четвъртък, 4 юни 2015 г.

Сряда

Седмицата започна с "първи юни е денят на детето"...
Песни, балони, отвратително озвучаване и гадни картофки в парка Заимов, но пък въртележките не бяха скъпи, а и срещу всеки изстрел се получава награда... Щастие да има.

Днес е само сряда.

До момента имаме едно убито младо момче, чиято снимка днес - в разрез с не-мога-да-преброя-колко закона е по първите страници на парцалите, едно пребито до смърт от баща си бебе, едно дете с увреждане, на което е отказан прием в училище.

А е само сряда.

В контекста на изброените случаи, и в съзвучие с професионалната ми тъпота, имам следните въпроси:

Към г-жа Маргарита Попова, вицепрезидент на РБългария
Тъй като днес сте препоръчали на участниците в дискусията за научните чудеса на България да си купят в. "Стандарт", интересува ме знаехте ли как изглежда първа страница на въпросното издание?
Ако не сте знаели (както се надявам), а сте научили в последствие - смятате ли да се извините на семейството на убитото момче, че рекламирате вестник, който противозаконно разгласява лични данни на убитото им дете по начин, който увеличава мъката им?
И понеже сте бивш правосъден министър и уважаван юрист - дали бихте ги посъветвали да търсят компенсация от изданията, които разпространиха "сензационните" фотоси?

Към г-жа Румяна Бъчварова, министър на вътрешните работи
Колко полицейски служители ще бъдат наказани за това, че позволиха тялото на убитото дете да бъде снимано? И какви санкции предвиждате?
Чия оставка ще поискате за изтичащата в деня на убийството и целия ден след него информация относно версиите, по които работят разследващите? В частност бих искала да видя на поднос главата, която реши да стовари вината за смъртта на момчето върху плещите на приятелката му.
Защо си мислите, че глупавата лъжа за агитките ще отклони вниманието? (Дори аз не Ви се вързах, да знаете...)

Към г-жа Ева Жечева, председател на ДАЗД
Вече ги зададох. И тя ми отговори. "Заради многобройните снимки в пресата на убитото момче, Агенция за закрила на детето ще направи преглед на всички публикации, за да се установи дали са на лице основания за налагане на административни наказания. Ще се разработят и насоки как медиите да отразяват подобни случаи, спазвайки чл. 11 от закона за закрила на детето, според който сведения и данни за дете не се разгласяват без съгласието на неговите родители." Не е най-категоричното на света, но поне е реакция. Ще чакам да видя глобите.

Към г-жа Поли Карастоянова, председател на парламентарната комисия по култура и медии
Знам, че интересите и компетенциите Ви не са точно в сферата, за която отговаряте, но Ви предлагам да се понапънете тоя път. Както и в случая с протеста в БНР, това не е проблем на парламента. Но понеже получавате заплата, за да представлявате суверена, може би е добре да имате мнение по някои важни за суверена въпроси. Например как медиите се отнасят към достойнството на децата на същия тоя суверен. Не Вие лично (пази Боже), а парламентарната комисия. За мнението иде реч.

Към колегите оператори и фоторепортери, главни редактори, продуценти
Можете ли да ми обясните като журналист на журналист каква обществена необходимост изискваше цялата първа страница на в. Стандарт (например, щото не беше само той) да бъде заета от снимка на убито дете?
Дано Не спите спокойно, защото не го заслужавате.

По другите случаи...
Днес научих от представителя на UNICEF у нас Таня Радочай, че според някакъв нормативен документ, децата на родители без брак  се водели "рискови". Понеже такива са ни дефинициите за риск, затова откриваме изрода, който бие бебето си до припадък, когато това бебе стигне полумъртво до болницата. Само да припомня, че точно преди година един друг изрод уби от бой дъщеря си. А днес делото е обратно в съда, заради 'процесуални пропуски".
Чудите се какво се промени от април 2014г до юни 2015г, за да не остава домашното насилие проблем на насилвания?!
Аз също.
Днес Славето написа, че за да се задейства държавата у нас, някой трябва да загине.  Хубав й е текстът. Единственият проблем е, че и след като някой загине, реакцията е бутафорна. И година по-късно: пак същия филм...

Колкото до детето с увреждане... Тя е един малък борец, обречен да руши стени. Ще разруши и тази. Кажете ми обаче - понеже това е обичайна практика - кого да попитам защо директори на училища и детски градини масово (но пък много любезно) обясняват как заведенията им не са подходящи за деца с увреждания? След като всички букви на всички закони уж защитават правата на тези деца, а и на техните родители... Според МОН решението е на директорите, защото всеки случай е индивидуален. Според РИО също. Според родителите този подход е фашистки. Според мен също.

Днес е само сряда, а аз вече се напсувах хиляди пъти, защото все още не съм емигрирала.