вече се комерсиализират. Все по-често научни институти си партнират с компании, да кажем. Създадени са например едни наносателити, които са около 10 кубични сантиметра, дори в България има компания, която произвежда такива. А те могат да се ползват в изследователска работа.
ЕО: Човек ако се замисли, цялата съвременна технология е резултат на дълбоката, на сложната наука, която през годините е довела до улеснението на всекидневието ни. Така че няма как да не е важна, тъй като сателитите, телефоните, цифровите апарати - всичко това е резултат на астрономията, на физиката...
КК: Ако говорим по-романтично, астрономията ни вдъхновява... Когато децата видят една такава невероятна снимка от космоса, и казват "Уау..." , казват си "Аз искам да бъдат астронавт" или "Искам да бъда астроном", да се занимавам с нещо интересно и да откривам нови и непознати неща...

Не ми стигна този разговор. Толкова много неща исках да попитам! Исках да знам какво изследват в момента екипите на Евгени и Камен, как работят с деца, как им обясняват понятия, които аз цял живот не мога да смеля... Искам да знам къде са те в международната астрономична общност и каква е ролята на българските изследователи в световната космическа наука; има ли НАО Рожен уникални (в световен мащаб) предимства, какви открития са направени там...
Но погледнато от стола на оптимиста (в който, надявам се, някой ден ще седна), всички незададени въпроси са поводи за нови разговори.
И накрая, но не и по значение. 
Бюджетът на БАН за 2015г. е 72 млн 846 хил лв. Нямам идея дали това е много, или малко.
Но си мисля, че ако всяка година една и съща структура генерира едни и същи дефицити, значи има нещо сбъркано в модела.
Без никакъв срам ви предлагам да подкрепите астрономите - кампанията им е в платформата indiegogo, където е неприлично лесно да се дари. А след като го направите си отворете бира и си подарете 20 минути.

 "Космическите очи на България" разказва за НАО Рожен. Да ви призная, малко се загубих в Ричи Кретиен, вдлъбнатите и изпъкнали огледала, които със страшна сила ми напомниха епичния конфликт с учителката ми по физика в гимназията... 
Но пък през останалото време се чувствах концентрирано намерена. И Нова :).






 
---------------------------
* Разговорът е част от интервюто на доц. Евгени Овчаров и д-р Камен  Козарев в телевизия BIT на 28-ми септември.

Пеперудени бегачи

“На 6 септември (неделя) в София ще се проведе Щафетен маратон, в който ще участва и отборът на "Пеперудените". Бегачите на дълги разстояния знаят колко трудно е да стъпваш, когато краката ти са разранени и те боли, но да продължаваш – нещо, което "пеперудените" деца преживяват всеки ден, защото често имат рани по стъпалата. Посвещаваме бягането си на тези малки, непознати на обществото герои!”, написа в петък в профила си в социалните мрежи Елена Енева. Ако познавате мен, познавате и нея - една от най-дълбоко докосналите ме каузи. Защото каузите се олицетворяват от хора, а Тези хора го правят истински, от сърце.

В неделя, деня на Съединението, те ще бягат заедно със стотици други по софийските улици. Намерете ги и ги разпознайте в тълпата...

Елена, разкажи за хората, за които булозна епидермолиза е непозната сложна дума - каква е каузата на „Пеперудените”?

Целта ни е да привлечем вниманието на обществото към “пеперудените” деца, които страдат от рядкото заболяване Булозна епидермолиза. То прави кожата им много лесно ранима, почти като крилцата на пеперуда. Ходенето, играта, храненето често ги нараняват. Раните и превръзките са всекидневие за тях. Понякога околните се притесняват, че тези деца са заразни или са жертва на насилие и ги избягват, а това не е вярно. “Пеперудените” деца искат да общуват и играят, като всички останали. Нужно е само малко повече внимание, за да не бъдат наранени.

Колко души са включени в отбора, всички ли имат отношение към ЕБ и ако не – как ги привлякохте?

В отбора участват 6 души – двама сме родители на “пеперудени” деца, останалите са хора, които в последните години активно тренират бягане на дълги разстояния. Когато бягаш 10, 20, 40 км пришките и раните по краката са чести. Всички от отбора знаем колко е трудно да стъпваш, когато те боли, но да продължаваш, защото имаш цел – нещо, което децата, страдащи от булозна епидермолиза преживяват всеки ден, защото често имат рани по стъпалата. Обикновено се възхищаваме на големите атлети за тяхната упоритост и издръжливост на болка. Тези деца проявяват не по-малък героизъм всеки ден. Беше много лесно да изберем да посветим бягането си на тях.

Това не е първия ви маратон, как оценявате ползата от включването на тематични отбори с кауза в подобни масови спортни събития?

Масовите спортни събития събуждат отборния дух у хората и желанието да подкрепят участниците. Бихме искали тази подкрепа да се пренасочи към уязвимите членове на обществото ни. Има деца, които никога няма да бягат и за които изминаването на кратки разстояния е трудно и болезнено. Те никога няма да спечелят медали и награди, но това, което правят е не по-малко достойно за споменаване и уважение от усилията на състезателите. Смятам, че тематичните отбори са добър начин за информиране на хората за такива каузи.

Имате ли конкретна цел с включването си в маратона на 6-ти?

Информирането на обществото е много важно, защото помага на семействата, в които има “пеперудено” дете да бъдат по-лесно приети на детската площадка, на улицата, в училище, без да се налага родителите непрекъснато да обясняват за заболяването. От миналата година, хората с крехка кожа получават безплатни превръзки от НЗОК. Докато се задейства процедурата по диагностицирането и отпускането им обаче, минават няколко месеца, а новородените “пеперудени” бебета имат нужда от специални превръзки и медикаменти от ден първи. Затова пациентската организация ДЕБРА България набира дарения, с които да ги осигурява на семействата през първите месеци, както и за да подпомага пациенти в по-тежко състояние. Който желае да помогне, може да посети сайта debrabg.org и да научи повече как да направи дарение.

Reminder

Помните ли онзи случай в Тетевен, когато здраво новородено почина след травматично раждане, а майката подаде жалба и предизвика медиен скандал?
А помните ли какви бяха последиците?
Ще ви припомня.
Обвинената в насилие и непрофесионализъм лекарка и колегата й в АГ-отделението на МБАЛ Тетевен подадоха оставки. Това оголи отделението кадрово и след два месеца МЗ му отне лиценза. ИА "Медицински одит" написа доклад, в който дословно пишеше, че са открити нарушения, че по време на водене на раждането са прилагани практики, които отдавна са отхвърлени, че не са извършени процедурите, които биха били животоспасяващи за бебето, че за новороденото и майката не са положени нужните грижи.
Това в резюме.
А сега по същество.
Според слухове, които не си направих труда да проверя (защото в случая верността им е от второстепенно значение) в момента д-р Байчева работи в частна болница. Ще проуча коя и ще ви информирам допълнително. Но както стана ясно, това е друга тема.
А сега да се върнем на евентуалната справедливост.
След унищожителния доклад на ИАМО обвинената д-р Нина Байчева напусна МБАЛ Тетевен. Документацията по случая беше предадена на Централната етична комисия на Българския лекарски съюз, която постанови, че има установени нарушения и предаде случая на Регионалната етична комисия, която по устав трябваше да вземе решение за евентуално отнемане на лекарските права на д-р Байчева. Регионалната етична комисия обаче изненада всички, като реши, че д-р Байчева е постъпила напълно професионално, и обяви, че въпросът за отнемане на правата на въпросната акушер-гинеколожка дори не е бил разглеждан. За да измие срама от челото председателят на колегията д-р Радослав Иванов подаде оставка:

"Като председател поне аз трябва да поема отговорност и подавам молбата си за оставка. След като никой друг не я поема, аз искам да я поема, тъй като смятам, мое лично убеждение е, че има нарушения и тези взаимоотношения, които демонстрира докторката, която е водила раждането, противоречат на доста точки от Кодекса по професионална етика и би трябвало да има и наказания."

Това се случи на 05.06.2015г. Тогава председателят на Централната етична комисия на БЛС обясни, че подопечната му комисия не може да отнема лекарски права, дори при констатирано нарушение. Д-р Петко Загорчев:

"За съжаление съгласно закона не са дадени никакви правомощия на Централната етична комисия, освен да се произнесе по казуса."

Оттогава минаха три (3), повтарям ТРИ месеца. Резултатът е едно закрито АГ отделение, нов председател на регионалната колегия и регионалната етична комисия в Ловеч и... ами май толкова.
Не съм търсила майката да я попитам как се чувства половин година след загубата на бебето си, при положение, че д-р Нина Байчева продължава да работи и не е претърпяла никакви санкции. Въпросът е тъп и не бива да бъде задаван, нищо, че телевизионните практики у нас сочат друго.
Обаче фактът, че три месеца след като ИАМО казва, че една лекарка е нарушила добрата практика и заради това е умряло бебе (тоест го е убила заради мързел, немърливост, арогантност или обикновена некадърност), последствия няма никакви.
Та по този повод и в тоз ред на мисли, и поради получената по мръсния канал информация, че Регионалната етична комисия няма повече да се занимава с този случай, реших да проверя какво се случва на тоЗ етап.
В момента очаквам отговор от Прокуратурата дали по случая има образувано досъдебно производство и какво изобщо се случва, след като зам. здравният министър Ваньо Шарков обяви, че докладът на ИАМО отива на прокурор.
Очаквам и решението на Централната етична комисия - на 17-ти септември. Засега ангажиментът на д-р Петко Загорчев е, че решение ще има:

"Очаквам от Регионалната колегия в Ловеч да изпратят документите по случая на моята електронна поща, за да мога да започна да работя ;по случая вече. Засега нищо не съм получил. Днес отново ще се обадя на колежката от Ловеч. Искам лично да ги уведомя, че на 17-ти септември имаме заседание и искаме да получим документите, определили сме трима души, които да отидат и на място. Уведомили сме проф. Асен Николов, председателя на Дружеството по акушерство и гинекология, тъй като ще искаме и неговото становище, уведомили сме и д-р Байчева, защото искаме пълна писмена информация както за етичните, така и за медицинските действия, които са извършени. но пак ви казвам, не съм получил документите. получил съм само писмо, че РЛК в Ловеч иска Централната комисия да се занимае с този случай."

Бягството от отговорност на всякакви видове регионални специалисти няма как да не се набие на очи. След като лекарите от регионалната комисия първо обявиха, че д-р Байчева е бяла и добра, а след това решиха въобще да не се занимават със случая, адвокатите в региона също отказаха да поемат казуса на семейството, изгубило първото си бебе. Няма да гадая за причините, само ви обръщам внимание върху явлението... И продължавам с ангажиментите на председателя на Централната етична комисия д-р Петко Загорчев:

 "Влезте ми в положението - до 31-ви август на всяко позвъняване ми казваха "Колегията е в отпуск". Не е съвсем нормално това, да ви кажа, защото в летния период ние имаме 28 жалби получени. Аз също бях в отпуск, но всички тези жалби съм ги обработил, разпратил съм ги на членовете на комисията, направили сме предварителното проучване, разпратени са по колегии. отпуската си е отпуска, но работата си е работа."

Та така.
Както става ясно, тази история няма да завърши днес.
Държах да се уверя обаче, че не сме я забравили.
Заради хилядите жени, които продължават да се престрашават да раждат деца в България.

Living with idiots can kill you

В нашия квартал има едно дърто BMW тройка, черно, комби, с червени стъкла на фаровете. Засичам го от време на време.
Преди няколко дни, докато отивахме с децата към детската градина, зад нас се чу свистене на гуми. Хвърлих поглед назад - шибаният копелдак хвърчеше по тясната квартална улица с паркирали от двете страни автомобили, пилеше гуми  и се движеше на зиг-заг по платното. На мястото, където се намирахме, нямаше къде да се отдръпнем. Просто спряхме на тротоара, хванах децата и застанах пред тях като някаква глупава квачка. Тъпото безгръбначно зад волана вероятно реши, че ще е много забавно да се избъзика с хистеричната родителка на тротоара. Гледах го как приближава, и на метри преди да ни подмине черното BMW  с червени стъкла на фаровете рязко кривна към нас. За части от секундата с поднасяне се върна в пътя си, а аз получих 38 микроинфаркта, представяйки си цветно как олигофренът губи контрол върху трошляка си.

Оттогава на няколко пъти, минавайки по същия път с децата, си мисля какво ли би станало, ако го срещна някъде извън колата му. Няма да го позная. Но ако го позная, вероятно ще го нападна с паве, след което ще го ритам, докато мърда.
О, да.
В един идеален свят вероятно вече щях да съм се обадила на полицията.
В един идеален свят глобите за такова поведение на пътя щяха да са на стойност малко имение в Прованс.
В един идеален свят полицията щеше да налага тези глоби, а държавата да ги събира.
В един идеален свят нямаше всеки месец да осъмваме "шокирани от поредната трагедия на пътя".
В един идеален свят правилата щяха да са, за да се спазват.
Всъщност, само на 1000км от нас идеалното е норма.

На мен терминал 2 не ми трябва, имаме си ван.

DMS FOND

Преди няколко дни Център "Фонд за лечение на деца" публикува отчета си за първите шест месеца на 2015-та година. В цифрите няма сензации.


Над 650 деца са били подпомогнати. Малко над 6 млн. лева са изразходени за изпращането на тежко болни деца в чужбина, както и за заплащане на медицински изделия и медикаменти за лечение в България, които не се плащат от НЗОК. Разходите за издръжка на Фонда са 190 хил. лв. 
182 деца са били изпратени на лечение в чужбина, а 471 са били подпомогнати, за да се лекуват у нас от януари до юни. За изпратените в чужбина деца Фондът е похарчил малко над 3,36 млн. лв, а за подпомагане в България са изразходвани около 2,53 млн. За първото полугодие той е финансирал 10 трансплантации на деца в чужбина, 7 от които - костномозъчни.
В отчета на Фонда се подчертава, че наложилата се през последните 5 години тенденция за увеличаване броя на кандидатстващите за подпомагане се запазва.  За първите шест месеца на 2015година в ЦФЛД са постъпили 737 заявления. За сравнение, за същия период на 2014 те са били 696, а през 2013-а - 655.
Най-често българските деца заминават за лечение в Австрия, Германия и Франция, а когато става дума за страни извън Европейския съюз, най-честите дестинации са САЩ, Турция и Израел.
Заслужава си да се обърне повече внимание на
изводите отвъд цифрите. 
Документът, логично, е написан на езика на администрацията, и за незапознатите с дейността
на ЦФЛД би било трудно да открият сигнални знаци в него. Такива обаче не липсват. 
От институцията отбелязват, че заради нарасналия брой българчета, които се нуждаят от лечение в чужбина, Фондът все по-често получава откази за прием в някои чуждестранни клиники заради липса на капацитет. Обикновено това са утвърдени и реномирани европейски лечебни заведения, в които - освен че получават най-доброто възможно лечение - българските деца се лекуват и срещу символични суми, тъй като се използва европейска система за разплащане със специален формуляр S2. По-лесно оферти се получават от болници извън ЕС, където нашите пациенти (съответно Фондът) заплащат в пъти по-високи суми.
В случая обаче разходите са въпрос от второстепенно значение.

Основният сигнал, който администрацията на ЦФЛД дава в доклада си, се отнася до
понижаващите се възможности на българското здравеопазване.

"И в момента три деца, нуждаещи се от костномозъчна трансплантация, не могат да заминат, тъй като не се намира чуждестранно лечебно заведение, което да се съгласи да ги приеме", пише в доклада. Зад това изречение (и фактът, че за половин година 10 деца, нуждаещи се от трансплантация на костен мозък са търсили помощ за лечение навън), стоят фундаментални организационни, кадрови и финансови проблеми на системата.
Както заинтересованите в тази сфера знаят, у нас има един единствен действащ център, в който се извършват трансплантации на костен мозък на деца. Това е СБАЛДОХЗ (по-позната като клиниката на Бобев, макар професорът да се оттегли от активна работа). Практиката до скоро беше част от трансплантациите да се извършват там, а само особено сложните случаи, изискващи комплексни познания, опит и оборудване, да се изпращат в чужбина.  Клиниката обаче се задъхваше все повече, тъй като заплащаните от държавата 40 000лв. за трансплантация просто не стигаха. Нито за осигуряване на лабораторните диагностични и лечебни процедури, предшестващи трансплантацията, нито за високо специализирания и отговорен труд на медицинския екип. И накрая просто спря. Оказа се, че компетентните медицински сестри са напуснали, а да се наемат и обучат техни заместници е меко казано предизвикателство, поради недостига на два основни ресурса - време и пари.
Именно Фондът беше институцията, която настоятелно обърна внимание на този факт пред здравното министерство. Вследствие на това, за по-малко от месец, министерството вдигна сумата, която плаща за извършване на такава трансплантация от 40 000 на 100 000 лева.
Дали обещаването на едни пари ще е достатъчно, за да се решат проблеми, наслагвани с години, предстои да видим. На първо четене обаче изглежда оптимистично - 1) защото една институция се опитва да даде системно решение на проблем, за който не отговаря пряко; 2) защото ресорното министерство чува и реагира в спешен порядък. Все редки и неочаквани за българската система събития.

И още един факт от доклада за шестмесечието ми направи впечатление.

В частта "Приходи" Фондът отчита
6,81 млн. лева за първото полугодие на 2015-а, само 60 000 от които са от дарения. Приходите от дарения в бюджета на институцията не са се променили съществено спрямо предишни години, въпреки че в края на миналата година беше стартирана инициативата DMS FOND. Вече всеки може да направи дарение чрез изпращане на дарителски смс с текст FOND на номер 17 777. От 2010г. насам Фондът работи много добре и неотменно повишава броя на подпомогнатите деца всяка година, като в периода 2010 - 2013г говорим за удвояване на броя подпомогнати малки пациенти на годишна база. В крайна сметка сравнението 2010/2014 показва, че броят подпомогнати деца се е увеличил над 4 пъти, докато разходите са нараснали само два пъти. Въпреки тези резултати (които - смятам - са положителен прецедент за българска държавна институция), доверието в Център "Фонд за лечение на деца" упорито не успява да отлепи от дъното и  институцията да бъде припозната от дарителите като надежден партньор. Причините за това са много. Започват с неразумните опити за политическа намеса в управлението на институцията през годините (налагането на лимит на отпусканите средства, безпринципната смяна на директора), минават през липсата на какъвто и да било ангажимент на МЗ да подпомогне комуникационната политика на Фонда, и завършват с първичното недоверие на българските граждани към институциите изобщо.
Всъщност липсата на дарения - поне според мен - е само маркер, червен флаг, който да алармира за неоправдано ниското обществено доверие. Същинският проблем на ЦФЛД е, че колкото по-малко се знае за работата му, толкова по-уязвим е за злонамерени атаки - както от недомислили здравни министри, така и от неудовлетворени родители.