понеделник, 25 август 2014 г.

#Защобееееееееее



Израснала съм сред лекари, занимавам се със здравна журналистика от неприлично млада и – по дяволите – наистина не разбирам защо се налага да пиша такива неща!
Обажда ми се днес приятелка. С казус. Неин близък има бебе на 3 дни. В болницата Х отказват на него и жена му да им покажат резултатите от изследванията на бебето, въпреки че настояват то да остане за 5-дневно антибиотично лечение. И изтъкват причина „Забранено е да ви ги показваме.” Приятелката пита – възможно ли е това?
Че не е възможно, е повече от ясно.
Аз се питам как е възможно изобщо такива неща все още да се случват.
Има един документ, качен даже на сайта на Министерството на здравеопазването. Европейска харта за правата на пациентите
Има и един закон (За здравето), в който има глава, третираща правата на пациентите.
Няма нужда да обяснявам повече, нали?
Но понеже побеснях, ще разкажа онази част от историята за раждането на Лора, която не разказах в началото. За незапознатите – Лора е моята дъщеря, на десет месеца и половина е, и след раждането й пуснах няколко материала в няколко медии, за да разкажа колко добре мина раждането. Не съм излъгала и на йота, просто спестих втора серия от сагата. Е,
Втора серия
Лора, както знаят много от вас, се роди във вана. Купон голям, всички хепи и т.н. Назначиха й антибиотик заради зелени околоплодни води, аз се съгласих, макар и с едно на ум. На петия ден (аз чакам да ме изпишат, нали) ми кацва в стаята едно нещо, високо 1,50м (на токчета) и широко също толкова, и ми заявява, че е дежурния педиатър. Не можело да изпишат Лора. Що, питам аз тихо и кротко. Щото резултатите й не са добри. Добре, казвам аз, какви са? Ами, днешните не са готови още, но петъчните не са добри (понеделник е). Добре, казвам аз, ще изчакаме днешните, нали? Да.
Моля лекаря, който ми помогна да родя, да „ходатайства” да ме пуснат. Тц, не можело, казва ми след час широкото безименно нещо, което за краткост, и само от уважение към професията, оттук нататък ще наричам Педиатъра.  Резултатите и днес не са добри. Какви са, питам аз. Педиатъра поглежда в картона и за моя изненада, вместо резултати, изръсва „За какво са ви? Така като гледам нямате медицинско образование.” Аз яхвам метлата и се развиквам, че нямат право да крият информация от мен. А Педиатъра ми заявява „Вижте какво, шефката забрани това бебе да се изписва. Вие като искате си вървете, тя остава.” Аз броя на ум до 10, за да не скоча и да я размажа с един удар по кухата лейка. Обяснявам, че никъде няма да ходя без детето си, и освен това, не се е родила още шефката, която ще ми забрани да си го взема. Педиатъра ми обяснява, че съм лоша майка, защото гледам собствения си комфорт, а не здравето  на детето, и ако се случи нещо с бебето, аз ще си нося отговорността. Броя на ум от 10 до 1, с надеждата тя да си тръгне междувременно, защото на 1 наистина ще я светна между очите. Имам късмет. Тя също – тръгва си.
Аз – разревана и разтреперана от гняв и следродилни хормони – нахълтвам в акушерската стая и искам от акушерката картона на Лора. Жената ми го дава без никакъв проблем и се оказва, че последните изследвания са напълно в норма. Подписвам отказ от лечение, взимам си бебето и се самоизписвам от болницата Х с ясното съзнание, че съм била подготвена за случващото се и нищо кой знае какво не се е случило.
В името на справедливостта ще кажа, че акушерките бяха адски мили и читави жени, отнасяха много добре с мен през цялото време и накрая дори с половин уста подкрепиха решението ми да се самоизпиша (което истински ме шокира – в добрия смисъл).
Айде питайте ме сега откъде съм била подготвена за целия шит?!
Публична тайна е, че пациентките на държавни и общински АГ-болници, ползващи ВИП - услуги(тоест платени, щото нищо луксозно няма в тях), са размотавани умишлено – за да им се вземат възможно най-много пари.
Публична тайна е, че в много родилни отделения бебетата масово минават през антибиотици – заради вътреболнични инфекции, заради източване на клинични пътеки, заради презастраховане(разбирай - некадърност) - тез три неща…
Публична тайна е, че заради ей такива недоразумения като Педиатъра от историята страдат много съвестни и читави специалисти. Защото сега, като плюя по болницата Х, не става ясно, че лекарят и акушерката, които ми помогнаха да родя, бяха златни, прекрасни и много грижовни хора. Хора, пичове, Човеци. Истински!
Но нито едно от тези публично известни неща не обяснява защо част от родните медици отказват да приемат, че пациентът е човешко същество и личност, и в интерес на всички е към него да се отнасят като към човешко същество и личност! Най-малкото, защото противното е подсъдно.
Защо ако не бях журналист, а адвокат, сега вместо есе, можеше да пиша жалба. От мое име, от името на семейството, което ме върна към тия спомени с историята си, и от името на още няколко десетки такива семейства, които вероятно с лекота ще намеря, ако се разтърся в bg-mamma-та.
Но понеже съм проЗ журналист, обещавам друго. Като ми остане време да пусна една анкета сред познатите ми български лекари, работещи зад граница, със следните въпроси „Как трябва да реагирате, ако пациент ви поиска резултатите от изследванията си? Имате ли право да му откажете? Какво ще ви се случи, ако мотивирате отказа си с „Като гледам нямате медицинско образование?”
Някой иска ли да залагаме за резултатите?

5 коментара:

  1. Eй такива неща като чета ми се иска и аз да съм проЗ журналист и насъскан адвокат и човек с бухалка... три в едно дет се вика..... Браво за материала - ценен за доста майки, на които им пробутват същото отношение и безхаберие, но те нямат силите да им отговорят подобаващо. Браво и за смелостта :)

    ОтговорИзтриване
  2. Не е въпрос на смелост. Повечето майки (и изобщо пациенти) нямат достатъчно знания и информация, за да реагират адекватно. Но не им е и работа да имат - нали затова търсят помощ от специалисти! Лошото е, че някои от "специалистите" злоупотребяват, а в БГ това не просто се толерира, а се приема за нормална практика.

    ОтговорИзтриване
  3. Много ми харесаха буквичките, мноооого яко, завидях, че някои хора могат да броят по няколко пъти до 10, ако и бях мъж...........щях ли да преброя до 10 да не бушонирам Педиатъра? М? ............

    ОтговорИзтриване
  4. Насилието не решава проблема. Но пък освобождава напрежението :p

    ОтговорИзтриване
  5. Напротив, решава го! Особено, ако броиш до 10, удряйки на всеки такт.

    ОтговорИзтриване