понеделник, 15 септември 2014 г.

Първият звънец и други клишета

15-то-септемврийско ми е, някак си...
Искам да се изкажа по въпроса за цветята, щото ме напира. И за децата бежанци. И по други въпроси, от които нищо не разбирам...
Та - детето ми (голямото) вчера ме трогна, защото изнудило баба си да му даде парички, за да ми купи цвете. Слънчоглед. "Защото знам, че са ти любими - най-хубавия ти избрах!" Слънце :)
И аз купих цветя за молА другарките в детската градина, защото така е редно.
Но ви предлагам да дойдем на мене си. Жестът с цветята има смисъл и символика само за малките. След 4-ти клас е просто една архаична и нерядко - лицемерна - отживелица. Само майките се напъваме, по причини, които още не мога да си избистря. Намирам инициативата за даряване на парите за цветя за една от най-разумните идеи, които българското училище като такова е раждало в последно време, и наистина не разбирам майчиния напън тази инициатива да се опропасти.
Всички жестове на внимание - както подаряването на цветя, така и подаряването на подкрепа - имат смисъл, когато се правят от сърце. За седем години мъжът ми ми е подарявал цветя... хм, май веднъж. Но всяка вечер се прибира с бонбонче (Lindor ;))...
Ако сега децата искат да даряват,  пълен идиотизъм е да ги принуждаваме да купуват букети. Какво им казваме - по-важно е да се подмажеш на госпожата, (нищо, че не я харесваш, пък и тя после ще раздаде букетите на приятелките и съседките си), отколкото заедно да помогнете на човек в беда? По-важен е плакатният жест, клишето, изпразнено от смисъл, позата?! Българското училище, след 25 години "демокрация" (а да, честит ден на демокрацията - ХаХа), продължава да набива в главите на горките деца тежък соц, да е пропито със сбъркани идеологеми до мозъка на костите си и арматурата на панелите... И когато в един момент по силата на някаква необяснима детско-младежка енергия се ражда смислена идея с граждански дух - идея да си помогнем сами, за да ни помогне и Господ, нали - г-жа Министърката  (която била баба на първокласничка) заявява по телевизора, че така се разваля празника!

И после сме много изненадани на протеста на ония сбъркани родители, които щели да си отпишат децата, щото в училището им щели да ходят деца бежанци. Децата носели зарази. И щяло да падне нивото на преподаване, щото не знаели български. Някак много добре ми се вписа този по комунистически сегрегационен протест (всичко различно е лошо и трябва да стои в изолация, някъде, където няма да го виждаме и ще се правим, че го няма), в картинката с изкуствено ухилените госпожи и строените деца с цветя в ръце. Прави са хората - в тази картинка чернокожите сомалийчета няма да се впишат добре...

Най-тъжното в цялата работа е, че тези мили хора са представителна извадка на това кои сме ние. Те са същите, които протестираха срещу настаняването на деца от Могилино. Същите, които протестираха срещу бежанските лагери. Бедни, тъжни, алчни, безпросветни хора, обитаващи мъглата на собственото си невежество, на собствената си зависимост от остарели предразсъдъци и схващания.
Създаващи и възпитаващи бедни, тъжни, завистливи и нетолерантни деца.

Да ни е честит първият учебен ден и Денят на демокрацията! Пожелавам на всички поне днес да помислим на какво ще учим децата си...





Няма коментари:

Публикуване на коментар