Първото
ми интервю с Павел Александров беше доста напрегнато. Както повечето първи
интервюта с директорите на Център „Фонд за лечение на деца”. Първият директор
след създаването на Фонда – д-р Николай Добрев – постла на наследниците си добре:
научихме се да ги гледаме под лупа и да очакваме чиновнически мързел,
немърливост, недоглеждане, и ако не доказана корупция, то поне силни съмнения за
такава.
И
така, той беше на телефона, аз в студиото на „Преди всички”, парите на Фонда
пак бяха на кантар, а децата – в очакване.
Три
години по-късно – не крия – се зарадвах отново да го видя в директорския
кабинет на ЦФЛД. Странното му уволнение и още по-странния му наследник на поста
доказаха, че ако няма съвършен чиновник, то със сигурност има съвършена
бюрократщина… На 2-ри септември трябва да се проведе първото заседание на Обществения съвет на ЦФЛД през "новия сезон". Сътресения не се очакват.
Засега.
Когато
се чухме за последно през пролетта тъкмо бяхте завел дело срещу МЗ заради
уволнението си. Какъв е статута на това дело сега и смятате ли да го
прекратите, след като бяхте възстановен на поста?
Делото е в съда, прехвърлят се едни преписки. Все още с
адвокатите ми не сме решили дали да изтеглим исковата молба. Още не съм решил и
аз какво да правя.
Това
е юридическата страна на нещата. А в личен план, чувствате ли се реабилитиран?
Реабилитиран не бих казал, по-скоро удовлетворен. Не
толкова, че ще бъда директор, а че връщайки се тук ще мога да спра някои
процеси, които бяха на път да го затрият този фонд. Тук трябва да кажа, че
въпреки безумните назначения, извършени в ЦФЛД в началото на тази година, все
пак благодарение на част от екипа, който остана, последствията няма да са
фатални, както можеха да бъдат. Сега се запознавам с нови и нови неща. Няма
нищо фатално, но има доста за оправяне… Надявам се до един-два месеца да успеем
отново да вкараме нещата „в релси” – както се изрази и министърът, когато ме
извика да ми предложи да се върна на поста.
Има
тук на бюрото Ви една бележка с разходи на д-р
Ива Станкова. Искате ли да поговорим за бонбоните, цветята, такситата…
Не, не… (смеен се)
Е, сега ще намалеят и цветята, и сладките, и закуските, погачите. Те не са
фатални тези разходи – няма да помогнат на Фонда да излезе от дупката, нито
това го е вкарало в дупката, но въпросът е принципен. Не е етично.
В
дупка ли е Фондът? И как очаквате да се развият нещата до края на годината?
Тя дупката беше финансова, понеже като начало средствата
не са били планирани правилно. Нямам представа защо, но на всеки е ясно, че от
около 2 години кандидатстващите във Фонда деца растат с умерен темп, като при
най-добро планиране и управление, около 10 млн си трябват. Така че парите
свършиха съвсем закономерно в средата на годината. Имаше дупка, но след
разговор с министъра на здравеопазването и неговите разговори с финансовия
министър бяха отпуснати още 4 млн., които като разчет би трябвало да стигнат.
Така че в момента Фондът не е във финансова дупка, но в организационно
отношение е под всякаква критика. Има нужда от време и работа, за да се
подобрят нещата.
Всъщност
именно организационни бяха забележките към предишното ръководство на Фонда –
стигна се до забавяне лечението на десетки деца с тежки диагнози – нещо, което
бяхме позабравили. Какво показва Вашият анализ сега – успели ли са колегите Ви
да изчистят забавянето и какво е
положението сега?
Мен предния министър ме уволни за забавени заявления, а
нямаше такова нещо. Сега – има деца, които не са гледани доста време, някои са
се отказали, отишли са в чужбина с дарителски или собствени средства. В момента
гледаме да изчистим тези забавяния, но към днешна дата няма тежки случаи, които
да чакат, и това да е опасно или фатално за здравето им. По-тежките случаи,
които не търпяха отлагане, ги гледахме на две извънредни заседания, за да могат
да заминат по-бързо. В момента обработваме документи за заседанието на 2-ри
септември, те са с планови операции, нищо фатално няма при тях.
Сега, има един специфичен проблем, при който има
натрупване на доста молби, а проблемът не е разглеждан. И не е разглеждан,
защото е нямало желание да се разгледа. Става дума за инсулиновите помпи при
деца с диабет тип 1. Въпросът е много сложен, затова няма да го разгледаме и на
това заседание, вероятно ще е на другото. Искам да събера още мнения на
експерти и да го решим този въпрос веднъж за винаги.
Какви
са възможностите, които обмисляте? Знаем, че чисто финансово много голям
проблем са не самите помпи, а консумативите за тях, които възлизат на 300-400лв
месечно за едно дете.
Това е сериозен проблем, защото ако закупим помпи за
всички нуждаещи се деца до 6год., каквото беше предложението, целия ни бюджет
няма да стигне само за тези консумативи. Което е абсурдно, нали разбирате.
Освен това има специалисти, според които не всеки родител може да се справи с
помпата и не за всяко дете тя е
подходяща. Искам да си подредя всички мнения, за да ги представя пред
Обществения съвет и да обсъдим какво да правим. Иначе – единственото, за което
всички специалисти, а и ние във Фонда, сме на едно мнение е, че това не би
трябвало да е работа на ЦФЛД, а на Здравната каса.
Споменахте
НЗОК няколко пъти. Повече от две години и Вие, и ОС водихте дебат с
ръководствата на касата, за да започне тя да изпълнява задълженията си към
децата и да заплащапоне част от медицинските изделия, които сега се финансират
от Фонда. През последната година обаче тези преговори като че ли позамряха…
Можем да кажем, че от вчера (28.08.2014г.) се възобнови
диалогът, защото имах среща с касата, но нещата са в изходна позиция. Засега
това, което се договорихме, е задравната
каса да заплаща клапите за деца с хидроцефалия без лимит върху броя им. Сега е
60 клапи годишно, от догодина ще плащат на всички – по мои изчисления ще са
около 130-140. НЗОК обаче поема само 1800лв, а такива клапи като цена няма.
Това е проблем. В правилника ни е записано, че Фондът няма право да заплаща
неща, които се плащат от НЗОК. Но не е казано, ако НЗОК плаща 2лв, а изделието
струва 10лв, дали Фондът може да доплати. Защото иначе нищо не правим. Тези
изделия струват минимум 3000лв, а има и по-скъпи. Ще говоря с ОС да вземем решение
Фондът да доплаща. Защото на едно дете, ако не му се направи своевременно тази
операция, то си отива. Ще си подготвя предложение, ще го обоснова и ще го
представя пред ОС, не на това заседание, може би на следващото.
Смятате
ли да ревизирате някои взети решения? Голям скандал избухна например около
отказа на новите ОС и ръководство да финансират продължаване лечението на 13
деца с автоимунно заболяване, което е било успешно лекувано в немска клиника (станала
известна като института на проф. Клер)…
Не мога да ви кажа нищо в момента за тези деца, за
съжаление. Има заведени 10 дела срещу Фонда от тези семейства, делата в момента
са в съда и затова на този етап нищо не може да се направи.
Имаше
по време на предишното ръководство и съмнения за злоупотреби с медицинските
изделия. Правили ли сте ревизия на това перо?
За злоупотреби не можем да говорим, медицинските изделия
си вървят долу-горе като постоянна бройка от няколко години насам, няма някакви
очебийни отклонения. Но ми прави впечатление като гледам отчетите, че има
насочване на децата, нуждаещи се от медицински изделия към точно определени
болници. Аз се бях опитал да ги диверсифицирам тези операции във всички големи
центрове в страната. Защото тези деца, които се оперират с тези импланти, са
трудноподвижни, те много трудно пътуват. Идеята беше да се намалят
разстоянията, да се оперират при лекарите, които ги следят, които ги познават.
В последната година има концентрация на такива операции и импланти към няколко
болници. Това не прави добро впечатление, меко казано. Мисля това отново да се
промени ще видим заедно с ОС как ще го направим.
Искам
да поговорим за ОС. Нямаше как да не направи впечатление случая с Крис, който
падна от фонтаните на НДК. Молбата за финансиране на рехабилитация на това дете
първоначално беше отхвърлена, а след Вашето назначаване нещата все пак се
случиха. Защо се получава така, че от директора на Фонда зависи дали ОС ще каже
Да или Не?
За ей онзи симпатяга там (посочва снимка, подредена в галерия на прозореца), основанието за
отказа е било, че имало клинични пътеки. Родителите идваха при мен, бяхме
заедно с председателката на ОС г-жа Жечева, и ми обясниха хората, че където и
да отидат са ги връщали. Само по добрата воля на шефовете в някои болници са ги
приемали за по един период, който е 6 дни. Оказва се, че на хартия има пътека,
но на практика няма. Аз като ръководител на този Фонд и преди, мисля, че
работата ни не е – спазвайки правилата, разбира се – да се фиксираме в точката
и запетайката. Трябва да помогнем на конкретното дете, не чисто чиновнически да
кажем – ами, има пътека, оправяйте се. Затова предложих на ОС да преразгледаме
това решение, защото създаваме абсурд. Фондът ще помогне детето да отиде в
чужбина, в специализирана клиника.
Кога
се очаква да замине?
Взехме дата за 15 септември, дотогава детето ще е в
Токуда. Там Софийска община ще поеме престоя, за да може родителите да не
изхарчат парите от дарителската сметка. Те ще им трябват и в Германия, защото
те там отиват с формуляр S2, което е минимален разход за Фонда, но те ще имат
разходи за престой, които също трябва да се поемат някак. Важното е детето да
стигне до някакво по-добро състояние.
Казахте,
че до края на годината положението е стабилизирано финансово. Това служебно
правителство обаче има малко време за работа, то ще сдаде властта в момент,
когато се прави бюджета за догодина. Какви са очакванията Ви за след това?
Ако не сменят до края на годината (смее се)… Който и да дойде, мисля, че за децата няма да попречи
да се помага. Ако има недостиг за тази
година, той ще е минимален. Аз разчитам много и на формуляр S2, с който
лечението в европейски клиники излиза много, много по-евтино. За догодина сме
направили разчети, надявам се, че ще бъдат финансирани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар