вторник, 27 май 2014 г.

24/7

От вчера наблюдавам развитието на казуса с преференциите.
Жалка гледка.

Чета, слушам, гледам коментарите, и ето какво излиза:
1) Никой - нито изборната администрация, нито партиите - не си е направил труда ясно да разясни механизма на преференцията.
2) Единствените избиратели, които пък са си направили труда да разберат за чии Y са сложени кръгчетата вдясно, са тези, които НЕ искат Меглена Кунева да ги представлява.
3) Ако има предсрочни парламентарни избори, някой ще трябва здраво да поработи...

Има лъч светлина в случилото се. Но не съм оптимист. За това има две причини, и първата е, че съм хейтърче по природа, не вярвам във свръхспособностите на нашата нация техническа, по-скоро обратното.
Втората е, че повод за някакъв разтърсващ оптимизъм няма. Голяма част от дясноориентираните отказаха да припознаят алтернатива в РБ. Може би поради недоверие, може би поради присъствието на Меглена Кунева и Корман Исмаилов, може би поради  двусмислени реакции на партньорите в рамките на кампанията, а може би просто защото вече са претръпнали и не им пука. За всеки един от горепосочените аргументи си има причина, и отговорността за тези причини трябва да се носи от "носителите на промяната". Но тъй като надеждата умира последна, а и желанието ми да видя някаква нормалност на българската политическа сцена е по-силно от критичната ми мисъл, склонна съм да отдам натворените от РБ глупости на грешки в растежа. Както самият Светослав Малинов каза, създаването на РБ беше много трудно, и оттук нататък може да става само по-лесно.
Освен по-лесно обаче, избирателите очакват на РБ да му стане и по-умно.
С други думи - всяка една от формациите в блока да си признае дали е мече или еленче (жива да си, Ади Марини, за тая цветна метафора), и да обясни на симпатизантите си защо е в тоя съюз. Самоопределянето минава и през ясен отговор Ще ли се работи с ГЕРБ или не. Ако да - на каква цена? Ако не - при какви условия? Възможно ли е изобщо РБ да си сътрудничи с партията на Цветанов и Калинките, без да загърби ангажимента си за радикална промяна в стила на правене на политики?
За съжаление, в първите следизборни дни отношението към ГЕРБ остава неясно. Декларацията, че "с ГЕРБ сме си стиснали ръцете" със сигурност не е това, което разумният десен избирател, останал без политическо представителство през последните години, очаква. И проблемът не е в запасаните до под мишниците шорти на лидера на тази партия, а в престъпленията, извършени от кадрите й. От председателя и зам-а, до тези, дето с диплома от техникум бяха назначавани да управляват милиони левове капитал, и сектори, които са част от системата за национална сигурност.
Десните избиратели от своя страна също не дават признаци да са готови да се включат в дебата "със или без ГЕРБ, при какви условия и на каква цена", който - при настоящата картина - е логичния дебат за РБ. От вчера в социалните мрежи се леят призиви за "изхвърляне на червената кукувица", попаднах и на коментар за "турското лекенце", който окончателно ме втрещи.
В крайна сметка, пичове, трябва да решим какво искаме.
Аз лично предпочитам политическият дебат да излезе от футболните игрища и месарниците и да се приключи с ерата, в която псевдопожарникари и  нереализирани учители по български ми се карат от телевизора.
Не ща да пращам трети българин в космоса. на тоя етап ще ми е достатъчно да задържа няколко българи в България.
Копнея да се говоря по теми и в стил, не съвсем достъпни за хора, които дори квадратче от кръгче не могат да отличат.
Изморена съм от "близост с народа". Смятам, че е крайно време дясното да стане дясно и да престане да народнее.
Иначе казано, г-н Кънев, очаквам от Вас да сте десен и да сте честен. Дори и с цената на оставане в опозиция и след предстоящите (надявам се) предсрочни избори.
Обръщам се към Вас, защото Вие спечелихте гласа ми за Реформаторския блок. И в този ред на мисли - пак Вие можете да го загубите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар