Beyond borders

Има един предел на допустимост на гнусотата на обществената среда.
Има предел на допустимост на невежеството, глупостта и сервилността на равнище общество.
Има предел, отвъд който не можем да се наричаме правова държава.
Има предел на злоупотребата с власт, със служебно положение и с хорския страх.

На 20.04.2016г, сряда, минути преди началото на заседание на Обществения съвет на Център фонд за лечение на деца, служители на ГДБОП нахлуват в стаите на Фонда. Извеждат членовете на ОС, а служителите от администрацията на Фонда остават задържани горе. Полицията пуска към криминалните репортери неофициална информация, че са задържани "повече от 10 души и са отведени на разпит". Споменава се, че са намесени и журналисти. В тази информация единствената вярна дума е "задържани". Да, служителите - всички 7 служители и директорът на ЦФЛД - са били задържани в служебните помощения на Фонда. Не са водени никъде и със сигурност не са повече от 10, защото когато за последно решавах задачи със сина си, 7+1 все още беше <10. "Намесените" в работата на фонда журналисти са трима - представителят на БНТ, на БНР и на частните медии. До миналата седмица това бяхме Мария Чернева, аз и Милена Златкова. Аз вече не съм част от ОС, за което май трябва да съм благодарна... Ще ми бъде интересно да науча схемата, от която бих могла да се облагодетелствам. Сигурна съм, че за Мария и Милена важи същото.

Но да преминем към сандвичите, както казваше покойната ми преподавателка по политология...

1. Павел Александров, пликовете с пари и други легенди. Ако не бях толкова бясна, омерзена и отвратена, щях да се търкалям по пода от смях.

Павел Александров е директор на Център "Фонд за лечение на деца" от средата на  2010г. През тази година институцията се реформира, изготвен беше нов правилник, който дава възможност за пряк обществен контрол върху работата й. Създаден беше обществен съвет с участието на специалисти и представители на НПО и медии. През 2010г. Фондът е подпомогнал лечението на 322 деца. През 2011, която беше първата изцяло под ръководството на Александров - 387. През 2015г - 1390. Ако желаете по-точна справка и разбивка по години - отчетите се намират на сайта на ЦФЛД. За целия период до членовете на ОС са достигали не едно и две тревожни родителски обаждания, свързани със сроковете за работа на Фонда. Имало е спорни случaи, в които служителите на фонда и родителите взаимно са се обвинявали в грубо отношение. Имаше дори единични казуси със семейства, според които някой във Фонда им казва по телефона, че няма смисъл да се подават документи. Тези случаи винаги са обсъждани между ОС и администрацията на Фонда и са търсени възможните пътища за отстраняването им. Но никога, повтарям, никога до ОС не са стигали сигнали или съмнения, че на родители са били искани пари.
2. Пликове с пари. Опитвам се да си отговоря как така хора, които работят с Александров от деня на назначаването му, никога не са забелязвали съмнителното му благосъстояние, но пък ГДБОП услужливо откриха пликове с пари - не къде да е - а в кабинета му... Също така се питам как ще докажат, че парите са от подкуп. Не ми е маловажна и тезата за отклоняване на средства в лични сметки - ЦФЛД е второстепенен бюджетен разпоредител. Не управлява собствена сметка, а когато има разход, изпраща финансовите документи до МЗ. МЗ от своя страна превежда пари на Фонда, а Фондът - на партньорите си. От началото на директорския му мандат Павел Александров е бил обект на 12 проверки, между които на Сметната палата, ИАМО, Инспектората към МЗ. Може и да пропускам някой проверяващ...
3. Частни апартаменти - става дума за апартамент в Париж, собственост на българка, омъжена там. Апартаментът се ползва за настаняване на придружители (а понякога и деца) при необходимост. Договорът за ползването му е сключен в далечната 2006-та, съвсем в зората на работата на Фонда, тъй като тази частна квартира предлага значително по-ниски цени от парижките хотели. Някои болници предлагат общежития за тези цели, но други не. В Париж има център за онкологични заболявания, както и такъв за бъбречни трансплантации. Нещо неясно?
4. Проверката
 През август Инспекторатът на МЗ влезе във Фонда. Г-жа Пенка Белева, шеф на Инспектората, лично е ръководила проверката. През септември ОС научи, че има доклад. Очаквахме да го видим в края на месеца. После през октомври. Бяха организирани серия индивидуални срещи на отделни представители на ОС с отделни представители на МЗ. Стана ясно, че докладът не може да бъде предоставен. Стана ясно също, че в него има данни за "страшни нарушения" най-голямото от които е издаването на формуляр S2. МЗ спря плащанията към Фонда, и съответно Фондът - към партньорите си. След като през ноември започнаха да пристигат предупредителни писма от чужди клиники, ОС беше принуден на даде пресконференция и да обясни публично на МЗ, че решаването на административните проблеми в работата на Фонда НЕ МОЖЕ да се случва със спиране на лечението на децата. Надявам се няма две мнения по въпроса.
След тази пресконференция имах лична среща с д-р Ваньо Шарков, на която се убеждавахме взаимно колко сме добронамерени един към друг. Бяха ми подхвърлени реплики на тема "страшни нарушения". Но на въпроса ми: "Добре, кажете ми какви са доказателствата за това." д-р Шарков отговори "Не знам. Аз не съм виждал доклада, само съм чувал". Nice, ah? Surreal, but nice...
В началото на декември във Фонда се получи писмо. До ден днешен това е единственият официален документ, с който членовете на ОС разполагат. Директорът на Фонда беше поканен да прочете доклада от 97 страници в прокуратурата, под ключ. Не знаем какво пише в него. Изморихме се да обясняваме, че прозрачността и коректността в работата на Фонда са и наша грижа, и че бихме подкрепили всички ОСНОВАТЕЛНИ мерки, които МЗ вземе за оптимизиране на работата. И стигнахме до извода, че вероятно в доклада не се съдържат никакви сериозни доказателства за нарушения - иначе те отдавна щяха да са оповестени, а директорът на Фонда (който вече беше доказано неудобен) - уволнен. През пролетта научихме, че дадените от ръководството на Фонда обяснения вероятно ще доведат до прекратяване на прокурорската проверка. Ако вярваме на Радан Кънев - довели са.
И тогава?
5. А има ли проблеми във Фонда?
О да, има. Част от ОС, в партньорство с ръководството на Фонда (четете "Павел Александров") ги поставя от години пред всеки следващ здравен министър. "Спаси, дари на", Български дарителски форум, а и ОС като колективен орган, са внесли до МЗ не е дно и две писма с предложения и сигнали. Бих изброила всички тук, но нямам тези данни в момента. Миналата година, при поредните инициативи на МЗ за промени в структурата и правилника на Фонда, нахвърлях накратко някои от най-належащите тревоги на ОС и ги дадох на зам. министър Шарков на хартия и в електронен вид. Към дата 04. 03. 2015-та те изглеждаха така, а към днешна дата не са се променили много:

Към днешна дата основните предизвикателства пред Център „Фонд за лечение на деца” са следните:

Ø    Малък брой служители;

Ø    Непрекъснато нарастващ брой кандидатстващи деца, основно за сметка на нуждаещите се от подпомагане за лечение в България;

Ø    Слаба дарителска активност към Фонда;

Ø    Ниско ниво на информираност на лекарите (особено извън София) за дейността на Фонда;

Ø    Слаба разпознаваемост и в резултат на това – изключителна уязвимост и ниско обществено доверие.

Възможните решения са търсени и обсъждани в различен формат, включително с предишния екип на МЗ с министър д-р Таня Андреева. Вероятно няма да Ви изненадам, че по почти всички точки между ръководството на ЦФЛД и членовете на ОС се постига консенсус. Причината за това е, че през последните 3-4 години проблемите не се променят, само стават по-големи, и решенията им вече са очевидни за всички, които са пряко ангажирани с работата на Фонда.

1)              Нормативни промени

Един от основните проблеми (който води след себе си серия последващи) е голямото портфолио, което е пришито на една малка институция като ЦФЛД. Още през 2011г. стана видно, че идеята ЦФЛД да финансира медицинските изделия за ортопедични и неврологични операции дава двояк резултат. От една страна много деца получиха шанс за непосилно за семействата им хирургично лечение. От друга – ЦФЛД доплаща за лечение в България на здравноосигурени пациенти по съществуващи клинични пътеки. ЦФЛД не функционира, за да дофинансира необезпечени клинични пътеки. Фондът няма възможност и механизми да договаря, реферира и контролира цени и обеми на консумативи за хирургични интервенции. Още по-тревожно е, че недофинансирането на клиничните пътеки с нужните медицински изделия поражда и дискриминация. В момента родителите са принудени да купуват сами скъпоструващите изделия или да се обърнат към фонда, но само ако лечението на децата им не е спешно и ако знаят за съществуването на тази възможност. Децата, чиито родители не са информирани, както и тези, които се нуждаят от спешни ортопедични и неврологични операции, не могат да се възползват от финансовата помощ на ЦФЛД, тъй като спешността на лечението им не позволява да се изминат всички стъпки в процедурата.

Решението изглежда очевидно – въпросните изделия да бъдат заплащани от НЗОК. Става дума за разход в размер около 5 млн лв годишно, с тази разлика, че НЗОК би могла да осъществи много по-добър контрол върху разходването на тази сума. Това предложение е отправяно няколко пъти от 2012г. както към ръководството на МЗ, така и към ръководството на НЗОК. Засега без резултат. Всички членове на ОС съзнават невъзможността си да вземат аргументирани решения по тези казуси, както и да изпълнят задължението си за последващ контрол. Причината въпросът да не е повдиган публично, е безпокойството, че изделията може да бъдат извадени от правомощията на ЦФЛД, без да бъдат вменени на НЗОК, и така голяма група деца отново да останат без достъп до подобни процедури.

Възможното решение е чрез съответните нормативни промени заплащаните в момента от ЦФЛД медицински изделия поетапно да бъдат прехвърлени в ПЪЛЕН ОБЕМ към НЗОК. Това ще доведе и до сериозно намаляване на административната тежест и до намаляване на разходите с повече от 50%, което пък от само себе си ще реши проблема с малкия екип и голямото му натоварване.

2)     Организационни промени

Ø  ОС на ЦФЛД има разписани в Правилника за дейността си правомощия да сигнализира и информира министъра на здравеопазването за различни проблеми, за свои инициативи, за възможности за оптимизация. За пример от последните месеци мога да посоча инициатива на ОС на ЦФЛД за подновяване на българо-френския проект за извършване на бъбречни трансплантации на деца, инициатива на ОС на ЦФЛД за прехвърляне на мед. изделия към портфолиото на НЗОК и прочие. Този диалог обаче е силно затруднен заради липсата на реглемент дали и как трябва да отговори министърът.

Възможното решение е веднъж на шест месеца ресорният зам. министър да посещава заседанията на ОС на ЦФЛД, и членовете на ОС директно да отправят предложенията и въпросите си. Това не изключва писмените предложения, но дава възможност за дискусии и обмен на мнения и идеи.

Ø  Съществува проблем с проследяването на тежко болни деца, които са били лекувани в чужбина. Както знаете, правилникът  за дейността на ЦФЛД дава право на ОС да одобри не повече от три контролни прегледа в чужбина за година на всяко дете. Нерядко обаче сме принудени да нарушаваме тази разпоредба, тъй като българските специалисти системно насочват тези деца за проследяване в клиниката, извършила лечението, с аргумента, че това проследяване не може да се извърши тук. Има случаи, в които това насочване действително е строго необходимо. Факт е обаче, че има и случаи, при които за нас остава необяснимо какво налага дългосрочното проследяване на детето в чужбина. Неофициално медицинските специалисти в ОС споделят, че заради ниското доверие на родителите в българската здравна система, специалистите у нас се притесняват да поемат отговорност за лекувани на друго място деца, тежки случаи с несигурна или лоша прогноза.

Възможно решение е стимулирането на български специалисти, които се ангажират с такива особено тежки случаи – да получават „точки” за повишаване на квалификацията си, да им се дават допълнителни възможности за платен от държавата квалификационен модул (конгрес в чужбина, например) и др.

Ø  По времето на д-р Ива Станкова като директор на ЦФЛД е бил сключен договор за около 30 000лв, за създаване на деловодна система за нуждите на ЦФЛД. При обсъждането на въпроса с тогавашния състав на ОС е поет ангажимент въпросната система да бъде базирана on-line, и даде нива на достъп до инфармацията за всички членове на ОС. Към дата днешна обаче системата е локална и членовете на ОС нямат достъп до нея, освен от компютрите в ЦФЛД, което не е решение. Осигуряването на достъп би дало възможност членовете да се информират подробно за всяко дете, включено в дневния ред за предстоящото заседание, а подобно информиране има редица предимства. 1) Пести се времето на служителите на ЦФЛД, които подготвят по три класьора с копия от документите на всяко дете за всяко заседание. Пести се и хартия. Доста. 2) Решенията наистина са информирани и се избягват неволни грешки (n-то по ред финансиране на контролен преглед, или по-лошото – n-то по ред медицинско изделие за корекция на краката на дете, чиито неврологичен статус говори за пълна липса на потенциал за самостоятелноходене). Трябва да е ясно, че за екипа на ЦФЛД е невъзможно да преснима пълните досита на всяко дете, и да ги предостави на всеки член на ОС по време на заседанието. Става дума за огромна по обем медицинска документация. 3) пести се време на самите деца, тъй като всеки член на ОС може своевременно да изпрати забележките си и документите да бъдат допълнени преди провеждането на съответното заседание.

Възможно решение е в партньорство с фирмата-изпълнител да се потърси техническа възможност за осигуряване на оторизиран достъп на членовете на ОС до данните в системата на ЦФЛД от сертифицирани външни IP.

3)      Комуникационни промени

При всяка криза в работата на ЦФЛД през последните години много ярко проличава липсата на информация за всекидневната работа на Фонда, както и липсата на целенасочена политика за промотиране на инстититуцията. Резултатите са няколко, и – доколкото ми е известно – настоящият екип на МЗ вече е имал сблъсък с тях. Първият, и най-болезнен за ОС, е липсата на доверие в институцията. Тази липса на доверие се проектира в серия кампании за набиране на средства за лечение на деца, в които родителите – умишлено или неволно – обвиняват „държавата” в бездушие, бездействие, чиновническо безхаберие и прочие. Това, от една страна, е злоупотреба с името на Фонда. От друга, е злоупотреба с парите на дарителите. Семействата, които злоупотребяват, са единици, но сумите, които набират, налагат да им обърнем внимание. (При интерес мога да Ви запозная и с конкретните случаи). Работещите в ЦФЛД нямат нито време, нито нужната квалификация, за да се занимават с промоция на дейността си. Не им е това работата, всъщност. Някой обаче трябва да се ангажира с тази промоционна дейност. По времето, когато здравен министър беше Десислава Атанасова, имаше поет ангажимент този „някой” да е министерството. Беше обсъждана възможността МЗ да разпрати писмо до всички УБ и МБАЛ в страната, с което да ги задължи при насочване на пациент за лечение извън страната пациентът (в случая родителите му) да се насочва директно към ЦФЛД. Времето обаче не стигна това да се осъществи.

Реализацията на този проект би бил една от възможностите за информиране на болниците с високи нива на компетентност за възможностите за лечение в чужбина, финансирано от държавата.

Другите необходими стъпки за популяризиране дейността на Фонда са свързани с неговата комуникация с обществото. Полезно би било, ако пресцентъра на МЗ се ангажира да разпраща до медиите по-разширена информация за дейността на Фонда. Сухите цифри трудно предизвикват обществен отзвук. За популярността на Фонда ще допринесе също свикването на кратки брифинги след заседание на ОС, при обсъждане на сложни казуси, станали обект на обществен интерес. За пример от последната година мога да посоча казуса с децата с ювенилен артрит, лекувани при австрийския проф. Клер; казуса с финансирането на инсулинови помпи.

Изключително силен ефект имат събития, на които децата на Фонда могат да бъдат „показани”, колкото и грубо да звучи това. През 2012г. МЗ организира за децата на Фонда празник във Военния клуб в София. Тържеството уважи и премиера, отразиха го всички национални и регионални медии. Месеци след това в медиите спорадично се появяваха позитивните истории на спасени деца, лекувани със средства на Фонда. Подобни събития – макар и рядко или в по-малък мащаб, ще допринесат за повишаване на доверието в институцията, защото стотиците подпомогнати ще станат по-видими. В момента в пространството има информация единствено за тези, на които Фондът не е помогнал.

Толкова от мен засега.
Накрая, но не и по значение - опитайте се да мислите.
Четете.
Пак се опитайте да мислите.

Кои са лошите в страшния филм?
А сметката пак ще я платят децата - този филм вече много пъти сме го гледали...

Оставам на линия.

Отмъщение в 12 без 5

Както част от вас вече са разбрали, от днес вече не представлявам БНР в Обществения съвет на Център „Фонд за лечение на деца“. Считано от следващото заседание, което ще се проведе на 20-ти април, сряда, радиото ще бъде представлявано от колегата Гергана Хрисчева.

Убедена съм в нейната компетентност и добронамереност, и вярвам, че бързо ще се адаптира към спецификите на работата на Обществения съвет.

Принудена съм да напиша това, тъй като инициативата за смяната ми е на генералния директор на БНР г-н Радослав Янкулов, а мотивите за нея са  личностни. Участието ми в протестните действия в БНР преди година, нежеланието ми да работя в атмосфера на непрофесионализъм и откровено управленско невежество, явно са подразнили г-н Янкулов.

Няма да допусна да остане съмнение, че зад тази смяна стои нещо различно от дребнавата отмъстителност на един неспособен ръководител.

Както повечето от вас знаят, работя в партньорство и за каузата на Център „Фонд за лечение на деца“ вече 10 години, много преди да стана член на Обществения съвет. Ще продължа да го правя и в бъдеще.

В заключение ми е важно да знаете - за работата в ОС не се получават пари. Получава се тъга, ядове, доста нерви, общуване с уплашени, гневни родители, скандали с колеги в името на каузи. Отстранявайки ме от Съвета г-н Янкулов не ми нанася никакви вреди, освен огорчението, че за пореден път няма никакво значение какво и как си свършил, важно е само дали си "свой". 

Но пък какво друго да очаквам от точно това ръководство, в последните седмици от мандата му?

С пожелание за здраве,

Надежда Цекулова

Ден на гнева - два протеста в един текст

Денят на всенародното недоволство… Ех, как мразя това определение „всенароден“. Няма такова нещо. Предполага, някак си, обезличаване и сливане на всички под общ знаменател.

На 6-ти април, вторник, в София се проведоха 4 протеста. 

Писах следващия текст по време на лекарския протест - този същия, за който ще ви разкажа по-долу. Но...

Сутринта, в 11ч. пред Народното събрание първи се събраха семействата на деца с увреждания. Близо 200 майки, бащи, по-малки и вече пораснали деца, някои на собствен ход, други в колички, дошли с трудноподвижните си деца от София, Перник, Ловеч, Бургас, Нови Пазар, Силистра, Русе и къде ли още не… Изнервени, изморени, натъжени. Гневни, отритнати, презряни. 

С викове „Калфин да излезе“ и черни балони в ръце, някъде към 11.30 протестиращите повикаха социалния министър Ивайло Калфин, за да им отговори защо година след първия аналогичен протест на 3-ти април 2015-та нищо за тях не се промени към добро. Защо продължават да чакат държавата да създаде условия децата им да получат лични асистенти или самите те да бъдат назначени за такива. Защо в редките случаи, когато родител стигне до заветното назначение, заетостта му се води на половин, а не на цял работен ден. Нима обгрижването на дете/лице с увреждане може да се прави по 4 часа в денонощието? А останалите 20? Да попитат кога най-после регистърът за лица с увреждания ще започне да функционира. Кога ще заработи и интегрираната информационна система, която да позволи майките на деца-инвалиди да не обикалят от гише на гише и от служба на служба? И хиляди още въпроси.

Но Калфин не излезе.

Той отговори на  депутатски въпрос от парламентарната трибуна.  

"Калфин да излезе", викаха протестиращите. Точно, както и година по-рано.

Красимира Обретенова:

„Калфин е лъжец, защото след протеста ни миналата година се срещнахме и той обеща, че реформи ще има. Той обеща да създаде въпросните работни групи и от там нататък се "заключи" с така наречените национално представителни организации, които са същите крадци на обществени средства като администрацията.“

Социалният министър Ивайло Калфин обаче не споделя неприязънта на майките към национално представените организации, стана ясно от медийните му изяви през деня. Не мога да се срещна със семействата на всичките 25 600  деца, които имат над 50 процента увреждане и получават някакво подпомагане от държавата, обясни той. Но не пред самите родители, които го чакаха под прозорците, а в пленарна зала, пред депутатите:

"Исканията по различни поводи на родителите са свързани с различни конкретни претенции. Аз лично съм чул от искане за всяко дете с тежко увреждане, родителите да бъдат назначени като лични асистенти, до това да бъдат изравнени детските с тези на приемните семейства, искане за дневни центрове и така нататък."

Да наречеш исканията на семействата на деца с увреждания „претенции“ е меко казано цинизъм. Но арогантността, която прозира зад тези думи и тона, с който бяха казани, е само едната страна на проблема. Другата е некомпетентността. Защото причината за различните искания  на различните групи родители е "толкоз проста и логична“. Тя се крие в различните потребности – става дума за семейства от различни по големина населени места, където грижата за деца с увреждани я е уредена по различен начин; става дума за деца, чиито проблеми покриват огромен спектър от физически и ментални състояния с различни проявления и тежест; става дума за семейства от различни социални групи, които могат да отделят (или не) различни средства, за да покриват нуждите на болните си деца. Нужди, които държавата все още не е намерила начин да удовлетвори дори частично. И компетентност, в която са вложени стотици хиляди евро европейски средства. Без резултат, поне по мнението на родителите. Красимира Обретенова:

„Продължаваме да си набавяме лекарствата, като ги купуваме нелегално от чужбина, продължаваме да си рехабилитираме децата със средства от благотворителни кампании, продължаваме да си купуваме помощните средства с благотворителни кампании. А така наречената социална администрация години наред погребва децата ни и целите ни семейства. Хора, които нямат никаква представа какво представлява грижата за едно такова дете, оценяват колко часа на ден детето ми има нужда от мен. Как да стане това?“

Тези родители имат право, щедро и благородно призна от парламентарната трибуна социалният министър. И отчете, че за програмата за лични асистенти са отделени 150 милиона лева. Те обаче ще стигнат само за 15 600 лица с увреждания - деца и възрастни. Семействата на останалите ще продължат да се грижат за тяхното оцеляване, лишавайки се от личен живот, от професионално развитие, от достойнство и от мечти.
Родителите, които се събраха на протеста, казаха, че очакват администрацията да потърси тяхната гледна точка, на хората, които са вкъщи, гледащи своите деца с увреждания, а не да комуникират само с представителите на т.нар. "национално представени организации", тъй като според тях тези организации се грижат единствено и основно за своето финансово оцеляване. Това тяхно мнение обаче не попречи на министъра отново да подчертае, че е готов във всеки един момент да се срещне с национално представените организации. И да обсъди с тях всички плащания – не само социалните, всички – които се полагат на децата с тежки увреждания и на тези с множество увреждания. Майките също са поканени, но само ако са способни да водят спокоен и нормален диалог.

Докато течеше протестът, зад мен група колеги журналисти обсъждаха колко тежко е да се отразяват такива събития; колко тъжна гледка са тези деца без усмивки и гневни родители. И как предпочитат да не гледат децата, защото очите им се пълнят със сълзи.
Да, тежки са за отразяване тези събития. Но колко да са тежки – час, два, три…
А година?
А 20?
А цял един живот?

. . . 

. . . 

Седях си по-късно следобед, подпряна на стълбите пред сградата на Парламента (бившия Партиен дом), и наблюдавах протестиращите лекари. Острото ми усещане, че и този протест има огромен смисъл, но ще си остане неразбран, неосмислен и неприпознат дори от част от съсловието, се потвърди от днешните реакции, начело с тази на Министъра Им. 

Здравния. 

Да им е честит. Министърът и Празникът, 7-ми април, който, мили хора, не е ден на здравния работник. 

 7-ми април е Световен ден на ЗДРАВЕТО. 

Тази година се провежда под мотото "Да победим диабета".

И изобщо, работещите в сферата на здравеопазването не са работници. Не садят теменужки. Не подрязват лози. Не носят киреч и тухли четворки... Не че има нещо лошо в това да си работник, не... 

Просто трябва да сме наясно,че докато се отнасяме към медицината като към товаро-разтоварна дейност, и наричаме упражняващите я "работници", нямаме право да се оплакваме, че отнасят с нас като със стока. 

На 7-ми април Министърът "честити" празника на колегите си, като им обясни в ефира на една от най-гледаните телевизии, че са търговци; че не знаят какво искат; че не изпълняват задълженията си смислено.

Понеже много неща останаха неясни - за лекарите, за нас, журналистите, но най-вече за пациентите - ще се опитам да нахвърлям няколко причини лекарите да са на площада. Или пред болницата, в която работят. Или с лентички на ревера на престилките. Те няма да са изчерпателни и вероятно няма да се покрият напълно с мотивацията на медиците, които вчера бяха под прозорците на Министерския съвет. 

Но това, смятам, е нормално, защото аз все пак съм просто пациент. Макар и пациент с отношение. 

1. Министърът изговаря неистини. Например днес обясни, че всички промени са известни от преди година и половина. На теория това е вярно. Но в действителност двата основополагащи за дейността на системата документа бяха публикувани в Държавен вестник съответно на 29.03.2016г. и на 31.03.2016г., влизайки в сила от 01. 04.2016г. Примерът е от днес, но с поглед назад могат да се намерят и доста други, за съжаление. 

2. Министърът съзнателно, систематично и дългосрочно внушава нетърпимост към собственото си съсловие. Озадачена съм, че два дни след като почти убиха от бой негов колега от УМБАЛ "Св. Анна", той отново си позволи да намеква, че лекарите са финансово ориентирани, бездушни, порочни.

3. Министърът допусна болнични мениджъри да бъдат подлагани на натиск, за да не се противопоставят публично на действията на Министерството. Информация за това подават директори на лечебни заведения с различна собственост и различна значимост. Което идва да покаже, че извиването на ръце се е превърнало в основен метод за убеждаване на опонента.

Сега да минем към съществото на промените...

4. Както споменах, на 29.03.2016г в ДВ беше публикувана Наредба № 2 от 25 март 2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Два дни по-късно - Решение №РД-НС-04-24-1 от 29 март 2016г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО на НС на НЗОК. Това са дейностите, за които касата ще плаща и решението на Надзорния съвет, заместващо национален рамков договор. С тях в сила влязоха нови правила, нови номера на клиничните пътеки, нови пътеки, нови цени, нови бланки, нови процедури. А болниците имаха часове, повтарям - часове - да адаптират администрацията си към новостите. 

Дори реформата да беше съвършена по своя замисъл (а тя не е), тези срокове щяха да опорочат старта й.

5. Наредба за критериите и реда за избор на лечебни заведения, с които НЗОК сключва договори. Този нормативен акт определя как РЗОК да избере с коя болница да сключи договор, ако в определен регион има излишък от легла по дадено направление, като "излишъка" се определя от Националната здравна карта. 

През декември ВАС допусна жалбата срещу методиката, с която бяха изготвени областните здравни карти и с това постави под въпрос Националната здравна карта. На 31. 03. 2016г. обаче същият състав на ВАС с един сменен член се самоопроверга и се отказа да се занимава с делата на МЗ. Със или без решение на ВАС обаче, наредбата съдържа куп подводни камъни и безспорно може да бъде използвана по субективната преценка на някой Си. Защото залага изисквания с потенциал за тълкуване:

• За своевременност и непрекъснатост на лечебния процес – зад тази сложна формулировка се крие осигурено служебно предимство на големите държавни болници, тъй като един от индикаторите за изпълнение на това изискване ще е наличие на спешно отделение от второ или трето ниво компетентност. След влизането в сила на новия стандарт по спешна медицина, много малко болници в страната ще могат да отговорят на изискванията. Това, от една страна, гарантира осигуреност на най-важните болнични структури в страната. От друга страна обаче, за извършването на по-малки планови дейности за пациента е по-важно ЛЗ да получи лечение в кратко време и на удобно място, а не дали болницата има спешно отделение.
• Комплексност – изисква много на брой структури, тоест ще се предпочитат по-големи болници, които освен определен брой отделения, имат реанимации, също лаборатория и болнична аптека. Дадена е възможност за договаряне между отделни ЛЗ, за осигуряване на тази комплексност, но не е осигурено време за случване на такова договаряне.
• Обем и сложност на диагностично-лечебните дейности - Индикаторите, определящи този критерий са такива, че колкото повече и по-сложни са дейностите по клинични пътеки, които се изпълняват, толкова повече точки се получават. Вероятно тези индикатори целят да се премахне тенденцията за подбор и изпълнение само на определени клинични пътеки, които са по-добре финансирани от НЗОК. Остава въпросът какво стана с обещанието на МЗ от преди година, че всички медицински дейности ще бъдат оценени спрямо реалната им стойност и ще се търси начин да се заплаща имено тази реална стойност на съответното лечение. Срокът за остойностяване на дейостите, който екипът на МЗ сам си постави, беше септември 2015г.Защото ако всички дейности се заплащат според реалната им стойност, няма да има "по-зигодни" и "по-неизгодни".
• Качество – по международна дефиниция това понятие включва своевременност, ефикасност, ефективност, „пациентът, в центъра на медицинската грижа”, безопасност, равенство. Повечето от тези определения нямат конкретна легална дефиниция и подлежат на широко тълкуване. Това отваря врата за корупционни взаимоотношения между болниците и районните здравноосигурителни каси.
• Удовлетвореност на пациентите – на една пресконференция през лятото здравният министър отговори на журналистически въпрос със „Ама вие сериозно ли го мислите?“ Въпросът беше по повод възможността за некоректност и злоупотреба с правата и задълженията, възникващи по този текст. Та да отговоря на министъра - о да, сериозно мисля, че определни лица и организации могат да бъдат мотивирани финансово, за да очернят определено лечебно заведение. Вие сериозно ли не го мислите?
• Начинът на извършване на анкетите за удовлетвореност, предвиден в наредбата, не създават сигурност относно самоличността на анкетираните, както и обективността на събраните данни. Освен това част от критериите може да се окажат стимул и причина за изкривяване на данните. Например на въпроса "Поискаха ли ви пари?" се отговаря със скала от 1 до 10. Питам се как ли би се тълкувал отговорът ми, ако посоча 6...   

6. Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ  

МЗ направи мощна ПР-кампания акцентирайки върху момента, че се забранява взимането на такси от придружителите на деца до 7г, на тежкоболни деца до 18г и на инвалидизирани възрастни. Наредбата обаче е много повече от този текст. С тази наредба на практика се регламентира задължението пациентът да влиза в лечебно заведение само с пръстов идентификатор.    Регламентира се и изискването за създаване на листа за планов прием. Този регламент обаче беше създаден въоснова на текст от ЗЗО за разделяне на медицинската помощ на основен и допълнителен пакет - текст, който Конституционния съд отмени. А и е разписан така, че освен неудобствата за болниците, носи и рискове за пациента: липсват критерии за съставяне на листата, освен хронологичния; липсват условия за промяна на реда в листата, в случай на влошаване на състоянието, без обаче все още да се изисква спешен прием; липсва аргументация на тази листа – ако болницата разполага със специалисти, база и условия – ЗАЩО пациентът да чака, след като лечението му така или иначе ще се плати от НЗОК, без значение дали това ще стане в началото на април или в края на май; тъй като за вписване в листата за планов прием се изисква съгласието на пациента, не е указано какво следва да предприеме лечебното заведение, ако пациентът откаже да даде съгласие да бъде вписан в листата;

•      Чл 22а (2) изисква публикуване на списъка на чакащите за планов прием. В наредбата е написано, че списъкът не съдържа лични данни, но публичното оповестяване, че лицето Х чака за прием в болница само по себе си е противоконституционно, тъй като нарушава правото на пациента на медицинска тайна, която пък е част от конституционно гарантираното право на личен живот. Вписването на пациента само с идентификационен номер ще реши този проблем. Остава обаче друг. Според МЗ пациентът ще може да следи дали друг номер го „прережда“ и ако това се случи, да напише жалба. От промяната в реда на номерата обаче чакащият не може да знае дали състоянието на друг пациент не се е влошило, което да наложи по-скорошното му лечение. Лечебните заведения отново са поставени я условията да бъдат проверявани само защото са си свършили работата да лекуват хора.
•      Чл 22а (4) изисква от ЗОЛ да информират ЛЗ, ако са провели лечението си другаде. Какво следва да се предприеме обаче, ако това задължение не се спази (какъвто ще е масовият случай)? Как ЛЗ доказва защо съответното ЗОЛ не е прието за лечение в планирания срок?  
• Чл 22а (6) постановява, че листите за планов прием се формират възоснова на регламент на всяка болница. Липсата на единни критерии за съставяне на листи на чакащи поставя пациентите в риск от излишно забавяне и възпрепятстване на лечението им. 

Аз съм дотук, драги зрители. В конспирацията за пръстовия "автентификатор" (така го нарича наредбата, какво...), в проблемите на GP-тата и съмнителната еуфория на медиците от спешната помощ и някои пациентски организации, все още не мога да вникна в детайли и да пресъздам ясно и в пълнота размаха и творческия потенциал на "Св. Неделя" 5.  Цените и обемите, вписани в Решението  (заместващо НРД) пък би трябвало да са обект на самостоятелен анализ, достоен за дисертация...

Но и това дотук ми стига да съм убедена, че има нещо гнило в тази реформа.

На финала мога само да ви пожелая здраве...

Съвремена комуникация без думи

Не, не става дума за медицина.

Става дума за това, че „human beings are interesting creatures”… О, да, по този въпрос с д-р Аджит Кулкарни сме на една плоскост.

Обичам да разглеждам човешките същества. Да разглобявам, анализирам и преподреждам душите им като лего. Да взимам мъничките детайли човешка искреност, светеща под маските на социалните ни роли, и да опитвам върху тях да градя цяла една нова действителност, да рисувам човеци и техните реалности такива, каквито може би изглеждат под маските…

Затова „Съвременна комуникация без думи“ ще бъде прочетена. Бавно, защото е почти 900 страници.

Убедена съм, че всяка една от тях си заслужава.

Д-р Кулкарни, оригиналното заглавие на книгата Ви е „Хомеопатия и език на тялото" – това са две различни науки, къде е пресечната точка между тях?

Много съм щастлив, че книгата ми беше преведена и вече е достъпна за българските читатели. Книгата разглежда нашия индивидуален език – езикът на нашите тела, езикът без думите. Този език ние никога не спираме да го говорим. Дори когато мълчим, ние комуникираме. В света няма такова нещо като спиране на комуникацията. Затова посветих цяло изследване на този индивидуален език.

Интересното е, че в хомеопатията ние изучаваме човека в неговата цялост, често търсим личността отвъд персонажа. Всяка личност има своите болни места. Не може да отделиш личността от тези „болни“ места. Те може да са физически, може да са емоционални, но няма как душата и тялото да бъдат разделени. Умът и духът живеят в тялото, а тялото от своя става все по-интелигентно в начина си на изразяване. То наследява опита на много, много поколения. Мъдростта, натрупана от хората през цялата им история,е отпечатана в езика на тялото. И на въпроса ви – затова езикът на тялото е много важен за нас, когато пред нас има пациент, и ние трябва да разберем неговата личност, неговата същност. Вербалният и невербалният език заедно ни дават ключа към разбиране на личността. 

А какво се случва, когато думите и езикът на тялото говорят различни неща?

За мен като терапевт тази ситуация е много интересна, защото тя по същество е нов симптом. Например, ако момиче удари шамар на приятеля си, но по много нежен и усмихнат начин. Теоретично това е противоречие. Но в реалността не е. Вижте, думите понякога са измамни. Думите не ни дават силата да се изразим пълноценно. Не можем да заложим цялата си опитност, цялата си личност, в думите. А понякога езикът на тялото е достатъчен, за да изрази най-дълбоките ни чувства.

Така че – като терапевт – ако видя противоречие, това ме провокира да изследвам корените му; да отворя нов прозорец, за да погледна в дълбочина в душата на пациента. 

Значи ли това, че книгата е подходяща и за хора, които не се занимават с хомеопатия, или дори въобще не се интересуват от нея?

Това не е книга за хомеопати, това е книга за всяко човешко същество. Може да бъде на полезна на професионалисти, на които се налага да работят с много хора – учители, журналисти, медици, бизнесмени, политици. Но по същество езикът на тялото е необходим на всеки един от нас, защото 65% от информацията, която подаваме, е невербална, идва от тялото. Всъщност изговаряме под 40% от информацията. Ако не обръщаме внимание на останалите 65, се лишаваме от огромна част от посланията на другите.

А как направихте проучването си?

Пациентите ме предизвикаха. Имах един интересен случай, с глухоням съпруг и съпругата му. Всички негови жестове ми бяха превеждани от жена му. Като лекар и психолог се почувствах засрамен, че не го разбирам. Това беше за мен ключа към тази книга.

Колко време Ви отне проучването?

13 години четох, събирах информация, селектирах, редактирах и т.н., след това две години и половина всеки ден съм писал – 15 години работа. Това е сериозна книга. Имам повече от 45 книги за езика на тялото, от цял свят. И се опитах да напиша една различна книга. Исках да отида на друго ниво и да разгледам езика на тялото от гледна точка на личността, от гледна точка на емоционолността и душевността на човека. Защото е важен не отделния жест, а моделите, по които ние използваме езика на тялото – това е една цяла концепция. Знаете ли колко е интересно – има болести, които променят жестовете на тялото. Целта ми не е била просто да селектирам някаква информация и да я издам с името си отгоре. Исках да дам нова гледна точка. Да можем да разберем по-добре вътрешния си свят и връзката от нашия вътрешен свят към света извън нас, посредством езика на тялото. Това прави човек по-осъзнат. А съзнанието е базата на комуникацията.

Има ли разлика в езика на тялото в зависимост от националността? Например аз съм от България, а Вие от Индия. Един и същ език на тялото ли „говорим“?

Има малки разлики в различните страни, в зависимост от обичаите, културните особености. Но по-голямата част, всъщност около 95% от изразните средства на езика на тялото са универсални. Това е нормално – хората са комуникирали с езика на тялото милиони години, а думи използват едва от няколко хиляди. Освен това при миграцията на народите жестовете винаги са били универсално средство за общуване. И още един много ярък пример – майката винаги разбира детето си, макар че в началото на живота то не използва думи. Защото това знание – как да използваме израза на очите си, мимиките на лицето, жестовете на ръцете – то е вградено в нас, ние го носим в генома си от самото раждане, та до края на живота си.

Може ли този език да бъде научен, или трябва да се доверим на чувството, на инстинкта си?

Трябва да бъде учен, защото много от него сме забравили. Отдали сме твърде голямо значение на думите. Думите са съществена част от нашето съвремие, времената се променят. Затова е нормално да забравим, че думите понякога просто не са достатъчни, за да изразят целия ни вътрешен свят. Сами усещате, че животът ни днес е много по-динамичен от преди 20 години. А след 20 години ще бъде още по-динамичен. Хората искат нещо, което е бързо. А езикът на тялото може да ни помогне много в това отношение, може да спести много време във всекидневната ви комуникация.