Фийдът
е пълен с равносметките на хората.
За
тези, които не са си ги направили сами, FB услужливо се е погрижил...
Задължително е някак на 31-ви декември да хвърлиш поглед (или шепа сол) през
рамо и да видиш, че нямаш търпение да изпратиш настоящата, но виж, следващата,
направо ще разцепи мрака.
Всяка
година ме сполетяват едни и същи черни мисли, и у дома вече завеждам отдела по
коледно-новогодишен хейт...
31 декември 2015
Моята равносметка тази година
се случи по-рано, но за да съм в крак с модата, ще ви я напиша днес.
Lesson 1. We are too
concerned about what was and what will be. There is a saying: yesterday is
history, tomorrow is a mystery, but today is a gift. That is why it is called
the "present.”
Lesson 2. Времето за живот
може да свърши неочаквано. Или да се рестартира и да изтрие всички настройки.
Lesson 3. До всеки кръстопът
водят два пътя, никога един.
Lesson 4. Случайности не
съществуват. Очевидности също. Различните очи виждат различно.
Lesson 5. Ако продължаваш да
правиш едно и също, няма как да получиш различен резултат.
Lesson 6. Никога не е късно
да станеш на 13.
Lesson 7. Ако достатъчно
дълго бягаш от себе си, рискуваш да се настигнеш в гръб.
Lesson 8. (Виж Lesson 7) Ако
това се случи, пий две големи и си легни. Ще ти е нужно време да се познаеш...
Lesson 9. Ъъъъъъъ, и сега
к'во?
Lesson 10. Не можеш да
събереш слонче под килима. Особено ако нямаш килим.
Lesson 11. Всичко тече,
всичко се променя. Освен БНР, което само потъва. По план.
Lesson 12. Алкохолът не
решава проблемите, но ако трябва да перифразираме ученическата мъдрост, че
"няма грозни жени, само водката е малко", то "няма нерешими
проблеми, само...", разбрахте ме.
И, разбира се, отдавна знам,
че отговорът е 42...
19-ти декември 2011
Някой може ли да ми обясни от
кого, кога, защо и как е било взето решението Рождество Христово да се превърне
в истерично- консуматорско събитие, чиято основна цел е да ни принуди да
излезем извън кожата си в опит да удовлетворим неочакваните очаквания на
близките си (което те не искат от нас), да похарчим един куп ненужни пари за
куп ненужни подаръци, да похабим голяма част от малкото си свободно време, за
да вършим неща, които не харесваме, и накрая вместо да се наслаждаваме на
времето с хора, които обичаме, да се чувстваме изтощени, изцедени, и да желаем
само Всичко-Това-Да-Свърши-По-Бързо...
Искам тишина, спокойствие,
искам пухкав сняг, искам да заведа детето си в църква, където някой благ човек
в черно (думата свещеник напоследък е мръсна) да му разкаже за Святото тайнство
на рождество...
Мразя елхите, украсата,
проклетите коледни песни, отвратителния дебелак в червено, измислен от
рекламистите на Кока Кола, и нелепата му помощничка, на която се радват
най-вече татковците; не мога да понасям безкрайните предколедни, околоколедни и
следколедни партита, които трябва да ни сплотяват с хора, които не харесваме;
не разбирам защо трябва да бъда солидарна (и да си отложа пътуването!), защото
някоя другарка е убедила детето ми, че върхово коледно удоволствие е да гледа
коледен театър с още 100 невдяващи идеята хлапета, за да могат след това да се
снимат с някой актьор-махмурлия в червен костюм не по мярка и фалшива брада.
Побърква ме нарастващото -
предпразнично - количество работа, която трябва да се свърши за единица време,
щото идват празници... нали...
И защо изобщо наричаме
Рождеството Коледа???
--------------
1-ви януари 2012
Чудих се снощи (по-скоро в
ранните часове на зората), докато чакахме мотрисата на работещото в
новогодишната нощ софийско метро, какво ми се случва... 2010, 2011, 2012...
Whatever... Времето си тече и на всеки 365 дни всички се втурваме да гърмим
фойерверки в чест на факта, че календарът е отнесъл още една година от времето,
което ни е определено.
Голям праз, отмина и тази
година. Беше хубава(или пък не), успешна(или пък не), здрава(за някои
по-малко). Но каквато и да е, ето, сега ще гръмнем това шампанско с надеждата,
че следващата ще е по-добра. Ще пийнем в нейна чест(някои повече), ще се видим
с хора, които обичаме(или просто са ни под ръка), ще послушаме хубава
музика(или поне такава, каквато ни пусне DJ-ят). После ще скочим в такси с
бележка на таблото "Апарата Х 2" (примерно) или ще позяпаме другите,
решили празнично да се повозят в градския транспорт. И на сутринта, когато
слънцето отдавна е изгряло, за да смекчи твърдата хватка на леда и студа, ще се
усмихнем... Ще се поздравим, че сме оцеляли - след Тази година и Този купон; че
сме станали малко по-силни, малко по-смели, малко по-уверени; че сме намерили
път или сме изгубили друг; че колкото и да е било лошо лошото - то е зад нас, а
днес - днес е 1. януари и имаме право омаяно да вярваме, че утре ще е по-добър
от вчера...
Днес е денят на Надеждата.
Поздравявам ви! Дано всички ваши днешни надежди се осъществят!
-----------------
7-ми януари 2012
Днес ми се прииска да давам
каквото е нужно. Любов, прегръдка... чаша кафе, чаша вино... рокля, червени
обувки... a little bit of my time, внимание... Изпитвах онова слънчево усещане
на обич към всичко - към слънцето, към вятъра, към хората, към ужасната музика,
към красивата музика; към палачинките, към планината, към града; към извивките
на тялото ми, към виното и умопомрачителната женственост на най-добрите ми
приятелки, която е толкова заразителна, че успява да ме увлече в разговори за
рокли, молове и диетична супа...
Светът не свършва с границите
на моето тяло. Не свършва с детето ми. Не свършва с моето семейство, хората
които обичам, входната врата на дома ми, табелата на града ми, граничната
бразда на родината.
Светът не свършва на
Хоризонта.
Нямаше да ми е светло, ако ги
нямаше хората, които донесоха светлината.
Мечтая си до всеки, потънал в мрака,
да има по някой, който да пали факлите, да отваря прозорците...
