Проф. Пилософ: Не е проблем хронично болните деца да чакат

Не знам откъде да го започна този текст.


Вчера в 10ч посетих професор Пилософ. Поводът - две деца, близнаци с ДЦП, които кандидатстват за подпомагане на лечение в чужбина от ЦФЛД, по нещастно стечение на обстоятелствата - мои близки.

Не всеки случва на роднини, нали... (За буквалистите - това е ирония.)

Децата имат нужда от аналогично лечение, затова болницата-приемник предлага да лекува единия близнак безплатно. Старата администрация на Фонда инструктира майката да подаде заявление само за едното дете, а данните на второто да приложи като "забележка" към заявлението, заедно с пълната медицинска документация. На 20-ти април обаче "старата" администрация е арестувана от ГДБОП и е събрана нова, командирована от други структури на Министерството на здравеопазването.
На 25-ти април майката изпраща събраните и попълнени според инструкциите документи. На 26-ти се обажда по телефона и получава потвърждение, че документите са пристигнали, както и искане да изпрати заявление и за второто дете.
Следва Великден.
На 4-ти май изпраща документите на второто дете.

На 10-ти май получава входящ номер за първото дете, чиито документи са във Фонда от 26-ти април.
На 12-ти май получава входящ номер и за документите на другото дете.
Следите ли ми мисълта?
Сметнахте ли закъснението?
Сметнете го.
Добре.
Според правилника на Фонда документите се входират веднага и се обработват до три дни (тоест до три дни администрацията трябва да ги прочете, да види дали нещо липсва, и ако да, да информира родителя; ако не - да ги прати на външен експерт).

В средата на юни децата трябва да заминат на лечение. Датата е договорена с чуждите специалисти през март, когато близнаците минават на преглед при тях.

И така - вчера в 10ч посетих професор Пилософ, за да го попитам ще заминат ли тези деца на лечение, защото по нищо не изглежда, че процедурата по подпомагане ще бъде приключена преди датата, определена за лечението им.
Не съм в състояние да предам целия ни... да кажем разговор, макар че разговорът предполага съществата да общуват един език. Затова, ето основните паметни бележки, които си извадих от това 30-минутно общуване:

Група от 10 деца, насочени за лечение по руски метод в оторизирана клиника в Сърбия за средата на юни (сред тях и моите), няма да бъдат изпратени на лечение. Проф. Пилософ ще се опита да договори с руския екип да започнат да прилагат метода си и в България. Това, разбира се, е прекрасно, но тези преговори още не са започнали. Дори няма потвърждение, че руските специалисти имат желание да ги водят. На въпроса ми защо не се изпратят децата на лечение, докато преговорите с неясен край текат, получих повече от интересен отговор. Цитирам по бележки:

ВП: - Това са пари, г-жо Цекулова!
НЦ: - Но Вашата работа е да ги разпределяте за лечение, не да ги пестите!
- Не ми казвайте каква ми е работата, много Ви моля г-жа Цекулова!
(... ...)
ВП: - Ако не се договорим с руснаците, естествено, че децата ще заминат. Нашето предложение е тези деца да изчакат развръзката на тези разговори.
НЦ: - Но Вие ще се срещнете с тях в най-добрия случай на 12-ти юни, а техните дати за лечение са точно за тогава!
- Ама как така са взети дати без да има решение на Фонда!
- Децата са прегледани през март от същите тези специалисти, преценено е, че са подходящи за това лечение и им е предложена следващата възможна дата, на която специалистите ще оперират в Сърбия. Веднага след това са подали документи. какъв е проблемът?
- Първо, г-жо Цекулова, аз съм професор по педиатрия, това го знаете, предполагам.
Номер две - досегашната практика да се върви само по административен ред и никой да не вникне в медицинските проблеми води до нерационални решения. (...) Не може, след като парите се плащат от Фонда, някой - без да го пита - да си назначава дата. Защо например 15-ти юни, а не 18-ти юни, можете ли да ми обясните?
- Защото тогава лекарите оперират.
- Ама ние нямаме контакт с тези лекари!
(...)
НЦ: - Ако не ги пуснете да заминат сега, следващата им възможност ще е наесен. Това ще забави и последващо лечение при някои от тях.
ВП: - Г-жо Цекулова, в една такава институция най-важното е парите да се използват възможно най-рационално без увреда за децата. 90-95% от всички, които кандидатстват, са с хронични заболявания. Няколко месеца обикновено нямат никакво значение. Няма риск от влошаване на тяхното състояние, това трябва да се има предвид. Разбирам, че когато става въпрос за семейство всички искат да стане по-бързо...
(...)
Оттук нататък в този Фонд никакви дати няма да се планират, преди да бъдат уточнени нещата с Фонда! Защото се получава организационен хаос. Това не е добра практика.

Другите новини от личната ми среща с проф. Пилософ са, че в момента започва работа по нов правилник на Фонда. Новият правилник трябвало да отговаря на съвремените реалности, каквото и да значи това. Освен това професорът е уредил да МУ направят безплатно информационна система, като дарение за Фонда, защото настоящата не му вършела работа.
Предполагам за това, последното, се очакваше да му стисна ръката.
Пропуснах.