Нямам много време това лято.
Седнах сега да прочета коментарите към разказа за раждането на Арлина. Тръгнах да им отговарям, но реших, че то си е за нова публикация.
Имаме проблем с функционалната грамотност (както вече стана ясно по друг повод).
1. Съпругът ми не е анестезиолог. В момента въобще нямам съпруг, ако не е ясно какво означава формулировката "партньор". Но и бившият ми съпруг не е анестезиолог. И известният софийски лекар с фамилия Цекулов не е анестезиолог, а ортопед, при това вече пенсиониран. Нейсе.
2. Анестезиолог е майка ми. Интересно ми е как, според вас, моят съпруг (или майка, все едно) би могъл да ме обезболи, ако аз изрично съм изразила нежелание за това?
3. Вашите преживявания не делегитимират моето и обратното. Това, че вие сте се чувствали по някакъв начин изобщо не означава, че чувствата ви са общовалидна истина. Затова призивът в началото е за уважение към чувствата, желанията и избора на раждащата, а не към раждането във вана, примерно, или която и да е друга практика. Идеята е практиката да е ориентирана към жената, не обратното.
4. Депресията ми не е белег за качеството на акушерската грижа, а резултат от огромното психическо натоварване, което беше за мен решението да вляза в схемата развод-нов мъж-ново бебе и всички съпътстващи това емоции. И някои страхове, които имах, заради усещането, че повтарям историята на майка си. Това са много лични въпроси, мястото им не беше в историята на раждането и свободните интерпретации по тях биха били забавни, ако не бяха белег за крайна комплексарщина и лични нападки срещу зебрите.
5. 160лв. е цена на прегледа ми при кардиолог, защото не е работа на акушер-гинеколога да лекува хипертония. Самонадеяният коментар по тази тема е малце смешен и с друго - ако съм решила да дам 160 или 1600лв, това отново е мой избор, и смисълът му в този текст е, че многото пари не оправдаха очакването ми за професионално и компетентно отношение към проблема.
6. Информиран избор по отношение на начина, по който да протече раждането, означава, че съм знаела, че ще боли, и съм го избрала с ясното съзнание, че искам да боли. Ако това ще ви облекчи, представяйте си, че си падам по мазохистични сексуални практики. Но за мен да боли не беше драма. Драма за мен би било а/ бащата да не е до мен; б/ да нямам контрол върху процеса; в/ да нямам незабавен и непрекъснат в последствие контакт с бебето си. Научете се да уважавате изборите на другите, дори когато не ги разбирате. Това е част от уважителната грижа към раждащата.
7. Доверие към лекарите и загуба на време да ми обясняват ли чух?
Вижте сега. Щом раждам в частна болница с избор на екип, явно съм избрала екип, на който имам доверие. Разбира се, ако ми приложат интервенция, за която не съм била информирана предварително, и не съм дала съгласие за нея, доверието няма да ги спаси от съд. Информираното ми съгласие (или несъгласие) обаче означава, чеот една страна те са изпълнили закона, а от друга са се съобразили с факта, че съм control freak и имам нужда да се чувствам така, сякаш събитията зависят от мен (дори и да не е точно така на практика). Това може да няма значение за процедурата, но има значение за комфорта на раждащата.
8. Заглавната снимка е специален поздрав към дамата, която ми съчувства, защото съм се измъчила. Пожелавам и на себе си, и на вас, все такива поводи за съчувствие да имаме!
По посока на луната
"Мъдростта е едно от малкото неща, които изглеждат по-големи с увеличаване на разстоянието." Тери Прачет
събота, 31 август 2019 г.
сряда, 7 август 2019 г.
Да превърнем раждането в позитивно преживяване
Раждането на Арлина
Вероятно трябва да започна оттам, че съм съосновател на Мрежа за съвременна родилна грижа, занимавам се с темата от години и това беше
третото ми раждане. Имах приказна дула, най-добрите акушерки в държавата, най-любимия
и подкрепящ партньор, много смел и нестандартен за нашата среда акушер-гинеколог.
Раждах в стая с приятна обстановка, с дискретност и уважение към личното ми
пространство и получих най-доброто, което може да получи една раждаща жена у
нас.
Въпреки всичко това бях изморена и уплашена, и два месеца се опитвах
да напиша този текст така, че да изглежда сякаш не съм била. Е, не ми се
получи, така че ще ви сервирам нерафинираната версия. Но вероятно така е
по-добре.
Мразя да развявам живота си на показ, но публикувам тази история, за да кажа на всички бъдещи майки:
– Вашите тревоги винаги са легитимни и заслужават уважително отношение, без значение дали има обективна и видима за външния свят причина за тях;
- Вашите въпроси винаги заслужават отговор - разбираем, задълбочен и достоверен;
- Вашият комфорт - Вашият, а не този на проследяващия специалист, на майка Ви, свекървата, големите деца, партньора или съседката - Вашият комфорт е на първо място;
А раждането може да бъде позитивно дори тогава, когато на раждащата въобще не ѝ е до позитивизъм.
Мразя да развявам живота си на показ, но публикувам тази история, за да кажа на всички бъдещи майки:
– Вашите тревоги винаги са легитимни и заслужават уважително отношение, без значение дали има обективна и видима за външния свят причина за тях;
- Вашите въпроси винаги заслужават отговор - разбираем, задълбочен и достоверен;
- Вашият комфорт - Вашият, а не този на проследяващия специалист, на майка Ви, свекървата, големите деца, партньора или съседката - Вашият комфорт е на първо място;
А раждането може да бъде позитивно дори тогава, когато на раждащата въобще не ѝ е до позитивизъм.
Беше ясно – още преди да забременея – че ще се следя в
Акушерски кабинет Зебра. След 35 години като лекарска дъщеря, 14 като здравен
репортер и 2 като ПР на болница просто не исках за нищо на света да съм
пациент, да ходя по лекари, да вися пред кабинети, и някой да ме гледа с лека
насмешка и да ми казва със снизхождение, „АМА НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА ИМАШ ВИСОКО
КРЪВНО, ВИЖ КОЛКО СИ ГРАЦИЛНА“, след като съм платила 160лв за преглед, защото
съм бременна и кръвното ми трайно е с 30 единици над обичайното.
Но това е друга история…
Та – така – следих се при Зебрите и след всяка консултация благодарих на Бога, Фортуна или както там предпочитате да се нарича за щастливия факт, че тях вече ги има! Но в компетенциите на акушерките е също да преценят дали и кога да изпратят бременната при лекар, и така някои вълнения наложиха периодични срещи с акушер-гинеколог и кардиолог, а по-късно и дерматолог, което се отрази сериозно на способността ми да поддържам позитивна настройка, въпреки че състоянието ми далеч не беше тревожно. Изводът ми е, като си правите планове, да се постараете реализацията им да не е на всяка цена, а отклонението от тях да не ви клати психичното равновесие като козел върба, нали. Въпреки леките трусове по време на бременността, финиширах в деветия месец здрава и готова да родя третото дете ПОЗИТИВНО, защото това убеждавам всички жени в държавата (или поне тези във фейсбук) в последната половин година – че раждането е - или поне би трябвало да бъде – позитивно преживяване. За нещастие главата ми беше пълна със самогенерирани тревоги и се надявах само да родя по-рано, за да се свърши тая психария най-после. Е, раждането започна 4 дни след термин, като доказателство, че да се подготвим добре е наша (на майките) отговорност, но да управляваме напълно процеса не бихме могли.
Екипът (в това число слагам дулата и партньора си, които
свършиха половината от моята работа) разполагаше с една депресирана раждаща, на
която изобщо не й се занимаваше точно с това точно сега, и трябваше някак да я
убеди да роди. Че и ПОЗИТИВНО, по възможност.
Оттук нататък ще ви разказвам в снимки, защото ми е трудно да създам свързан текст.
Искам обаче преди да е започнало истинското преживяване да ви уверя, че в крайна сметка беше не просто позитивно, беше велико! Не, не се чувствах всемогъща, богиня даваща живот и прочие глупости, напротив, исках да си тръгна и ако може някой друг да го роди това бебе! Но се чувствах заобиколена от много обич и искрена заинтересованост, получих грижа с професионализъм, съпричастност, търпение и уважение към чувствата и желанията ми, с разбиране към слабостите и нуждите ми, с подкрепа във всяко отношение – психологическа, емоционална, физическа.
Оттук нататък ще ви разказвам в снимки, защото ми е трудно да създам свързан текст.
Искам обаче преди да е започнало истинското преживяване да ви уверя, че в крайна сметка беше не просто позитивно, беше велико! Не, не се чувствах всемогъща, богиня даваща живот и прочие глупости, напротив, исках да си тръгна и ако може някой друг да го роди това бебе! Но се чувствах заобиколена от много обич и искрена заинтересованост, получих грижа с професионализъм, съпричастност, търпение и уважение към чувствата и желанията ми, с разбиране към слабостите и нуждите ми, с подкрепа във всяко отношение – психологическа, емоционална, физическа.
1. Тук все още всичко е спокойно – аз не рева, Йоана
не танцува и всички сме с гащи. За много хора е загадка какво прави тя в
момента, защото практиката не е масово наложена у нас и тази картина е
непозната. Йоана слуша детските сърдечни тонове, а аз не съм легнала и овързана
за някое легло с прилежащ монитор, защото използва за целта акушерски доплер.
Тази практика се препоръчва от международните професионални организации при
физиологично раждане, тъй като дава възможност на майката да се движи свободно
и да използва смяната на позиции за ускоряване на раждането и облекчаване на
болката.

3. Това е партньорът ми Димитър. Хубаво го вижте. Защото оттук нататък няма снимка без него, а в деня след раждането той имаше мускулна треска. „Преди курса не си давах сметка колко е важно да присъствам на раждането“. За курса на Зебрите иде реч. „Приемах го като някаква екстра, все едно е хотелска стая – за един или за двама. Оказа се много повече от това.“
От моя страна мога да кажа, че за нищо на света не бих искала да раждам без бащата до мен. Големите ми деца са от вече бившия ми съпруг. С него бяхме значително по-неподготвени, а преди години и възможностите бяха по-малко, но присъствието му на ражданията на децата беше едно от най-умните и значими родителски решения, които успяхме да произведем заедно. Мъжете стават бащи в момента, в който видим двете черти на теста – както ние ставаме майки в този момент. И е огромен подарък за всички да съпреживеят бременността и раждането пълноценно.

5.

6. Гумените патета за настроение не са evidence based, просто приумица…



11. Тук вече имам напъни и Илона и Йоана проверяват тоновете на бебето след всяка контракция. „Бебето е супер“, каза Илона. Това е моментът, в който исках едновременно да спра да раждам, да спре да боли, да заколя някого от присъстващите с моторна резачка и кротко да се гътна. Нито едно от тези не беше на дневен ред.


14. Почивка…

17. ...имаме бебе…



20. И отложено клампиране.
21. Сигурно някои се чудят защо съм си го причинила... Защото няма по-здравословен, по-удовлетворяващ или по-позитивен начин да се родиш :) .
Целия албум можете да разгледате ТУК.
Абонамент за:
Публикации (Atom)