Morgenstern

Цял ден чакам да свърши света.
От една седмица.
Тогава серия публикации ме увериха, че "кървавата Луна" ще донесе крах на световните борси, лично неблагополучие, трета световна война и края на света. Може и в обратен ред.
"Брей, че интересно", казах си, и се захванах да пиша списък за уреждане на земните си дела. На първо място в списъка беше подготовката на предаването за 28-ми. Щото, нали, ако светът вземе, че свърши след 18ч, даже след 14.30, нямаше какво да извини липсата на предаване...
Та така в шеги и закачки с Филипа Дзъ се заровихме в сайтовете на Роженската обсерватория и катедра "Астрономия" към СУ да си търсим астрономи-събеседници, които да дойдат в студиото на BIT, ако светът не е свършил дотогава, и да ни кажат ще свърши ли по-късно. Както и колко струва да знаем това, защо парите за наука са смешни на фона на други бюджети в държавата и защо е важно да гледаме небето.
Избрахме си две-три имена по квадратно-звездовия метод и започна едно издирване....
Да ви кажа, на тия телефони в сайтовете никой не вдига. Обаче Марк Зукърбърг го е измислил.
И няколко други преди него.
Така открих едно отворено писмо, после второ, а в тях десетки потенциални събеседници от по света и у нас. Най-вече по света, в случая.
Междувременно Фил откри доц. Евгени Овчаров.
Оооо, да, както казват младите творци в наш'то семейство...
Тъй като съм по природа неорганизирана, 28-ми септември ме застигна с напълно неуредени земни дела. Това изпълни утринта с тревожност, но пък си казах - е, какво толкова, щом светът ще свършва, значи уреждането на земните ми дела няма да бъде от съществено значение. И продължих нататък.
Докато не уреждах земните си дела обаче, Вселената се настрои на нашия ритъм. Обсерваторията в Рожен обяви (за пореден път) кампания за набиране на средства, а НАСА... НАСА подготвяше сензационно разкритие за Марс в 18ч БГ-време. 

В 17.00ч в студиото бяха Евгени и Камен. Така ги представих на сина си, който много искаше да види "истински астрономи" ("Ама така ли се казват хората, които изследват Марс?"). Всъщност си говорим за титанична експертиза.
Камен Козарев е изследовател в Харвард. Евгени Овчаров, както се вижда от линка по-горе, е доцент в Софийския университет.

Имаме някаква повторяемост на събитията - недостигът на пари за НАО Рожен се повтаря всяка година... *

Доц. Евгени Овчаров: Да, за поредна година се налага колегите от Института по Астрономия да закърпват по някакъв начин средствата, които не им достигат в бюджета. И тъй като българските управници продължават да не решават проблема, затова се стига до такива кампании. В момента колегите са обявили кампания за набиране на средства. Хубавото е, че въпреки че кампанията е активна от два дни, до момета са събрани около 9000 евро от нужните около 56 000.

Да обясним за какво всъщност сe търсят тези пари?
ЕО: Парите, които се търсят, не са за хонорари, заплати или нещо подобно. Това са най-необходимите средства за поддръжка на апаратурата на Рожен. Тя е скъпа и не може просто ей така нещо да се изключи, и да се остави за няколко месеца.

Д-р Козарев, какъв е Вашият опит от САЩ?
Д-р Камен Козарев: Похвално е усилието на астрономите да запазят базата, която имат, защото тя наистина е много добра. Друг проблем е, че може би трябва да се осъзнае нуждата от Обсерваторията, от астрономията и от науката като цяло. Иначе и в Щатите има понякога проблеми с обсерватории, понякога дори затварят обсреватории, но там има много, а тук ни е една. Тя е страхотна инфраструктура, която се ползва не само от българи.

Защо е важно да се намерят точно сега, точно тези 56 000?
ЕО: Роженската обсерватория е само един пример за това, което се случва с науката в България. Просто там действително, ако се прекрати някаква дейност на част от апаратурата, тя после няма как да бъде възстановена. А Роженската обсерватория е изключително важна по няколко причини. Тя не просто е най-голямата в цяла Югоизточна Европа, тя е страхотна база за наука, за обучение, за конференции, за школи, каквито се правят откакто я има.
КК: Не само за бъдещите професионални астрономи е важна, но и заради обучението на много деца. Много от тях няма да станат астрономи, и това е нормално. Но те ще придобият едно усещане за това как се прави наука, и защо науката е ценна като цяло.

Защо науката е ценна като цяло?
КК: Всякакви достижения на космическите технологии вече се комерсиализират. Все по-често научни институти си партнират с компании, да кажем. Създадени са например едни наносателити, които са около 10 кубични сантиметра, дори в България има компания, която произвежда такива. А те могат да се ползват в изследователска работа.
ЕО: Човек ако се замисли, цялата съвременна технология е резултат на дълбоката, на сложната наука, която през годините е довела до улеснението на всекидневието ни. Така че няма как да не е важна, тъй като сателитите, телефоните, цифровите апарати - всичко това е резултат на астрономията, на физиката...
КК: Ако говорим по-романтично, астрономията ни вдъхновява... Когато децата видят една такава невероятна снимка от космоса, и казват "Уау..." , казват си "Аз искам да бъдат астронавт" или "Искам да бъда астроном", да се занимавам с нещо интересно и да откривам нови и непознати неща...

Не ми стигна този разговор. Толкова много неща исках да попитам! Исках да знам какво изследват в момента екипите на Евгени и Камен, как работят с деца, как им обясняват понятия, които аз цял живот не мога да смеля... Искам да знам къде са те в международната астрономична общност и каква е ролята на българските изследователи в световната космическа наука; има ли НАО Рожен уникални (в световен мащаб) предимства, какви открития са направени там...
Но погледнато от стола на оптимиста (в който, надявам се, някой ден ще седна), всички незададени въпроси са поводи за нови разговори.
И накрая, но не и по значение. 
Бюджетът на БАН за 2015г. е 72 млн 846 хил лв. Нямам идея дали това е много, или малко.
Но си мисля, че ако всяка година една и съща структура генерира едни и същи дефицити, значи има нещо сбъркано в модела.
Без никакъв срам ви предлагам да подкрепите астрономите - кампанията им е в платформата indiegogo, където е неприлично лесно да се дари. А след като го направите си отворете бира и си подарете 20 минути.

 "Космическите очи на България" разказва за НАО Рожен. Да ви призная, малко се загубих в Ричи Кретиен, вдлъбнатите и изпъкнали огледала, които със страшна сила ми напомниха епичния конфликт с учителката ми по физика в гимназията... 
Но пък през останалото време се чувствах концентрирано намерена. И Нова :).






 
---------------------------
* Разговорът е част от интервюто на доц. Евгени Овчаров и д-р Камен  Козарев в телевизия BIT на 28-ми септември.

Пеперудени бегачи

“На 6 септември (неделя) в София ще се проведе Щафетен маратон, в който ще участва и отборът на "Пеперудените". Бегачите на дълги разстояния знаят колко трудно е да стъпваш, когато краката ти са разранени и те боли, но да продължаваш – нещо, което "пеперудените" деца преживяват всеки ден, защото често имат рани по стъпалата. Посвещаваме бягането си на тези малки, непознати на обществото герои!”, написа в петък в профила си в социалните мрежи Елена Енева. Ако познавате мен, познавате и нея - една от най-дълбоко докосналите ме каузи. Защото каузите се олицетворяват от хора, а Тези хора го правят истински, от сърце.

В неделя, деня на Съединението, те ще бягат заедно със стотици други по софийските улици. Намерете ги и ги разпознайте в тълпата...

Елена, разкажи за хората, за които булозна епидермолиза е непозната сложна дума - каква е каузата на „Пеперудените”?

Целта ни е да привлечем вниманието на обществото към “пеперудените” деца, които страдат от рядкото заболяване Булозна епидермолиза. То прави кожата им много лесно ранима, почти като крилцата на пеперуда. Ходенето, играта, храненето често ги нараняват. Раните и превръзките са всекидневие за тях. Понякога околните се притесняват, че тези деца са заразни или са жертва на насилие и ги избягват, а това не е вярно. “Пеперудените” деца искат да общуват и играят, като всички останали. Нужно е само малко повече внимание, за да не бъдат наранени.

Колко души са включени в отбора, всички ли имат отношение към ЕБ и ако не – как ги привлякохте?

В отбора участват 6 души – двама сме родители на “пеперудени” деца, останалите са хора, които в последните години активно тренират бягане на дълги разстояния. Когато бягаш 10, 20, 40 км пришките и раните по краката са чести. Всички от отбора знаем колко е трудно да стъпваш, когато те боли, но да продължаваш, защото имаш цел – нещо, което децата, страдащи от булозна епидермолиза преживяват всеки ден, защото често имат рани по стъпалата. Обикновено се възхищаваме на големите атлети за тяхната упоритост и издръжливост на болка. Тези деца проявяват не по-малък героизъм всеки ден. Беше много лесно да изберем да посветим бягането си на тях.

Това не е първия ви маратон, как оценявате ползата от включването на тематични отбори с кауза в подобни масови спортни събития?

Масовите спортни събития събуждат отборния дух у хората и желанието да подкрепят участниците. Бихме искали тази подкрепа да се пренасочи към уязвимите членове на обществото ни. Има деца, които никога няма да бягат и за които изминаването на кратки разстояния е трудно и болезнено. Те никога няма да спечелят медали и награди, но това, което правят е не по-малко достойно за споменаване и уважение от усилията на състезателите. Смятам, че тематичните отбори са добър начин за информиране на хората за такива каузи.

Имате ли конкретна цел с включването си в маратона на 6-ти?

Информирането на обществото е много важно, защото помага на семействата, в които има “пеперудено” дете да бъдат по-лесно приети на детската площадка, на улицата, в училище, без да се налага родителите непрекъснато да обясняват за заболяването. От миналата година, хората с крехка кожа получават безплатни превръзки от НЗОК. Докато се задейства процедурата по диагностицирането и отпускането им обаче, минават няколко месеца, а новородените “пеперудени” бебета имат нужда от специални превръзки и медикаменти от ден първи. Затова пациентската организация ДЕБРА България набира дарения, с които да ги осигурява на семействата през първите месеци, както и за да подпомага пациенти в по-тежко състояние. Който желае да помогне, може да посети сайта debrabg.org и да научи повече как да направи дарение.

Reminder

Помните ли онзи случай в Тетевен, когато здраво новородено почина след травматично раждане, а майката подаде жалба и предизвика медиен скандал?
А помните ли какви бяха последиците?
Ще ви припомня.
Обвинената в насилие и непрофесионализъм лекарка и колегата й в АГ-отделението на МБАЛ Тетевен подадоха оставки. Това оголи отделението кадрово и след два месеца МЗ му отне лиценза. ИА "Медицински одит" написа доклад, в който дословно пишеше, че са открити нарушения, че по време на водене на раждането са прилагани практики, които отдавна са отхвърлени, че не са извършени процедурите, които биха били животоспасяващи за бебето, че за новороденото и майката не са положени нужните грижи.
Това в резюме.
А сега по същество.
Според слухове, които не си направих труда да проверя (защото в случая верността им е от второстепенно значение) в момента д-р Байчева работи в частна болница. Ще проуча коя и ще ви информирам допълнително. Но както стана ясно, това е друга тема.
А сега да се върнем на евентуалната справедливост.
След унищожителния доклад на ИАМО обвинената д-р Нина Байчева напусна МБАЛ Тетевен. Документацията по случая беше предадена на Централната етична комисия на Българския лекарски съюз, която постанови, че има установени нарушения и предаде случая на Регионалната етична комисия, която по устав трябваше да вземе решение за евентуално отнемане на лекарските права на д-р Байчева. Регионалната етична комисия обаче изненада всички, като реши, че д-р Байчева е постъпила напълно професионално, и обяви, че въпросът за отнемане на правата на въпросната акушер-гинеколожка дори не е бил разглеждан. За да измие срама от челото председателят на колегията д-р Радослав Иванов подаде оставка:

"Като председател поне аз трябва да поема отговорност и подавам молбата си за оставка. След като никой друг не я поема, аз искам да я поема, тъй като смятам, мое лично убеждение е, че има нарушения и тези взаимоотношения, които демонстрира докторката, която е водила раждането, противоречат на доста точки от Кодекса по професионална етика и би трябвало да има и наказания."

Това се случи на 05.06.2015г. Тогава председателят на Централната етична комисия на БЛС обясни, че подопечната му комисия не може да отнема лекарски права, дори при констатирано нарушение. Д-р Петко Загорчев:

"За съжаление съгласно закона не са дадени никакви правомощия на Централната етична комисия, освен да се произнесе по казуса."

Оттогава минаха три (3), повтарям ТРИ месеца. Резултатът е едно закрито АГ отделение, нов председател на регионалната колегия и регионалната етична комисия в Ловеч и... ами май толкова.
Не съм търсила майката да я попитам как се чувства половин година след загубата на бебето си, при положение, че д-р Нина Байчева продължава да работи и не е претърпяла никакви санкции. Въпросът е тъп и не бива да бъде задаван, нищо, че телевизионните практики у нас сочат друго.
Обаче фактът, че три месеца след като ИАМО казва, че една лекарка е нарушила добрата практика и заради това е умряло бебе (тоест го е убила заради мързел, немърливост, арогантност или обикновена некадърност), последствия няма никакви.
Та по този повод и в тоз ред на мисли, и поради получената по мръсния канал информация, че Регионалната етична комисия няма повече да се занимава с този случай, реших да проверя какво се случва на тоЗ етап.
В момента очаквам отговор от Прокуратурата дали по случая има образувано досъдебно производство и какво изобщо се случва, след като зам. здравният министър Ваньо Шарков обяви, че докладът на ИАМО отива на прокурор.
Очаквам и решението на Централната етична комисия - на 17-ти септември. Засега ангажиментът на д-р Петко Загорчев е, че решение ще има:

"Очаквам от Регионалната колегия в Ловеч да изпратят документите по случая на моята електронна поща, за да мога да започна да работя ;по случая вече. Засега нищо не съм получил. Днес отново ще се обадя на колежката от Ловеч. Искам лично да ги уведомя, че на 17-ти септември имаме заседание и искаме да получим документите, определили сме трима души, които да отидат и на място. Уведомили сме проф. Асен Николов, председателя на Дружеството по акушерство и гинекология, тъй като ще искаме и неговото становище, уведомили сме и д-р Байчева, защото искаме пълна писмена информация както за етичните, така и за медицинските действия, които са извършени. но пак ви казвам, не съм получил документите. получил съм само писмо, че РЛК в Ловеч иска Централната комисия да се занимае с този случай."

Бягството от отговорност на всякакви видове регионални специалисти няма как да не се набие на очи. След като лекарите от регионалната комисия първо обявиха, че д-р Байчева е бяла и добра, а след това решиха въобще да не се занимават със случая, адвокатите в региона също отказаха да поемат казуса на семейството, изгубило първото си бебе. Няма да гадая за причините, само ви обръщам внимание върху явлението... И продължавам с ангажиментите на председателя на Централната етична комисия д-р Петко Загорчев:

 "Влезте ми в положението - до 31-ви август на всяко позвъняване ми казваха "Колегията е в отпуск". Не е съвсем нормално това, да ви кажа, защото в летния период ние имаме 28 жалби получени. Аз също бях в отпуск, но всички тези жалби съм ги обработил, разпратил съм ги на членовете на комисията, направили сме предварителното проучване, разпратени са по колегии. отпуската си е отпуска, но работата си е работа."

Та така.
Както става ясно, тази история няма да завърши днес.
Държах да се уверя обаче, че не сме я забравили.
Заради хилядите жени, които продължават да се престрашават да раждат деца в България.