Да превърнем раждането в позитивно преживяване 2.0

Нямам много време това лято.

Седнах сега да прочета коментарите към разказа за раждането на Арлина. Тръгнах да им отговарям, но реших, че то си е за нова публикация.
Имаме проблем с функционалната грамотност (както вече стана ясно по друг повод).
1. Съпругът ми не е анестезиолог. В момента въобще нямам съпруг, ако не е ясно какво означава формулировката "партньор". Но и бившият ми съпруг не е анестезиолог. И известният софийски лекар с фамилия Цекулов не е анестезиолог, а ортопед, при това вече пенсиониран. Нейсе.
2. Анестезиолог е майка ми. Интересно ми е как, според вас, моят съпруг (или майка, все едно) би могъл да ме обезболи, ако аз изрично съм изразила нежелание за това?
3. Вашите преживявания не делегитимират моето и обратното. Това, че вие сте се чувствали по някакъв начин изобщо не означава, че чувствата ви са общовалидна истина. Затова призивът в началото е за уважение към чувствата, желанията и избора на раждащата, а не към раждането във вана, примерно, или която и да е друга практика. Идеята е практиката да е ориентирана към жената, не обратното.
4. Депресията ми не е белег за качеството на акушерската грижа, а резултат от огромното психическо натоварване, което беше за мен решението да вляза в схемата развод-нов мъж-ново бебе и всички съпътстващи това емоции. И някои страхове, които имах, заради усещането, че повтарям историята на майка си. Това са много лични въпроси, мястото им не беше в историята на раждането и свободните интерпретации по тях биха били забавни, ако не бяха белег за крайна комплексарщина и лични нападки срещу зебрите.
5. 160лв. е цена на прегледа ми при кардиолог, защото не е работа на акушер-гинеколога да лекува хипертония. Самонадеяният коментар по тази тема е малце смешен и с друго - ако съм решила да дам 160 или 1600лв, това отново е мой избор, и смисълът му в този текст е, че многото пари не оправдаха очакването ми за професионално и компетентно отношение към проблема.
6. Информиран избор по отношение на начина, по който да протече раждането, означава, че съм знаела, че ще боли, и съм го избрала с ясното съзнание, че искам да боли. Ако това ще ви облекчи, представяйте си, че си падам по мазохистични сексуални практики. Но за мен да боли не беше драма. Драма за мен би било а/ бащата да не е до мен; б/ да нямам контрол върху процеса; в/ да нямам незабавен и непрекъснат в последствие контакт с бебето си. Научете се да уважавате изборите на другите, дори когато не ги разбирате. Това е част от уважителната грижа към раждащата.
7. Доверие към лекарите и загуба на време да ми обясняват ли чух?
Вижте сега. Щом раждам в частна болница с избор на екип, явно съм избрала екип, на който имам доверие. Разбира се, ако ми приложат интервенция, за която не съм била информирана предварително, и не съм дала съгласие за нея, доверието няма да ги спаси от съд. Информираното ми съгласие (или несъгласие) обаче означава, чеот една страна те са изпълнили закона, а от друга са се съобразили с факта, че съм control freak и имам нужда да се чувствам така, сякаш събитията зависят от мен (дори и да не е точно така на практика). Това може да няма значение за процедурата, но има значение за комфорта на раждащата.
8. Заглавната снимка е специален поздрав към дамата, която ми съчувства, защото съм се измъчила. Пожелавам и на себе си, и на вас, все такива поводи за съчувствие да имаме!