Купуването и продаването на гласове е престъпление

 По повод днешното ми прозрение, че вече не съм млада Надежда (щото по всички стандарти младите надежди се ограничават до към 30г.), реших, че ми е време да обявя гласа си за продан. 

Ще се радвам, ако се намери някой да го купи. Моля, вижте офертната цена по-долу в предложението.

" Приемам оферти (парични също)- тъй като в моя район водач на РБ е Лукарски, а аз нещо не ща, втори Атанасов, което е невъзмооожно, трети -корман исмаилов не мерси...та имам един глас за хабене. Някой иска ли например госпожа Мариана спорта в НС за фън така или Таня Дончева..."

Благодаря за цитата на Юлияна Колева. 

Сега по същество. 

Голям брой мои близки познати и приятели нямат идея за кого да гласуват. Искат да гласуват, защото "аре стига вече бабите, циганите и изселниците са решавали вместо нас", обаче не могат да изберат. Има тук там свестни кандидати в някои листи (аз познавам лично чудесни хора от ПП "Зелените" и коалиция "Десните"), има и някои смислени предложения в някои програми (една вечер случайно чух Леля да обещава, че ще разреши на майките да работят, докато си гледат децата), обаче цялостната картинка е ум да ти зайде и мамата си трака едновременно. Та явно не съм сама в недоумението си.

Ако приемем, че съм средностатистическа майка, информираща се за текущата кампания основно от плакатите, разлепени из квартала, би следвало към момента да знам следното за политическите сили:

- Татяна Дончева вече носи очила

- Светльо Витков много иска да прилича на Брус Уилис

- Някой иска да атакува паметника на "Шипка" (вероятно със скоростно изкачване)

- Николай Бареков не е навил никого другиго да се снима за плакатите на "България без цензура"

Ако приемем (отново), че като една средностатистическа майка на две малки деца нямам време да гледам дебати и предизборни хроники, че не искам да търся, намирам и чета платформите на политическите сили и биографиите (ама не официалните) на всеки от кандидат-депутатите им в интернет, че имам по-скоро десни убеждения, че искам Реформи и Промени и не искам БСП, ДПС, нито ГЕРБ, нито някоя от множеството налудничави организации, но пък искам да дам гласа си за формация, която да влезе в парламента и да работи - ако ще и в опозиция... Та ако приемем всичко това, какво ми остава да избера?

Предлагам да направим обратното. Аз няма да ги търся и проучвам. Няма да чета платформи и да ровя в интернет какви са задкулисните им връзки (защото такива има). Ако някой кандидат-депутат има желание, сега има възможност да се потруди за гласа ми. И аз, като Юлияна, обявявам наддаване. Ще гласувам за този, който отговори на следващите ми искания най-убедително. АКО някой си направи труда, защото общуването с електората по селските читалища е далеч по-важно за кампанията – това го казвам без никаква ирония…

1.    Искам промяна на системата за обезщетение по време на майчинство. Искам родителите да имат равни права от деня, в който детето и майката излязат от болницата след раждане. Искам и двамата родители да имат право да работят на непълно работно време, за да могат по равно (или по начин, който САМИТЕ ТЕ СА ОПРЕДЕЛИЛИ) да носят тежестта и отговорностите както на родителството, така и на издръжката на семейството.

2.    Искам държавата да спре да дискриминира здравите деца на средностатистическите семейства. Всяко дете, навършило възраст за ясла или детска градина, и кандидатствало за прием в такава, трябва да получава еднаква държавна/общинска издръжка, без значение дали общината е успяла изпълни задълженията си и да му осигури място в детско заведение, или не. 

3.    Искам образователен ценз за право на глас.

4.    Искам разоряващи, заробващи и загробващи глоби за шофиране в нетрезво състояние. И доживотен затвор за убийство на пътя от пиян водач.

5.    Искам затвор за изоставяне на дете.

6.    Искам социални служби, които разпознават риска и извършват превантивна дейност, а не реагират „след дъжд качулка” или „по презумпция”.

7.    Искам огромни инвестиции в квалификация и преквалификация на учителите и осъвременяване на учебната база. Искам прозрачна система за определяне на възнагражденията им (това, впрочем, може да важи за цялата публична сфера), която да поощрява иновативните и ангажирани преподаватели, и да санкционира нежелаещите да се развиват.

8.    Искам децата с хронични заболявания, с физически увреждания и със специални образователни потребности да учат в масови градини и училища.

9.    Искам най-накрая някой да каже на висок глас, че Такава здравна система НЯМА. Искам наредба за парамедиците. Искам добре структурирана спешна помощ.

10. Искам закриване на нефункциониращите здравни звена. Искам анализ, който да определи за чии Х й е на 7-милионна България да плаща на над 400 болници, докато годишно губи над 500 лекари и още толкова медицински сестри. 

11. Искам реални допълнителни здравни фондове.

12. Искам инвестиции в млади специалисти. Във всички сфери, в които е нужно.

13. Искам строги санкции, глоби, лишаване от права за упражняване на професията за шуробаджанащина в публичния сектор.

14. Искам имената на мръсните ченгета, на мръсните магистрати и на престъпниците в правораздавателната система. И ги искам в затвора.

15. Искам някой да се пържи на съдебната скамейка, а после да погледа известно време небето през решетки, заради идиотския клип, в който ни обясняваха колко точно милиона са инвестирани за по-добре работеща администрация. Защото тя не само не работи по-добре. Тя не работи ИЗОБЩО.

16. Искам истински, повтарям истински, за всеки случай ще потретя ИСТИНСКИ програми за интеграция на малцинствата. Искам някой да вкара ромските деца в училище и родителите им да знаят, че ако днес детето не е на училище, другата седмица класната ще отиде да го потърси с полиция. 

17. Искам истински програми за заетост. В които хората се учат да упражняват труд, който е необходим, и който ще остане необходим и след изтичането на програмата. Искам отчет за ползата от всяка субсидирана заетост, която държавата е плащала с данъците ми.

18. Искам свободни медии. Не държа да са всички, държа да има такива.

19. Искам всички политици, използвали език на омразата, да полагат обществено полезен труд в следващите 4 години.

20.  Искам да Имам Избор на Изборите.

Ваня Добрева - председател на Асоциация "Хипофиза"

С Решение №317 от 10. Септември Комисията за защита от дискриминация определи, че българската здравна система дискриминира пациентите, нуждаещи се от високоспециализирано лъчелечение и радиохирургия. Според членовете на Комисията, отговорните органи, в лицето на МЗ и НЗОК системно не отчитат обстоятелства от обществено значение – недофинансирането на лъчетерапевтичните дейности у нас, лошите условия на труд в тази сфера и повишаващата се заболеваемост.

Решението е резултат от жалба на Сдружение „Асоциация Хипофиза”, подадена през януари 2013г .

В момента у нас около 3500 души страдат от доброкачествени образувания на хипофизната жлеза.Около 20% от тези хора подлежат на високоспециализирано лъчелечение и радиохирургия.  Всяка година се появяват по около 30 нови случая, които подлежат на подобна терапия. Това са тежки случаи, при които операцията е невъзможна или неуспешна, и които не се влияят от лекарства.  И в момента в страната функционират два апарата, на които тези процедури биха могли да се извършват - в частната болница Токуда и в университетската "Царица Йоана", и двете в София. Единият от апаратите – в Токуда болница, е готов да заработи буквално до дни, „стъпвайки” на одобрената преди три месеца клинична пътека за модулирано лъчелечение. Пътеката беше разписана и остойностена след многократни срещи и настояване от страна на специалистите по лъчетерапия и пациентската общаност. Въпреки тази привидно положителна развръзка, за решение на проблема е трудно да се говори – нито разписаният алгоритъм, нито определната от НЗОК цена от 3000лв удовлетворяват специалистите и покриват разходите, които ще бъдат направени за един пациент. 

В решението си от 10. Септември КЗД не определя глоба за институциите, но препоръчва при определяне на стойността на медицинските дейности НЗОК да покрива всички разходи, извършвани за лечение с лъчетерапевтични процедури. Комисията отбелязва още нуждата да се повишат възнагражденията на работещите в сферата и да се подпомогне повишаването на квалификацията им. Не на последно място е и препоръката да се продължи процесът по преоборудване на лъчетерапевтичните центрове в страната.

Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса имат право да обжалват решението на КЗД в 14-дневен срок.

Ваня Добрева, председател на Асоциация "Хипофиза"

       Удовлетворени ли сте от решението?

Да, макар че делото  тече повече от  година и половина. Комисията за защита от дискриминация успя да разбере защо не се случва радиохирургия в България и да даде на МЗ и НЗОК точните препоръки. Аз не мисля, че в Министерството на здравеопазването и Здравна каса работи някой, който се съмнява  колко е нужно това лечение на българските пациенти. Затова се надявам да съсредоточат своите усилия към написването на алгоритъм  на клиничната пътека, а не да обжалват решението на КЗД.  Радиохирургията е много важна за пациенти с тумори на хипофизата, но за много онкоболни пациенти е животоспасяваща. А те не могат да чакат. 

     Какво очаквате от институциите?

Очаквам да бъде разписана клиничната пътека за радиохирургия и да бъде остойностена така, както лекарите смятат, че трябва - с адекватно покритие на разходите, амортизацията на апаратите, труда на специалистите. И тази пътека да бъде включена в дейностите заплащани от НЗОК възможно най-скоро.  Не е оправдание липсата на пари, тъй като конкретно при тежките пациенти с акромегалия лечението с лекарства само за един месец /а то продължава до края на живота на пациента/ е много пъти по-скъпо от радиохирургията, която е еднократна процедура. Освен това радиохирургията може да доведе до пълна ремисия и спиране на лечението с медикаменти - съответно икономии за Здравната каса и държавата.  Затова намирам за естествено да очаквам - макар и десетилетия след като с това лечение успешно се лекуват хора в нормалните страни - това да се случи и в България.

      Скоро ще има ново ръководство на МЗ, не е сигурно и дали д-р Тодорова ще остане начело на НЗОК - какво ще искате от бъдещите управляващи в тези институции?

Разчитаме да спазят дадените препоръки от КЗД и най-после да се постигне някаква нормалност. В България да започне да се прави оценка на здравните технологии и да се реимбурсира това лечение, което наистина е по-важно за пациентите()а в случая - и по-изгодно за Касата), а не това, зад което стоят по-мощни икономически интереси.

     Стана ясно, че при така разписаната КП за радиохирургия, радиохирургия не може да се извършва. Все пак знаем, че в Токуда са готови да направят няколко процедури. Как ще стане това?

Болница Токуда ще бъде първата болница, която ще извърши радиохирургия в България. До дни се очаква това да се случи. Благодарим на д-р Румен Лазаров за всичко, което прави това лечение да бъде достъпно и в България.  Първите пациенти ще бъдат с тумори на хипофизата. Ще се опитат да получат реимбурсиране по съществуващата  клинична пътека 258.2 която е за Модулирано по интензитет лъчелечение на онкологични и неонкологични заболявания.  Но според лекарите финансирането в размер на 3000 лева по тази пътека е крайно недостатъчно. Те са против и финансирането да бъде по клинична процедура, каквато е идеята на НЗОК. Първите манипулации ще бъдат извършени с помощта на чужди консултанти и ще бъдат безплатни за пациентите. За съжаление точно частна болница като Токуда няма как да трупа дългове и най-вероятно ще има някакъв вариант да доплащане от страна на пациентите.

      Пациентите готови ли са да доплащат, поне докато се постигне разумно решение?

В момента много онкоболни плащат по 20 000 лева за радиохирургия в Турция – 7000 евро за манипулацията и останалите за консултации, изследвания, пътни и престой . Комисията за лечение в чужбина  работи доста мудно, там одобрението може да се случи след 3-4 месеца. Дават се и много неоснователни откази. Ясно е че един онкоболен няма как да чака толкова време. Ако има такова лечение в  България и за него доплащането е 4-5 000 лева, най-вероятно ще има такива, които ще платят сумата. Но ще има и много, които ще умрат, защото не могат да си позволят дори тази сума.

     А имате ли доверие в качеството на процедурите, които биха се извършвали у нас?

Притеснението, което имаме по повод на осъществяването на радиохирургията в България е, че според  лъчетерапевтите, в екипите за радиохирургия няма да има неврохирург.  В България неврохирурзите, опериращи тумори на централната нервна система, са ситуирани в болница „Св. Иван Рилски” в София.  Там се извършват 80% от операциите, след които или вместо които би се прилагала радиохирургия . Но в тази болница няма да има кибернож и гаманож – такива ще заработят в Токуда, „Царица Йоана” ( ИСУЛ) и „Света Марина” във Варна. Редно е неврохирурзи от тази болница да бъдат включени в екипите за радиохирургия. Такава е практиката навън – неврохирурзи, специализирали радиохирургия,  са affiliated към лъчетерапевтичните центрове. В България за щастие имаме неврохирург специализирал радиохирургия. Д-р Красимир Минкин от „Иван Рилски”  е доказал че може да се справя с въвеждането на нови технологии и има желание той и негови колеги да се занимават с тази дейност.  Конкуренцията между специалностите в България, както и конкуренцията между болниците за парите от клиничната пътека на даден пациент, за пореден път не работи в полза на болните. Но се надяваме специалистите да намерят диалог и да вземат разумно решение.

Вярвам че при адекватно финансиране на дейността българските лъчетерапевти ще останат в България и ще прилагат такова лечение, каквото българският пациент би получил навън.

*Очаквайте интервю с д-р Румен Лазаров, началник отделение "Лъчетерапия и радиохирургия" в Токуда-болница София 

Първият звънец и други клишета

15-то-септемврийско ми е, някак си...
Искам да се изкажа по въпроса за цветята, щото ме напира. И за децата бежанци. И по други въпроси, от които нищо не разбирам...
Та - детето ми (голямото) вчера ме трогна, защото изнудило баба си да му даде парички, за да ми купи цвете. Слънчоглед. "Защото знам, че са ти любими - най-хубавия ти избрах!" Слънце :)
И аз купих цветя за молА другарките в детската градина, защото така е редно.
Но ви предлагам да дойдем на мене си. Жестът с цветята има смисъл и символика само за малките. След 4-ти клас е просто една архаична и нерядко - лицемерна - отживелица. Само майките се напъваме, по причини, които още не мога да си избистря. Намирам инициативата за даряване на парите за цветя за една от най-разумните идеи, които българското училище като такова е раждало в последно време, и наистина не разбирам майчиния напън тази инициатива да се опропасти.
Всички жестове на внимание - както подаряването на цветя, така и подаряването на подкрепа - имат смисъл, когато се правят от сърце. За седем години мъжът ми ми е подарявал цветя... хм, май веднъж. Но всяка вечер се прибира с бонбонче (Lindor ;))...
Ако сега децата искат да даряват,  пълен идиотизъм е да ги принуждаваме да купуват букети. Какво им казваме - по-важно е да се подмажеш на госпожата, (нищо, че не я харесваш, пък и тя после ще раздаде букетите на приятелките и съседките си), отколкото заедно да помогнете на човек в беда? По-важен е плакатният жест, клишето, изпразнено от смисъл, позата?! Българското училище, след 25 години "демокрация" (а да, честит ден на демокрацията - ХаХа), продължава да набива в главите на горките деца тежък соц, да е пропито със сбъркани идеологеми до мозъка на костите си и арматурата на панелите... И когато в един момент по силата на някаква необяснима детско-младежка енергия се ражда смислена идея с граждански дух - идея да си помогнем сами, за да ни помогне и Господ, нали - г-жа Министърката  (която била баба на първокласничка) заявява по телевизора, че така се разваля празника!

И после сме много изненадани на протеста на ония сбъркани родители, които щели да си отпишат децата, щото в училището им щели да ходят деца бежанци. Децата носели зарази. И щяло да падне нивото на преподаване, щото не знаели български. Някак много добре ми се вписа този по комунистически сегрегационен протест (всичко различно е лошо и трябва да стои в изолация, някъде, където няма да го виждаме и ще се правим, че го няма), в картинката с изкуствено ухилените госпожи и строените деца с цветя в ръце. Прави са хората - в тази картинка чернокожите сомалийчета няма да се впишат добре...

Най-тъжното в цялата работа е, че тези мили хора са представителна извадка на това кои сме ние. Те са същите, които протестираха срещу настаняването на деца от Могилино. Същите, които протестираха срещу бежанските лагери. Бедни, тъжни, алчни, безпросветни хора, обитаващи мъглата на собственото си невежество, на собствената си зависимост от остарели предразсъдъци и схващания.
Създаващи и възпитаващи бедни, тъжни, завистливи и нетолерантни деца.

Да ни е честит първият учебен ден и Денят на демокрацията! Пожелавам на всички поне днес да помислим на какво ще учим децата си...

„1984“ на Оруел в държавна институция

Този текст, скъпи приятели, не е мой. Беше ми изпратен от приятел, свързан професионално с Националния център по обществено здраве и анализи. По обясними причини той не иска да разкрива самоличността си - както всеки служител в държавно учреждение, знае, че всеки следващ директор може да му е последен...

Част от медиите вече са "отбелязали", че в Центъра има проблем. Всъщност част от текста е препечатан от в. Стандарт . Това обаче - очевидно - не е достатъчно, за да бъдат спрени нарушенията. Не е достатъчно дори министерската заповед. 

Явно е нужно още нещо. Питам се какво...

Ремонтът на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) продължава, въпреки че здравният министър д-р Мирослав Ненков го спря.180 хил. лв. са отпуснати от предишното ръководство на МЗ за спешен ремонт на сградата. Новият министърът обаче спря харченето на парите, за да ги пренасочи за детската клиника на "Пирогов". Въпреки това ремонтите продължават. Така спешната болница на България пак може да остане с ужасни условия за сметка на чиновническите удобства.В момента се реновира приемната на кабинета на директора на Центъра доц. Жени Стайкова. Всички ремонти се извършват от фирми, свързани с Кърджали, откъдето е и Стайкова. Проектите дори са без ценови оферти. Освен това на работа вместо млади хора тя назначавала пенсионери. Наета е и адвокатска кантора, въпреки че Центърът има юрист.Засега не е ясно дали здравното ведомство ще си затвори очите пред нарушенията или ще накаже шефката на НЦОЗА, пише в-к „Стандарт“. Министерство на здравеопазването е искало обяснение от Стайкова, но тя внезапно се разболяла. Твърди се, че конкурсът за избор на доц.Стайкова като директор на НЦОЗА е бил нагласен. В журито са участвали хора от Факултета по оществено здраве на Медицински университет, където тя самата преподава. Доц. Стайкова е била кандидат за депутат от БСП в листите на Кърджали и е номинирана за зам.министър на здравеопазването в правителството“ Орешарски“. Името на съпруга й пък е замесено със скандалния проект „Водно огледало“, който е класически пример за източване на държавни пари. 

Под управлението на Стайкова  НЦОЗА се превърна в система като тази описана в романа „1984“ на Джордж Оруел – с режим на проследяване, пропаганда, страх и безжалостни наказания.

Павел Александров, новият стар директор на Център „Фонд за лечение на деца”

Първото ми интервю с Павел Александров беше доста напрегнато. Както повечето първи интервюта с директорите на Център „Фонд за лечение на деца”. Първият директор след създаването на Фонда – д-р Николай Добрев – постла на наследниците си добре: научихме се да ги гледаме под лупа и да очакваме чиновнически мързел, немърливост, недоглеждане, и ако не доказана корупция, то поне силни съмнения за такава.

И така, той беше на телефона, аз в студиото на „Преди всички”, парите на Фонда пак бяха на кантар, а децата – в очакване.

Три години по-късно – не крия – се зарадвах отново да го видя в директорския кабинет на ЦФЛД. Странното му уволнение и още по-странния му наследник на поста доказаха, че ако няма съвършен чиновник, то със сигурност има съвършена бюрократщина… На 2-ри септември трябва да се проведе първото заседание на Обществения съвет на ЦФЛД през "новия сезон". Сътресения не се очакват.

Засега.

Когато се чухме за последно през пролетта тъкмо бяхте завел дело срещу МЗ заради уволнението си. Какъв е статута на това дело сега и смятате ли да го прекратите, след като бяхте възстановен на поста?

Делото е в съда, прехвърлят се едни преписки. Все още с адвокатите ми не сме решили дали да изтеглим исковата молба. Още не съм решил и аз какво да правя.

Това е юридическата страна на нещата. А в личен план, чувствате ли се реабилитиран?

Реабилитиран не бих казал, по-скоро удовлетворен. Не толкова, че ще бъда директор, а че връщайки се тук ще мога да спра някои процеси, които бяха на път да го затрият този фонд. Тук трябва да кажа, че въпреки безумните назначения, извършени в ЦФЛД в началото на тази година, все пак благодарение на част от екипа, който остана, последствията няма да са фатални, както можеха да бъдат. Сега се запознавам с нови и нови неща. Няма нищо фатално, но има доста за оправяне… Надявам се до един-два месеца да успеем отново да вкараме нещата „в релси” – както се изрази и министърът, когато ме извика да ми предложи да се върна на поста.

Има тук на бюрото Ви една бележка с разходи на д-р  Ива Станкова. Искате ли да поговорим за бонбоните, цветята, такситата…

Не, не… (смеен се) Е, сега ще намалеят и цветята, и сладките, и закуските, погачите. Те не са фатални тези разходи – няма да помогнат на Фонда да излезе от дупката, нито това го е вкарало в дупката, но въпросът е принципен. Не е етично.

В дупка ли е Фондът? И как очаквате да се развият нещата до края на годината?

Тя дупката беше финансова, понеже като начало средствата не са били планирани правилно. Нямам представа защо, но на всеки е ясно, че от около 2 години кандидатстващите във Фонда деца растат с умерен темп, като при най-добро планиране и управление, около 10 млн си трябват. Така че парите свършиха съвсем закономерно в средата на годината. Имаше дупка, но след разговор с министъра на здравеопазването и неговите разговори с финансовия министър бяха отпуснати още 4 млн., които като разчет би трябвало да стигнат. Така че в момента Фондът не е във финансова дупка, но в организационно отношение е под всякаква критика. Има нужда от време и работа, за да се подобрят нещата. 

Всъщност именно организационни бяха забележките към предишното ръководство на Фонда – стигна се до забавяне лечението на десетки деца с тежки диагнози – нещо, което бяхме позабравили. Какво показва Вашият анализ сега – успели ли са колегите Ви да изчистят забавянето и какво  е положението сега?

Мен предния министър ме уволни за забавени заявления, а нямаше такова нещо. Сега – има деца, които не са гледани доста време, някои са се отказали, отишли са в чужбина с дарителски или собствени средства. В момента гледаме да изчистим тези забавяния, но към днешна дата няма тежки случаи, които да чакат, и това да е опасно или фатално за здравето им. По-тежките случаи, които не търпяха отлагане, ги гледахме на две извънредни заседания, за да могат да заминат по-бързо. В момента обработваме документи за заседанието на 2-ри септември, те са с планови операции, нищо фатално няма при тях.

Сега, има един специфичен проблем, при който има натрупване на доста молби, а проблемът не е разглеждан. И не е разглеждан, защото е нямало желание да се разгледа. Става дума за инсулиновите помпи при деца с диабет тип 1. Въпросът е много сложен, затова няма да го разгледаме и на това заседание, вероятно ще е на другото. Искам да събера още мнения на експерти и да го решим този въпрос веднъж за винаги. 

Какви са възможностите, които обмисляте? Знаем, че чисто финансово много голям проблем са не самите помпи, а консумативите за тях, които възлизат на 300-400лв месечно за едно дете.

Това е сериозен проблем, защото ако закупим помпи за всички нуждаещи се деца до 6год., каквото беше предложението, целия ни бюджет няма да стигне само за тези консумативи. Което е абсурдно, нали разбирате. Освен това има специалисти, според които не всеки родител може да се справи с помпата и не за всяко дете тя е  подходяща. Искам да си подредя всички мнения, за да ги представя пред Обществения съвет и да обсъдим какво да правим. Иначе – единственото, за което всички специалисти, а и ние във Фонда, сме на едно мнение е, че това не би трябвало да е работа на ЦФЛД, а на Здравната каса. 

Споменахте НЗОК няколко пъти. Повече от две години и Вие, и ОС водихте дебат с ръководствата на касата, за да започне тя да изпълнява задълженията си към децата и да заплащапоне част от медицинските изделия, които сега се финансират от Фонда. През последната година обаче тези преговори като че ли позамряха…

Можем да кажем, че от вчера (28.08.2014г.) се възобнови диалогът, защото имах среща с касата, но нещата са в изходна позиция. Засега това, което се договорихме, е  задравната каса да заплаща клапите за деца с хидроцефалия без лимит върху броя им. Сега е 60 клапи годишно, от догодина ще плащат на всички – по мои изчисления ще са около 130-140. НЗОК обаче поема само 1800лв, а такива клапи като цена няма. Това е проблем. В правилника ни е записано, че Фондът няма право да заплаща неща, които се плащат от НЗОК. Но не е казано, ако НЗОК плаща 2лв, а изделието струва 10лв, дали Фондът може да доплати. Защото иначе нищо не правим. Тези изделия струват минимум 3000лв, а има и по-скъпи. Ще говоря с ОС да вземем решение Фондът да доплаща. Защото на едно дете, ако не му се направи своевременно тази операция, то си отива. Ще си подготвя предложение, ще го обоснова и ще го представя пред ОС, не на това заседание, може би на следващото. 

Смятате ли да ревизирате някои взети решения? Голям скандал избухна например около отказа на новите ОС и ръководство да финансират продължаване лечението на 13 деца с автоимунно заболяване, което е било успешно лекувано в немска клиника (станала известна като института на проф. Клер)…

Не мога да ви кажа нищо в момента за тези деца, за съжаление. Има заведени 10 дела срещу Фонда от тези семейства, делата в момента са в съда и затова на този етап нищо не може да се направи.

Имаше по време на предишното ръководство и съмнения за злоупотреби с медицинските изделия. Правили ли сте ревизия на това перо?

За злоупотреби не можем да говорим, медицинските изделия си вървят долу-горе като постоянна бройка от няколко години насам, няма някакви очебийни отклонения. Но ми прави впечатление като гледам отчетите, че има насочване на децата, нуждаещи се от медицински изделия към точно определени болници. Аз се бях опитал да ги диверсифицирам тези операции във всички големи центрове в страната. Защото тези деца, които се оперират с тези импланти, са трудноподвижни, те много трудно пътуват. Идеята беше да се намалят разстоянията, да се оперират при лекарите, които ги следят, които ги познават. В последната година има концентрация на такива операции и импланти към няколко болници. Това не прави добро впечатление, меко казано. Мисля това отново да се промени ще видим заедно с ОС как ще го направим. 

Искам да поговорим за ОС. Нямаше как да не направи впечатление случая с Крис, който падна от фонтаните на НДК. Молбата за финансиране на рехабилитация на това дете първоначално беше отхвърлена, а след Вашето назначаване нещата все пак се случиха. Защо се получава така, че от директора на Фонда зависи дали ОС ще каже Да или Не?

За ей онзи симпатяга там (посочва снимка, подредена в галерия на прозореца), основанието за отказа е било, че имало клинични пътеки. Родителите идваха при мен, бяхме заедно с председателката на ОС г-жа Жечева, и ми обясниха хората, че където и да отидат са ги връщали. Само по добрата воля на шефовете в някои болници са ги приемали за по един период, който е 6 дни. Оказва се, че на хартия има пътека, но на практика няма. Аз като ръководител на този Фонд и преди, мисля, че работата ни не е – спазвайки правилата, разбира се – да се фиксираме в точката и запетайката. Трябва да помогнем на конкретното дете, не чисто чиновнически да кажем – ами, има пътека, оправяйте се. Затова предложих на ОС да преразгледаме това решение, защото създаваме абсурд. Фондът ще помогне детето да отиде в чужбина, в специализирана клиника. 

Кога се очаква да замине?

Взехме дата за 15 септември, дотогава детето ще е в Токуда. Там Софийска община ще поеме престоя, за да може родителите да не изхарчат парите от дарителската сметка. Те ще им трябват и в Германия, защото те там отиват с формуляр S2, което е минимален разход за Фонда, но те ще имат разходи за престой, които също трябва да се поемат някак. Важното е детето да стигне до някакво по-добро състояние. 

Казахте, че до края на годината положението е стабилизирано финансово. Това служебно правителство обаче има малко време за работа, то ще сдаде властта в момент, когато се прави бюджета за догодина. Какви са очакванията Ви за след това?

Ако не сменят до края на годината (смее се)… Който и да дойде, мисля, че за децата няма да попречи да  се помага. Ако има недостиг за тази година, той ще е минимален. Аз разчитам много и на формуляр S2, с който лечението в европейски клиники излиза много, много по-евтино. За догодина сме направили разчети, надявам се, че ще бъдат финансирани.