Аделина Марини

Когато започнах да пиша тук, реших, че малко по малко ще представям хората, които ме впечатляват, вдъхновяват, вдъхват ми респект и оптимизъм.

Избрах да започна с Аделина Марини, защото е най-принципният човек в обкръжението ми. Желязна е в убежденията си и никога не се колебае дали това е правилно (което е доста обратно на мен – винаги категорична отвън, и с едно на ум отвътре). Ади ми беше колега в радиото, но когато „Хоризонт” отказа да прояви разум, и да се държи като зряла, компетентна, съвремена и независима медиа, тя си тръгна. При това, по трудния начин – избра да направи своя медиа и с това да отговори на въпроса за истинската независимост в журналистиката. Днес сайтът euinside.eu е може би най-авторитетната родна медиа за журналистика на европейска тематика, Ади живее в Хърватия... А аз съм дълбоко, дълбоко респектирана. И малко завиждам.

Ади, казваш, че пъпа ти е хвърлен в радиото. Как го напусна, тогава?

След много сериозно обмисляне и преценка кое е по-важното – емоционалното или рационалното. И преценяваш. Понякога емоционалното има по-висока стойност, но в този случай не беше така. Реших, че не мога цял живот да съм подвластна на нещо, което на практика нищо не ми носи. 

Трябваше ли да направиш жертви? Всичко си има цена…

Да, всичко си има цена, но за мен цената не винаги се мери в загуба. В случая е просто в желанието да платиш за нещо. В радиото, какво имаш? Имаш сигурност някаква, чисто финансово. Но само при положение, че те удовлетворява малката сума. Но всъщност минусите бяха много повече, и реших, че цената на сигурността не си заслужава.

Коя беше капката, която преля чашата?

Дълго бях на ръба. Но капката беше абсолютно необяснимия за мен начин, по който се назначаваха хора на ръководни позиции, които от своя страна отказват да разберат как работи радиото, какъв е механизмът… Взимаха се решения без да се съобразят с възможностите на хората и най-вече това, което преля чашата е, че аз нямах никакво поле за развитие повече. За  мен позиция „този ресор е мой и аз командвам в него” е абсолютно деструктивна и крайно ограничаваща! Каква е моята перспектива – да чакам водещия в ресора да почине, за да мога аз да се развивам? Както и да е, реших, че радиото ми е тясно за нещата, с които искам да се занимавам, а интернет е голям. И не на последно място – можех да си го позволя.

Преди това минах през една малка телевизия. Мислех, че сме добър отбор там, но се оказа, че просто… не сме. Но беше добър опит за мен, защото научих много неща там. Включително за себе си.

Изглеждаш много твърда и сигурна в принципите си, сякаш те са някакъв непоклатим фундамент. Така ли е?

Да.

Някога правила ли си професионални компромиси с тях?

Мисля, че не. И това е било винаги източник на конфликти на работното ми място, защото никога не съм си премълчавала нещата. За мен най-големият конфликт винаги е бил между принципите и чувството за професионална дисциплина. Когато ми се възложи задача, аз трябва да я изпълня. И понякога се получаваше конфликт между тези неща. Но това никога не ме е притеснявало… как да кажа… обичам битките. Когато си заслужава, не ме притеснява, че ще изям няколко шамара.

Твоята медиа стана източник, утвърди се и доби авторитет за сравнително кратко време. Как се случи?

Да, бързичко се случи. На тъмно го изминах пътя, защото когато на практика си сам, нямаш фийдбек, нямаш реакция… В някои случаи ти казват, че това което правиш е хубаво, но рядко получаваш критики. И често си на тъмно по отношение на посоката – правилна ли е, не е ли. Винаги, като видя да ме цитират някакви хора, които за мен са имена в нашата професия, се питам защо, какво специално намериха тези хора, какво видяха? И тогава си давам сметка за нещата, които съм постигнала. И това е огромно усилие, резултат от убеденост, че това трябва да се случи. Вклюително дисциплината, че ставаш всеки ден по едно и също време и работиш определено време. Повечето хора ми казват „Ти можеш да правиш каквото си искаш, да спиш до колкото си искаш часа” – не можеш. Ако искаш да постигнеш някаква цел, трябва да имаш дисциплина.

Много пъти съм искала да се откажа…

Защо?

Може би липсата на интерес в България. Към това, което правя, нещата, които пиша. В крайна сметка истината е, че в България хората, които четат сайта ми, са много по-малко, много повече са навън. Което - не че е лошо - но аз го направих точно защото тук има – не ниша – тук има пропаст, неговорене за тези ценности, от които ние сме част, които са определящи и тези процеси, в които трябва да участваме. Ние сме част от ЕС и отдавна трябваше да знаем той как работи.

Според теб евроневежеството ни част от общото невежество на българина ли е, или има специфичен нюанс, съпротива за познаване?

Мисля, че невежеството е следствие. Става дума за брутална апатия. Една много характерно „Не ме занимавай”, което личи като отношение във всяко едно нещо, включително например как правиш паважа на улицата – ами по същия начин! Свършено е колкото да се махне там, да минава… Което е унищожителна психология според мен, абсолютно унищожителна! Така се рушат нещата, които би трябвало да бъдат съградени.

Това ме е карало понякога да мисля за отказване, защото аз този сайт го направих за България, навън ме четат, но там не съм уникална, има такива издания. Още повече, че това не ми носи пари. Но винаги в такава ситуация се появява някой или някакво събитие, което ме кара да се ударя по главата и да си кажа „Е какво, сега да зарежа това, при положение, че вече толкова труд съм вложила”..

От известно време живееш в Хърватия. Там по-различно ли е отношението?

Има малко прилики, но разликите са много повече. Това е фундаментално, според мен. Включително имаха референдум за присъединяването, по време на който проведоха дебат – нещо, което при нас не се случи. Защото ние някак си приехме, че всички искаме да сме част от ЕС, а сега виждаме, че не е така.

Ние май очаквахме да завалят пари от небето като се присъединим?

Да, има нещо такова. Хърватите нямат чак такива очаквания, но очакваха например, че ще излязат от рецесията, защото ще им се отворят пазари. Което няма как да се случи, ако първо не подготвиш почвата за това…

А ти как се чувстваш в тази по-различна среда?

Много добре. Мисля, че си намерих мястото. Моето място е в интернет, така или иначе, но и професионално – това е регион, пълен с много интересни казуси, който е предизвикателство и за ЕС. Има много казуси, които стоят нерешени. Чисто професионално за мен това е много интересно. В България аз нямаше какво да правя. Дори експертите, с които бих могла да говоря и да обсъждам нещата, виждах, че се информират от вестниците. В най-добрия случай чужди вестници. Което е несериозно.

А защо нещата тук се случват така?

Заради липса на взискателност, според мен.Да имаш определни очаквания от някаква среда, от някаква група, от политическия елит ако щеш. Тук има тотална липса на взискателност, да направиш нещата по-добри, да ги направиш както трябва, каквото и да значи това. Да не се задоволяваш с малкото. Тук всичко и така минава, какво толкова.

Виждаш ли път назад?

Не.

Категорично…

Да.

Често пишеш, че лесно си лекуваш носталгията…

Липсата на носталгия за мен е обяснима. Това е все пак възрастта, и желанието да направиш много неща. Не виждам причина да връщам към едно и също място. Светът е толкова голям, има толкова интересни неща, нито пък имам желание да се връщам, честно казано, нито пък самата среда има желание да прави каквото и да било с мен. Аз това не го възприемам като път назад или път напред, просто нанякъде…

Какво е нужно, за да можеш да се посветиш на едно – все пак – рисковано начинание?

Най-напред трябва да си убеден, че това е необходимо. Другото нещо е, че трябва да имаш материална подкрепа – да не умреш от глад и да има къде да спиш… ние в нашето семейство сме постигнали такова споразумение, че не винаги ще е цветя и рози, но си заслужава да се прави. Нашите деца също го разбират. Те също трябва да пожертват нещо, има чисто материални неща, които не могат да си позволят. Но са се примирили. Ние сме си говорили, че животът е пред тях, и те могат да имат много в него, но аз също искам да имам нещо в моя живот. Не само да съм отгледала тях, макар това въобще да не е малко. Да имам нещо за мен, и мисля, че те го разбират това.

Планираш ли дългосрочно бъдещето на euinside?

Да. Макар че планирам не е точната дума, защото вече съм го измислила. Идеята я има, но чакам да се появи възможност да я финансирам. Защото бъдещето, такова, каквото си го представям, има нужда от солидна инвестиция. И в момента разсъждавам откъде би могла да дойде тя, защото от една страна съм дълбоко убедена, че един медиен проект не трябва да цели търговска печалба. Защото ролята на медиите е фундаментална, и ако нещата се превърнат в обикновен бизнес проект, тази идея отива на кино. Така че чакам да се появи възможност, в този смисъл.

Възможно ли е да съществува независима медиа?

Ами…

Зависи откъде идват парите. Не е невъзможно да бъдеш независим. За мен това предстои, и мисля, че ще стане хубаво нещо.

No chance at all

Изпаднах във временна медианеспособност.

Живях 20 дни почти напълно лишена от достъп до телевизия и интернет. После се върнах в действителността, и тъкмо бях решила, че ще успея да запазя инерцията и да прекарам лятото в безметежно невежество за случващото се по света и у нас (най-вече у нас), същата тая действителност ме шамароса с опашки пред банки, заплахи за фалити и сериозния въпрос какво ще стане с кредита и заплатите ни…

Разбира се, за всички е ясно, че случващото се е манипулация.

Че риск за банковата стабилност – обективен, не породен от тъпотия и истерия – няма.

Обаче вчера…

Излизам с приятелки. Най-близките ми. Не сме се виждали повече от месец. След първоначалните женски клюкини темата се отплесва по посока на банките. Споделяме коя пред кои банки видяла опашки и се оказва, че ПИБ е само на върха на айсберга, но разтревожено народонаселение се е трупало пред клоновете всички банки у нас.

РИНГС бил спрян по някое си време… А шефът на едната приятелка, управител на българското представителство на голяма международна компания, сред лидерите в сферата си, получил „обаждане”. След което – с ясното съзнание, че върши глупости – отишъл в ПИБ и преместил фирмените пари, за да може във вторник да се разплати със служителите си, ако с ПИБ се случи нещо…

От телевизора кретеноидното ни и престъпно правителство обяснява, как това била злонамерена атака и ще „се опитаме” да се справим. ВЕрно ли бе? А като се опитате, ако не ви се получи к’во прайм?

За по-непаметливите, каквито очевидно са повечето ми съграждани, съм длъжна да припомня, че на точно тези управляващи опитите да се справят със собствени усилия тенденциозно не им се получават. Във всички сфери.

Опитът им да намалят цената на тока завърши с жалба от ДКЕВР до ЕК и 3млрд дълг на НЕК. Опитът за здравна реформа – с половин милиард дефицит в касата. Опитът за нов закон за образованието – с 20 до 30лв. отгоре върху стартовите заплати на учителите. Опитът за реформа в МВР доведе до нов опит за реформа в МВР, а за промяна на изборното законодателство – до нужда от нови промени в него. И това в рамките на по-малко от година.

Мога да продължа така дълго. Мнооооого дълго. Притеснително, престъпно и безобразно дълго.

Ще спра, щото няма смисъл. Искам само да помоля бабите си (да са ми живи и здрави), и всички други баби в рОдината, ако някога са обичали децата и внуците си, много моля СПРЕТЕ ДА ГЛАСУВАТЕ! На следващите избори (5 октомври, ако не се появи ново 20) идете за гъби, на сладкарница, играйте карти, пейте стари градски песни или просто си гледайте турския сериал! Още едно комунисто-мафиотско управление ние - работещите, гледащите деца, опитващите се всеки ден да се измъкнем от калта – няма да издържим!

По ирония на съдбата от месец насам искам да пусна едно интервю, но техниката е срещу мен. И точно днес нещата намериха начин да се случат…Така че останете докоснати, както преди време каза един прекрасен човек!

24/7

От вчера наблюдавам развитието на казуса с преференциите.
Жалка гледка.

Чета, слушам, гледам коментарите, и ето какво излиза:
1) Никой - нито изборната администрация, нито партиите - не си е направил труда ясно да разясни механизма на преференцията.
2) Единствените избиратели, които пък са си направили труда да разберат за чии Y са сложени кръгчетата вдясно, са тези, които НЕ искат Меглена Кунева да ги представлява.
3) Ако има предсрочни парламентарни избори, някой ще трябва здраво да поработи...

Има лъч светлина в случилото се. Но не съм оптимист. За това има две причини, и първата е, че съм хейтърче по природа, не вярвам във свръхспособностите на нашата нация техническа, по-скоро обратното.
Втората е, че повод за някакъв разтърсващ оптимизъм няма. Голяма част от дясноориентираните отказаха да припознаят алтернатива в РБ. Може би поради недоверие, може би поради присъствието на Меглена Кунева и Корман Исмаилов, може би поради  двусмислени реакции на партньорите в рамките на кампанията, а може би просто защото вече са претръпнали и не им пука. За всеки един от горепосочените аргументи си има причина, и отговорността за тези причини трябва да се носи от "носителите на промяната". Но тъй като надеждата умира последна, а и желанието ми да видя някаква нормалност на българската политическа сцена е по-силно от критичната ми мисъл, склонна съм да отдам натворените от РБ глупости на грешки в растежа. Както самият Светослав Малинов каза, създаването на РБ беше много трудно, и оттук нататък може да става само по-лесно.
Освен по-лесно обаче, избирателите очакват на РБ да му стане и по-умно.
С други думи - всяка една от формациите в блока да си признае дали е мече или еленче (жива да си, Ади Марини, за тая цветна метафора), и да обясни на симпатизантите си защо е в тоя съюз. Самоопределянето минава и през ясен отговор Ще ли се работи с ГЕРБ или не. Ако да - на каква цена? Ако не - при какви условия? Възможно ли е изобщо РБ да си сътрудничи с партията на Цветанов и Калинките, без да загърби ангажимента си за радикална промяна в стила на правене на политики?
За съжаление, в първите следизборни дни отношението към ГЕРБ остава неясно. Декларацията, че "с ГЕРБ сме си стиснали ръцете" със сигурност не е това, което разумният десен избирател, останал без политическо представителство през последните години, очаква. И проблемът не е в запасаните до под мишниците шорти на лидера на тази партия, а в престъпленията, извършени от кадрите й. От председателя и зам-а, до тези, дето с диплома от техникум бяха назначавани да управляват милиони левове капитал, и сектори, които са част от системата за национална сигурност.
Десните избиратели от своя страна също не дават признаци да са готови да се включат в дебата "със или без ГЕРБ, при какви условия и на каква цена", който - при настоящата картина - е логичния дебат за РБ. От вчера в социалните мрежи се леят призиви за "изхвърляне на червената кукувица", попаднах и на коментар за "турското лекенце", който окончателно ме втрещи.
В крайна сметка, пичове, трябва да решим какво искаме.
Аз лично предпочитам политическият дебат да излезе от футболните игрища и месарниците и да се приключи с ерата, в която псевдопожарникари и  нереализирани учители по български ми се карат от телевизора.
Не ща да пращам трети българин в космоса. на тоя етап ще ми е достатъчно да задържа няколко българи в България.
Копнея да се говоря по теми и в стил, не съвсем достъпни за хора, които дори квадратче от кръгче не могат да отличат.
Изморена съм от "близост с народа". Смятам, че е крайно време дясното да стане дясно и да престане да народнее.
Иначе казано, г-н Кънев, очаквам от Вас да сте десен и да сте честен. Дори и с цената на оставане в опозиция и след предстоящите (надявам се) предсрочни избори.
Обръщам се към Вас, защото Вие спечелихте гласа ми за Реформаторския блок. И в този ред на мисли - пак Вие можете да го загубите.

Три причини

От няколко дни насам непрекъснато се натъквам в социалните мрежи на хора, които се обясняват в три точки защо ще/няма да гласуват. Но основно "ще".
Хубаво е това. Може някой да се вдъхнови да се възползва от гражданското си право, което, погледнато през призмата на отговорността към личното ни битие, бихме могли да наречем и граждански дълг. Това (дългът, де), разбира се, е антропоморфно същество. Толкова е голямо, колкото вярата в него. Разбирайте, никакво го няма по нашите географски ширини.
Качваме се в планините по тениска и с ръцете в джобовете, щото нищо не дължим на родителите си (които ще се поболеят от мъка, ако нещо ни се случи), на приятелите си (които ще страдат с нас) и на обществото (което ще плати за дяволъка ни). Караме кола без да сме чели Закона за движение по пътищата (и да сме го чели, голям праз), щото правилника е за балъците и нищо не дължим на разни 16-годишни ученички, които безотговорно чакат по спирките с риск да се озоват под гумите на колата ни. Знаем за Европейския съюз само, че ни дава едни пари, които във всеки момент (неговата мамица!) може да ни спре, защото не сме длъжни да им спазваме наднационалното законодателство, аааааааа!

Е, затова ще гласувам. Щото се качвам подготвена в планината, спирам на пешеходна пътека, и - макар да ми е скучно на моменти - чета и новините извън жълтата хроника.

Какво се предлага е друга тема. В името на запазването на добрия тон, нека засега я пропуснем...

10-те призн/рака на прозрачността

 Публикувах този текст преди два дни във ФБ. Изпитвам неприятното усещане, че е прочетен от много хора, които се страхуват да напишат под него какво мислят. Защото - колкото и да са нагласени конкурсите - никога не се знае със сигурност...
Автоцензурата и страхът са едни от най-ужасяващите болести по журналиста...

"Преди две години започнах да пиша дипломна работа, посветена на потенциална реформа в организацията и програмната схема на "Хоризонт". Така и не я завърших, по ред лични причини и абсурдни съвпадения. Събраната информация, анализите и идеите обаче си стоят.

Вчера станаха ясни кандидатите да оглавят най-слушаната програма на БНР, останала единствения информационен формат в националния радио ефир. Част от кандидатите са голям майтап, друга част - пълна скука. Трети ги знаем отдавна, четвърти - очевидно - са скочили в дълбокото от отчаяние, че това е единственият шанс "Хоризонт" да се сдобие с нормално ръководство.
Но не ми е идеята да обсъждаме кандидатите. 

Идеята ми е да обсъдим конкурса. Или, както здравният министър Таня Андреева обича да се изразява, това "нещо като конкурс". Нещо като, защото по закон за тази длъжност конкурс не е необходим - генералният директор може сам да избере с кого иска да работи и просто да го назначи. Провеждането на конкурс има смисъл, ако целта му е да се демонстрира желание за прозрачност, и да се намери "човек, който да върши работа". 
А дали е така, кой, кой да ми каже...
Нещото беше обявено в сайта на медиата на 11. 04. 2014г. (http://bnr.bg/aboutbnr/post/100396161/konkurs-za-direktor-na-programa-horizont ) Както става ясно, търси се човек с опит в журналистиката и с опит като управленец, който разбира технологиите в нашата професия, знае езици, чел е конституцията и Закона за БНТ и БНР (поне), а бе, тез три неща. От него се очаква да сътвори документ (концепция) в 7 страници, отговарящ на следните пет много конкретни изисквания, също формулирани като писмен изпит по журналистика във ФЖМК: "

1. Анализ на текущото състояние на програма „Хоризонт“;
2. Приоритети и критични фактори за развитието на програма „Хоризонт“;
3. Управление на промяна и решаване на конфликти;
4. Програмно развитие, гарантиращо обществения характер на медията;
5. Стил и терминология, използвани в концепцията."

Така и не намерих обаче официално описано в сайта на БНР 1) Кои са членовете на комисията, която ще оценява кандидатите; 2) Каква е процедурата, по която ще протече конкурсът - в колко етапа, открити или закрити ще са изслушванията, ще могат ли работещите да участват с някакво "гласуване" в някой от етапите и т.н. 3) По каква методология ще се оценяват допуснатите след разглеждането на документите; 4) Щом има конкурс, допускаме ли възможността резултатите от него да бъдат обжалвани?

Тези въпроси са ми важни, защото ме засягат пряко. Но с оглед на факта, че БНР е обществен оператор, мисля, засягат пряко всеки данъкоплатец. Според публикация на сайта Offnews  комисията за избор на изпълнителен директор се оглавява от настоящия програмен директор на Хоризонт и предишен кандидат за генерален директор на БНР Иво Тодоров (http://ivotodorov.blogspot.com/2013/05/blog-post.html), включва неназовани колеги от програмата, както и директора на БТА Максим Минчев и г-н Панорама Бойко Василев, понастоящем продуцент на актуалните предавания в БНТ.

Намирам за очевидно ненормално работещите в Хоризонт да научават от Offnews кой ще избира бъдещия им директор. И за абсурдно да се стартира конкурс без ясна процедура, особено когато конкурс на практика не е необходим. За качествата на избиращите и избираните наистина е по-добре да не говорим - това просто не е тема по посочените до тук очевидни причини.
И при толкоз очевадности, оставам с впечатлението, че журналистите сме станали толкова беззъби, че ни се подиграват в очите. С ясното съзнание, че ще обърнем глави, и ще продължим нататък, работейки в прашасалата сигурност и чиновническо безвремие на Държавното радио."