No chance at all

Изпаднах във временна медианеспособност.

Живях 20 дни почти напълно лишена от достъп до телевизия и интернет. После се върнах в действителността, и тъкмо бях решила, че ще успея да запазя инерцията и да прекарам лятото в безметежно невежество за случващото се по света и у нас (най-вече у нас), същата тая действителност ме шамароса с опашки пред банки, заплахи за фалити и сериозния въпрос какво ще стане с кредита и заплатите ни…

Разбира се, за всички е ясно, че случващото се е манипулация.

Че риск за банковата стабилност – обективен, не породен от тъпотия и истерия – няма.

Обаче вчера…

Излизам с приятелки. Най-близките ми. Не сме се виждали повече от месец. След първоначалните женски клюкини темата се отплесва по посока на банките. Споделяме коя пред кои банки видяла опашки и се оказва, че ПИБ е само на върха на айсберга, но разтревожено народонаселение се е трупало пред клоновете всички банки у нас.

РИНГС бил спрян по някое си време… А шефът на едната приятелка, управител на българското представителство на голяма международна компания, сред лидерите в сферата си, получил „обаждане”. След което – с ясното съзнание, че върши глупости – отишъл в ПИБ и преместил фирмените пари, за да може във вторник да се разплати със служителите си, ако с ПИБ се случи нещо…

От телевизора кретеноидното ни и престъпно правителство обяснява, как това била злонамерена атака и ще „се опитаме” да се справим. ВЕрно ли бе? А като се опитате, ако не ви се получи к’во прайм?

За по-непаметливите, каквито очевидно са повечето ми съграждани, съм длъжна да припомня, че на точно тези управляващи опитите да се справят със собствени усилия тенденциозно не им се получават. Във всички сфери.

Опитът им да намалят цената на тока завърши с жалба от ДКЕВР до ЕК и 3млрд дълг на НЕК. Опитът за здравна реформа – с половин милиард дефицит в касата. Опитът за нов закон за образованието – с 20 до 30лв. отгоре върху стартовите заплати на учителите. Опитът за реформа в МВР доведе до нов опит за реформа в МВР, а за промяна на изборното законодателство – до нужда от нови промени в него. И това в рамките на по-малко от година.

Мога да продължа така дълго. Мнооооого дълго. Притеснително, престъпно и безобразно дълго.

Ще спра, щото няма смисъл. Искам само да помоля бабите си (да са ми живи и здрави), и всички други баби в рОдината, ако някога са обичали децата и внуците си, много моля СПРЕТЕ ДА ГЛАСУВАТЕ! На следващите избори (5 октомври, ако не се появи ново 20) идете за гъби, на сладкарница, играйте карти, пейте стари градски песни или просто си гледайте турския сериал! Още едно комунисто-мафиотско управление ние - работещите, гледащите деца, опитващите се всеки ден да се измъкнем от калта – няма да издържим!

По ирония на съдбата от месец насам искам да пусна едно интервю, но техниката е срещу мен. И точно днес нещата намериха начин да се случат…Така че останете докоснати, както преди време каза един прекрасен човек!