Ваня Добрева - председател на Асоциация "Хипофиза"

С Решение №317 от 10. Септември Комисията за защита от дискриминация определи, че българската здравна система дискриминира пациентите, нуждаещи се от високоспециализирано лъчелечение и радиохирургия. Според членовете на Комисията, отговорните органи, в лицето на МЗ и НЗОК системно не отчитат обстоятелства от обществено значение – недофинансирането на лъчетерапевтичните дейности у нас, лошите условия на труд в тази сфера и повишаващата се заболеваемост.

Решението е резултат от жалба на Сдружение „Асоциация Хипофиза”, подадена през януари 2013г .

В момента у нас около 3500 души страдат от доброкачествени образувания на хипофизната жлеза.Около 20% от тези хора подлежат на високоспециализирано лъчелечение и радиохирургия.  Всяка година се появяват по около 30 нови случая, които подлежат на подобна терапия. Това са тежки случаи, при които операцията е невъзможна или неуспешна, и които не се влияят от лекарства.  И в момента в страната функционират два апарата, на които тези процедури биха могли да се извършват - в частната болница Токуда и в университетската "Царица Йоана", и двете в София. Единият от апаратите – в Токуда болница, е готов да заработи буквално до дни, „стъпвайки” на одобрената преди три месеца клинична пътека за модулирано лъчелечение. Пътеката беше разписана и остойностена след многократни срещи и настояване от страна на специалистите по лъчетерапия и пациентската общаност. Въпреки тази привидно положителна развръзка, за решение на проблема е трудно да се говори – нито разписаният алгоритъм, нито определната от НЗОК цена от 3000лв удовлетворяват специалистите и покриват разходите, които ще бъдат направени за един пациент. 

В решението си от 10. Септември КЗД не определя глоба за институциите, но препоръчва при определяне на стойността на медицинските дейности НЗОК да покрива всички разходи, извършвани за лечение с лъчетерапевтични процедури. Комисията отбелязва още нуждата да се повишат възнагражденията на работещите в сферата и да се подпомогне повишаването на квалификацията им. Не на последно място е и препоръката да се продължи процесът по преоборудване на лъчетерапевтичните центрове в страната.

Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса имат право да обжалват решението на КЗД в 14-дневен срок.

Ваня Добрева, председател на Асоциация "Хипофиза"

       Удовлетворени ли сте от решението?

Да, макар че делото  тече повече от  година и половина. Комисията за защита от дискриминация успя да разбере защо не се случва радиохирургия в България и да даде на МЗ и НЗОК точните препоръки. Аз не мисля, че в Министерството на здравеопазването и Здравна каса работи някой, който се съмнява  колко е нужно това лечение на българските пациенти. Затова се надявам да съсредоточат своите усилия към написването на алгоритъм  на клиничната пътека, а не да обжалват решението на КЗД.  Радиохирургията е много важна за пациенти с тумори на хипофизата, но за много онкоболни пациенти е животоспасяваща. А те не могат да чакат. 

     Какво очаквате от институциите?

Очаквам да бъде разписана клиничната пътека за радиохирургия и да бъде остойностена така, както лекарите смятат, че трябва - с адекватно покритие на разходите, амортизацията на апаратите, труда на специалистите. И тази пътека да бъде включена в дейностите заплащани от НЗОК възможно най-скоро.  Не е оправдание липсата на пари, тъй като конкретно при тежките пациенти с акромегалия лечението с лекарства само за един месец /а то продължава до края на живота на пациента/ е много пъти по-скъпо от радиохирургията, която е еднократна процедура. Освен това радиохирургията може да доведе до пълна ремисия и спиране на лечението с медикаменти - съответно икономии за Здравната каса и държавата.  Затова намирам за естествено да очаквам - макар и десетилетия след като с това лечение успешно се лекуват хора в нормалните страни - това да се случи и в България.

      Скоро ще има ново ръководство на МЗ, не е сигурно и дали д-р Тодорова ще остане начело на НЗОК - какво ще искате от бъдещите управляващи в тези институции?

Разчитаме да спазят дадените препоръки от КЗД и най-после да се постигне някаква нормалност. В България да започне да се прави оценка на здравните технологии и да се реимбурсира това лечение, което наистина е по-важно за пациентите()а в случая - и по-изгодно за Касата), а не това, зад което стоят по-мощни икономически интереси.

     Стана ясно, че при така разписаната КП за радиохирургия, радиохирургия не може да се извършва. Все пак знаем, че в Токуда са готови да направят няколко процедури. Как ще стане това?

Болница Токуда ще бъде първата болница, която ще извърши радиохирургия в България. До дни се очаква това да се случи. Благодарим на д-р Румен Лазаров за всичко, което прави това лечение да бъде достъпно и в България.  Първите пациенти ще бъдат с тумори на хипофизата. Ще се опитат да получат реимбурсиране по съществуващата  клинична пътека 258.2 която е за Модулирано по интензитет лъчелечение на онкологични и неонкологични заболявания.  Но според лекарите финансирането в размер на 3000 лева по тази пътека е крайно недостатъчно. Те са против и финансирането да бъде по клинична процедура, каквато е идеята на НЗОК. Първите манипулации ще бъдат извършени с помощта на чужди консултанти и ще бъдат безплатни за пациентите. За съжаление точно частна болница като Токуда няма как да трупа дългове и най-вероятно ще има някакъв вариант да доплащане от страна на пациентите.

      Пациентите готови ли са да доплащат, поне докато се постигне разумно решение?

В момента много онкоболни плащат по 20 000 лева за радиохирургия в Турция – 7000 евро за манипулацията и останалите за консултации, изследвания, пътни и престой . Комисията за лечение в чужбина  работи доста мудно, там одобрението може да се случи след 3-4 месеца. Дават се и много неоснователни откази. Ясно е че един онкоболен няма как да чака толкова време. Ако има такова лечение в  България и за него доплащането е 4-5 000 лева, най-вероятно ще има такива, които ще платят сумата. Но ще има и много, които ще умрат, защото не могат да си позволят дори тази сума.

     А имате ли доверие в качеството на процедурите, които биха се извършвали у нас?

Притеснението, което имаме по повод на осъществяването на радиохирургията в България е, че според  лъчетерапевтите, в екипите за радиохирургия няма да има неврохирург.  В България неврохирурзите, опериращи тумори на централната нервна система, са ситуирани в болница „Св. Иван Рилски” в София.  Там се извършват 80% от операциите, след които или вместо които би се прилагала радиохирургия . Но в тази болница няма да има кибернож и гаманож – такива ще заработят в Токуда, „Царица Йоана” ( ИСУЛ) и „Света Марина” във Варна. Редно е неврохирурзи от тази болница да бъдат включени в екипите за радиохирургия. Такава е практиката навън – неврохирурзи, специализирали радиохирургия,  са affiliated към лъчетерапевтичните центрове. В България за щастие имаме неврохирург специализирал радиохирургия. Д-р Красимир Минкин от „Иван Рилски”  е доказал че може да се справя с въвеждането на нови технологии и има желание той и негови колеги да се занимават с тази дейност.  Конкуренцията между специалностите в България, както и конкуренцията между болниците за парите от клиничната пътека на даден пациент, за пореден път не работи в полза на болните. Но се надяваме специалистите да намерят диалог и да вземат разумно решение.

Вярвам че при адекватно финансиране на дейността българските лъчетерапевти ще останат в България и ще прилагат такова лечение, каквото българският пациент би получил навън.

*Очаквайте интервю с д-р Румен Лазаров, началник отделение "Лъчетерапия и радиохирургия" в Токуда-болница София 

Първият звънец и други клишета

15-то-септемврийско ми е, някак си...
Искам да се изкажа по въпроса за цветята, щото ме напира. И за децата бежанци. И по други въпроси, от които нищо не разбирам...
Та - детето ми (голямото) вчера ме трогна, защото изнудило баба си да му даде парички, за да ми купи цвете. Слънчоглед. "Защото знам, че са ти любими - най-хубавия ти избрах!" Слънце :)
И аз купих цветя за молА другарките в детската градина, защото така е редно.
Но ви предлагам да дойдем на мене си. Жестът с цветята има смисъл и символика само за малките. След 4-ти клас е просто една архаична и нерядко - лицемерна - отживелица. Само майките се напъваме, по причини, които още не мога да си избистря. Намирам инициативата за даряване на парите за цветя за една от най-разумните идеи, които българското училище като такова е раждало в последно време, и наистина не разбирам майчиния напън тази инициатива да се опропасти.
Всички жестове на внимание - както подаряването на цветя, така и подаряването на подкрепа - имат смисъл, когато се правят от сърце. За седем години мъжът ми ми е подарявал цветя... хм, май веднъж. Но всяка вечер се прибира с бонбонче (Lindor ;))...
Ако сега децата искат да даряват,  пълен идиотизъм е да ги принуждаваме да купуват букети. Какво им казваме - по-важно е да се подмажеш на госпожата, (нищо, че не я харесваш, пък и тя после ще раздаде букетите на приятелките и съседките си), отколкото заедно да помогнете на човек в беда? По-важен е плакатният жест, клишето, изпразнено от смисъл, позата?! Българското училище, след 25 години "демокрация" (а да, честит ден на демокрацията - ХаХа), продължава да набива в главите на горките деца тежък соц, да е пропито със сбъркани идеологеми до мозъка на костите си и арматурата на панелите... И когато в един момент по силата на някаква необяснима детско-младежка енергия се ражда смислена идея с граждански дух - идея да си помогнем сами, за да ни помогне и Господ, нали - г-жа Министърката  (която била баба на първокласничка) заявява по телевизора, че така се разваля празника!

И после сме много изненадани на протеста на ония сбъркани родители, които щели да си отпишат децата, щото в училището им щели да ходят деца бежанци. Децата носели зарази. И щяло да падне нивото на преподаване, щото не знаели български. Някак много добре ми се вписа този по комунистически сегрегационен протест (всичко различно е лошо и трябва да стои в изолация, някъде, където няма да го виждаме и ще се правим, че го няма), в картинката с изкуствено ухилените госпожи и строените деца с цветя в ръце. Прави са хората - в тази картинка чернокожите сомалийчета няма да се впишат добре...

Най-тъжното в цялата работа е, че тези мили хора са представителна извадка на това кои сме ние. Те са същите, които протестираха срещу настаняването на деца от Могилино. Същите, които протестираха срещу бежанските лагери. Бедни, тъжни, алчни, безпросветни хора, обитаващи мъглата на собственото си невежество, на собствената си зависимост от остарели предразсъдъци и схващания.
Създаващи и възпитаващи бедни, тъжни, завистливи и нетолерантни деца.

Да ни е честит първият учебен ден и Денят на демокрацията! Пожелавам на всички поне днес да помислим на какво ще учим децата си...

„1984“ на Оруел в държавна институция

Този текст, скъпи приятели, не е мой. Беше ми изпратен от приятел, свързан професионално с Националния център по обществено здраве и анализи. По обясними причини той не иска да разкрива самоличността си - както всеки служител в държавно учреждение, знае, че всеки следващ директор може да му е последен...

Част от медиите вече са "отбелязали", че в Центъра има проблем. Всъщност част от текста е препечатан от в. Стандарт . Това обаче - очевидно - не е достатъчно, за да бъдат спрени нарушенията. Не е достатъчно дори министерската заповед. 

Явно е нужно още нещо. Питам се какво...

Ремонтът на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) продължава, въпреки че здравният министър д-р Мирослав Ненков го спря.180 хил. лв. са отпуснати от предишното ръководство на МЗ за спешен ремонт на сградата. Новият министърът обаче спря харченето на парите, за да ги пренасочи за детската клиника на "Пирогов". Въпреки това ремонтите продължават. Така спешната болница на България пак може да остане с ужасни условия за сметка на чиновническите удобства.В момента се реновира приемната на кабинета на директора на Центъра доц. Жени Стайкова. Всички ремонти се извършват от фирми, свързани с Кърджали, откъдето е и Стайкова. Проектите дори са без ценови оферти. Освен това на работа вместо млади хора тя назначавала пенсионери. Наета е и адвокатска кантора, въпреки че Центърът има юрист.Засега не е ясно дали здравното ведомство ще си затвори очите пред нарушенията или ще накаже шефката на НЦОЗА, пише в-к „Стандарт“. Министерство на здравеопазването е искало обяснение от Стайкова, но тя внезапно се разболяла. Твърди се, че конкурсът за избор на доц.Стайкова като директор на НЦОЗА е бил нагласен. В журито са участвали хора от Факултета по оществено здраве на Медицински университет, където тя самата преподава. Доц. Стайкова е била кандидат за депутат от БСП в листите на Кърджали и е номинирана за зам.министър на здравеопазването в правителството“ Орешарски“. Името на съпруга й пък е замесено със скандалния проект „Водно огледало“, който е класически пример за източване на държавни пари. 

Под управлението на Стайкова  НЦОЗА се превърна в система като тази описана в романа „1984“ на Джордж Оруел – с режим на проследяване, пропаганда, страх и безжалостни наказания.

Павел Александров, новият стар директор на Център „Фонд за лечение на деца”

Първото ми интервю с Павел Александров беше доста напрегнато. Както повечето първи интервюта с директорите на Център „Фонд за лечение на деца”. Първият директор след създаването на Фонда – д-р Николай Добрев – постла на наследниците си добре: научихме се да ги гледаме под лупа и да очакваме чиновнически мързел, немърливост, недоглеждане, и ако не доказана корупция, то поне силни съмнения за такава.

И така, той беше на телефона, аз в студиото на „Преди всички”, парите на Фонда пак бяха на кантар, а децата – в очакване.

Три години по-късно – не крия – се зарадвах отново да го видя в директорския кабинет на ЦФЛД. Странното му уволнение и още по-странния му наследник на поста доказаха, че ако няма съвършен чиновник, то със сигурност има съвършена бюрократщина… На 2-ри септември трябва да се проведе първото заседание на Обществения съвет на ЦФЛД през "новия сезон". Сътресения не се очакват.

Засега.

Когато се чухме за последно през пролетта тъкмо бяхте завел дело срещу МЗ заради уволнението си. Какъв е статута на това дело сега и смятате ли да го прекратите, след като бяхте възстановен на поста?

Делото е в съда, прехвърлят се едни преписки. Все още с адвокатите ми не сме решили дали да изтеглим исковата молба. Още не съм решил и аз какво да правя.

Това е юридическата страна на нещата. А в личен план, чувствате ли се реабилитиран?

Реабилитиран не бих казал, по-скоро удовлетворен. Не толкова, че ще бъда директор, а че връщайки се тук ще мога да спра някои процеси, които бяха на път да го затрият този фонд. Тук трябва да кажа, че въпреки безумните назначения, извършени в ЦФЛД в началото на тази година, все пак благодарение на част от екипа, който остана, последствията няма да са фатални, както можеха да бъдат. Сега се запознавам с нови и нови неща. Няма нищо фатално, но има доста за оправяне… Надявам се до един-два месеца да успеем отново да вкараме нещата „в релси” – както се изрази и министърът, когато ме извика да ми предложи да се върна на поста.

Има тук на бюрото Ви една бележка с разходи на д-р  Ива Станкова. Искате ли да поговорим за бонбоните, цветята, такситата…

Не, не… (смеен се) Е, сега ще намалеят и цветята, и сладките, и закуските, погачите. Те не са фатални тези разходи – няма да помогнат на Фонда да излезе от дупката, нито това го е вкарало в дупката, но въпросът е принципен. Не е етично.

В дупка ли е Фондът? И как очаквате да се развият нещата до края на годината?

Тя дупката беше финансова, понеже като начало средствата не са били планирани правилно. Нямам представа защо, но на всеки е ясно, че от около 2 години кандидатстващите във Фонда деца растат с умерен темп, като при най-добро планиране и управление, около 10 млн си трябват. Така че парите свършиха съвсем закономерно в средата на годината. Имаше дупка, но след разговор с министъра на здравеопазването и неговите разговори с финансовия министър бяха отпуснати още 4 млн., които като разчет би трябвало да стигнат. Така че в момента Фондът не е във финансова дупка, но в организационно отношение е под всякаква критика. Има нужда от време и работа, за да се подобрят нещата. 

Всъщност именно организационни бяха забележките към предишното ръководство на Фонда – стигна се до забавяне лечението на десетки деца с тежки диагнози – нещо, което бяхме позабравили. Какво показва Вашият анализ сега – успели ли са колегите Ви да изчистят забавянето и какво  е положението сега?

Мен предния министър ме уволни за забавени заявления, а нямаше такова нещо. Сега – има деца, които не са гледани доста време, някои са се отказали, отишли са в чужбина с дарителски или собствени средства. В момента гледаме да изчистим тези забавяния, но към днешна дата няма тежки случаи, които да чакат, и това да е опасно или фатално за здравето им. По-тежките случаи, които не търпяха отлагане, ги гледахме на две извънредни заседания, за да могат да заминат по-бързо. В момента обработваме документи за заседанието на 2-ри септември, те са с планови операции, нищо фатално няма при тях.

Сега, има един специфичен проблем, при който има натрупване на доста молби, а проблемът не е разглеждан. И не е разглеждан, защото е нямало желание да се разгледа. Става дума за инсулиновите помпи при деца с диабет тип 1. Въпросът е много сложен, затова няма да го разгледаме и на това заседание, вероятно ще е на другото. Искам да събера още мнения на експерти и да го решим този въпрос веднъж за винаги. 

Какви са възможностите, които обмисляте? Знаем, че чисто финансово много голям проблем са не самите помпи, а консумативите за тях, които възлизат на 300-400лв месечно за едно дете.

Това е сериозен проблем, защото ако закупим помпи за всички нуждаещи се деца до 6год., каквото беше предложението, целия ни бюджет няма да стигне само за тези консумативи. Което е абсурдно, нали разбирате. Освен това има специалисти, според които не всеки родител може да се справи с помпата и не за всяко дете тя е  подходяща. Искам да си подредя всички мнения, за да ги представя пред Обществения съвет и да обсъдим какво да правим. Иначе – единственото, за което всички специалисти, а и ние във Фонда, сме на едно мнение е, че това не би трябвало да е работа на ЦФЛД, а на Здравната каса. 

Споменахте НЗОК няколко пъти. Повече от две години и Вие, и ОС водихте дебат с ръководствата на касата, за да започне тя да изпълнява задълженията си към децата и да заплащапоне част от медицинските изделия, които сега се финансират от Фонда. През последната година обаче тези преговори като че ли позамряха…

Можем да кажем, че от вчера (28.08.2014г.) се възобнови диалогът, защото имах среща с касата, но нещата са в изходна позиция. Засега това, което се договорихме, е  задравната каса да заплаща клапите за деца с хидроцефалия без лимит върху броя им. Сега е 60 клапи годишно, от догодина ще плащат на всички – по мои изчисления ще са около 130-140. НЗОК обаче поема само 1800лв, а такива клапи като цена няма. Това е проблем. В правилника ни е записано, че Фондът няма право да заплаща неща, които се плащат от НЗОК. Но не е казано, ако НЗОК плаща 2лв, а изделието струва 10лв, дали Фондът може да доплати. Защото иначе нищо не правим. Тези изделия струват минимум 3000лв, а има и по-скъпи. Ще говоря с ОС да вземем решение Фондът да доплаща. Защото на едно дете, ако не му се направи своевременно тази операция, то си отива. Ще си подготвя предложение, ще го обоснова и ще го представя пред ОС, не на това заседание, може би на следващото. 

Смятате ли да ревизирате някои взети решения? Голям скандал избухна например около отказа на новите ОС и ръководство да финансират продължаване лечението на 13 деца с автоимунно заболяване, което е било успешно лекувано в немска клиника (станала известна като института на проф. Клер)…

Не мога да ви кажа нищо в момента за тези деца, за съжаление. Има заведени 10 дела срещу Фонда от тези семейства, делата в момента са в съда и затова на този етап нищо не може да се направи.

Имаше по време на предишното ръководство и съмнения за злоупотреби с медицинските изделия. Правили ли сте ревизия на това перо?

За злоупотреби не можем да говорим, медицинските изделия си вървят долу-горе като постоянна бройка от няколко години насам, няма някакви очебийни отклонения. Но ми прави впечатление като гледам отчетите, че има насочване на децата, нуждаещи се от медицински изделия към точно определени болници. Аз се бях опитал да ги диверсифицирам тези операции във всички големи центрове в страната. Защото тези деца, които се оперират с тези импланти, са трудноподвижни, те много трудно пътуват. Идеята беше да се намалят разстоянията, да се оперират при лекарите, които ги следят, които ги познават. В последната година има концентрация на такива операции и импланти към няколко болници. Това не прави добро впечатление, меко казано. Мисля това отново да се промени ще видим заедно с ОС как ще го направим. 

Искам да поговорим за ОС. Нямаше как да не направи впечатление случая с Крис, който падна от фонтаните на НДК. Молбата за финансиране на рехабилитация на това дете първоначално беше отхвърлена, а след Вашето назначаване нещата все пак се случиха. Защо се получава така, че от директора на Фонда зависи дали ОС ще каже Да или Не?

За ей онзи симпатяга там (посочва снимка, подредена в галерия на прозореца), основанието за отказа е било, че имало клинични пътеки. Родителите идваха при мен, бяхме заедно с председателката на ОС г-жа Жечева, и ми обясниха хората, че където и да отидат са ги връщали. Само по добрата воля на шефовете в някои болници са ги приемали за по един период, който е 6 дни. Оказва се, че на хартия има пътека, но на практика няма. Аз като ръководител на този Фонд и преди, мисля, че работата ни не е – спазвайки правилата, разбира се – да се фиксираме в точката и запетайката. Трябва да помогнем на конкретното дете, не чисто чиновнически да кажем – ами, има пътека, оправяйте се. Затова предложих на ОС да преразгледаме това решение, защото създаваме абсурд. Фондът ще помогне детето да отиде в чужбина, в специализирана клиника. 

Кога се очаква да замине?

Взехме дата за 15 септември, дотогава детето ще е в Токуда. Там Софийска община ще поеме престоя, за да може родителите да не изхарчат парите от дарителската сметка. Те ще им трябват и в Германия, защото те там отиват с формуляр S2, което е минимален разход за Фонда, но те ще имат разходи за престой, които също трябва да се поемат някак. Важното е детето да стигне до някакво по-добро състояние. 

Казахте, че до края на годината положението е стабилизирано финансово. Това служебно правителство обаче има малко време за работа, то ще сдаде властта в момент, когато се прави бюджета за догодина. Какви са очакванията Ви за след това?

Ако не сменят до края на годината (смее се)… Който и да дойде, мисля, че за децата няма да попречи да  се помага. Ако има недостиг за тази година, той ще е минимален. Аз разчитам много и на формуляр S2, с който лечението в европейски клиники излиза много, много по-евтино. За догодина сме направили разчети, надявам се, че ще бъдат финансирани.

#Защобееееееееее

Израснала съм сред лекари, занимавам се със здравна журналистика от неприлично млада и – по дяволите – наистина не разбирам защо се налага да пиша такива неща!

Обажда ми се днес приятелка. С казус. Неин близък има бебе на 3 дни. В болницата Х отказват на него и жена му да им покажат резултатите от изследванията на бебето, въпреки че настояват то да остане за 5-дневно антибиотично лечение. И изтъкват причина „Забранено е да ви ги показваме.” Приятелката пита – възможно ли е това?

Че не е възможно, е повече от ясно.

Аз се питам как е възможно изобщо такива неща все още да се случват.

Има един документ, качен даже на сайта на Министерството на здравеопазването. Европейска харта за правата на пациентите

Има и един закон (За здравето), в който има глава, третираща правата на пациентите.

Няма нужда да обяснявам повече, нали?

Но понеже побеснях, ще разкажа онази част от историята за раждането на Лора, която не разказах в началото. За незапознатите – Лора е моята дъщеря, на десет месеца и половина е, и след раждането й пуснах няколко материала в няколко медии, за да разкажа колко добре мина раждането. Не съм излъгала и на йота, просто спестих втора серия от сагата. Е,

Втора серия

Лора, както знаят много от вас, се роди във вана. Купон голям, всички хепи и т.н. Назначиха й антибиотик заради зелени околоплодни води, аз се съгласих, макар и с едно на ум. На петия ден (аз чакам да ме изпишат, нали) ми кацва в стаята едно нещо, високо 1,50м (на токчета) и широко също толкова, и ми заявява, че е дежурния педиатър. Не можело да изпишат Лора. Що, питам аз тихо и кротко. Щото резултатите й не са добри. Добре, казвам аз, какви са? Ами, днешните не са готови още, но петъчните не са добри (понеделник е). Добре, казвам аз, ще изчакаме днешните, нали? Да.

Моля лекаря, който ми помогна да родя, да „ходатайства” да ме пуснат. Тц, не можело, казва ми след час широкото безименно нещо, което за краткост, и само от уважение към професията, оттук нататък ще наричам Педиатъра.  Резултатите и днес не са добри. Какви са, питам аз. Педиатъра поглежда в картона и за моя изненада, вместо резултати, изръсва „За какво са ви? Така като гледам нямате медицинско образование.” Аз яхвам метлата и се развиквам, че нямат право да крият информация от мен. А Педиатъра ми заявява „Вижте какво, шефката забрани това бебе да се изписва. Вие като искате си вървете, тя остава.” Аз броя на ум до 10, за да не скоча и да я размажа с един удар по кухата лейка. Обяснявам, че никъде няма да ходя без детето си, и освен това, не се е родила още шефката, която ще ми забрани да си го взема. Педиатъра ми обяснява, че съм лоша майка, защото гледам собствения си комфорт, а не здравето  на детето, и ако се случи нещо с бебето, аз ще си нося отговорността. Броя на ум от 10 до 1, с надеждата тя да си тръгне междувременно, защото на 1 наистина ще я светна между очите. Имам късмет. Тя също – тръгва си.

Аз – разревана и разтреперана от гняв и следродилни хормони – нахълтвам в акушерската стая и искам от акушерката картона на Лора. Жената ми го дава без никакъв проблем и се оказва, че последните изследвания са напълно в норма. Подписвам отказ от лечение, взимам си бебето и се самоизписвам от болницата Х с ясното съзнание, че съм била подготвена за случващото се и нищо кой знае какво не се е случило.

В името на справедливостта ще кажа, че акушерките бяха адски мили и читави жени, отнасяха много добре с мен през цялото време и накрая дори с половин уста подкрепиха решението ми да се самоизпиша (което истински ме шокира – в добрия смисъл).

Айде питайте ме сега откъде съм била подготвена за целия шит?!

Публична тайна е, че пациентките на държавни и общински АГ-болници, ползващи ВИП - услуги(тоест платени, щото нищо луксозно няма в тях), са размотавани умишлено – за да им се вземат възможно най-много пари.

Публична тайна е, че в много родилни отделения бебетата масово минават през антибиотици – заради вътреболнични инфекции, заради източване на клинични пътеки, заради презастраховане(разбирай - некадърност) - тез три неща…

Публична тайна е, че заради ей такива недоразумения като Педиатъра от историята страдат много съвестни и читави специалисти. Защото сега, като плюя по болницата Х, не става ясно, че лекарят и акушерката, които ми помогнаха да родя, бяха златни, прекрасни и много грижовни хора. Хора, пичове, Човеци. Истински!

Но нито едно от тези публично известни неща не обяснява защо част от родните медици отказват да приемат, че пациентът е човешко същество и личност, и в интерес на всички е към него да се отнасят като към човешко същество и личност! Най-малкото, защото противното е подсъдно.

Защо ако не бях журналист, а адвокат, сега вместо есе, можеше да пиша жалба. От мое име, от името на семейството, което ме върна към тия спомени с историята си, и от името на още няколко десетки такива семейства, които вероятно с лекота ще намеря, ако се разтърся в bg-mamma-та.

Но понеже съм проЗ журналист, обещавам друго. Като ми остане време да пусна една анкета сред познатите ми български лекари, работещи зад граница, със следните въпроси „Как трябва да реагирате, ако пациент ви поиска резултатите от изследванията си? Имате ли право да му откажете? Какво ще ви се случи, ако мотивирате отказа си с „Като гледам нямате медицинско образование?”

Някой иска ли да залагаме за резултатите?