Аделина Марини

Когато започнах да пиша тук, реших, че малко по малко ще представям хората, които ме впечатляват, вдъхновяват, вдъхват ми респект и оптимизъм.

Избрах да започна с Аделина Марини, защото е най-принципният човек в обкръжението ми. Желязна е в убежденията си и никога не се колебае дали това е правилно (което е доста обратно на мен – винаги категорична отвън, и с едно на ум отвътре). Ади ми беше колега в радиото, но когато „Хоризонт” отказа да прояви разум, и да се държи като зряла, компетентна, съвремена и независима медиа, тя си тръгна. При това, по трудния начин – избра да направи своя медиа и с това да отговори на въпроса за истинската независимост в журналистиката. Днес сайтът euinside.eu е може би най-авторитетната родна медиа за журналистика на европейска тематика, Ади живее в Хърватия... А аз съм дълбоко, дълбоко респектирана. И малко завиждам.

Ади, казваш, че пъпа ти е хвърлен в радиото. Как го напусна, тогава?

След много сериозно обмисляне и преценка кое е по-важното – емоционалното или рационалното. И преценяваш. Понякога емоционалното има по-висока стойност, но в този случай не беше така. Реших, че не мога цял живот да съм подвластна на нещо, което на практика нищо не ми носи. 

Трябваше ли да направиш жертви? Всичко си има цена…

Да, всичко си има цена, но за мен цената не винаги се мери в загуба. В случая е просто в желанието да платиш за нещо. В радиото, какво имаш? Имаш сигурност някаква, чисто финансово. Но само при положение, че те удовлетворява малката сума. Но всъщност минусите бяха много повече, и реших, че цената на сигурността не си заслужава.

Коя беше капката, която преля чашата?

Дълго бях на ръба. Но капката беше абсолютно необяснимия за мен начин, по който се назначаваха хора на ръководни позиции, които от своя страна отказват да разберат как работи радиото, какъв е механизмът… Взимаха се решения без да се съобразят с възможностите на хората и най-вече това, което преля чашата е, че аз нямах никакво поле за развитие повече. За  мен позиция „този ресор е мой и аз командвам в него” е абсолютно деструктивна и крайно ограничаваща! Каква е моята перспектива – да чакам водещия в ресора да почине, за да мога аз да се развивам? Както и да е, реших, че радиото ми е тясно за нещата, с които искам да се занимавам, а интернет е голям. И не на последно място – можех да си го позволя.

Преди това минах през една малка телевизия. Мислех, че сме добър отбор там, но се оказа, че просто… не сме. Но беше добър опит за мен, защото научих много неща там. Включително за себе си.

Изглеждаш много твърда и сигурна в принципите си, сякаш те са някакъв непоклатим фундамент. Така ли е?

Да.

Някога правила ли си професионални компромиси с тях?

Мисля, че не. И това е било винаги източник на конфликти на работното ми място, защото никога не съм си премълчавала нещата. За мен най-големият конфликт винаги е бил между принципите и чувството за професионална дисциплина. Когато ми се възложи задача, аз трябва да я изпълня. И понякога се получаваше конфликт между тези неща. Но това никога не ме е притеснявало… как да кажа… обичам битките. Когато си заслужава, не ме притеснява, че ще изям няколко шамара.

Твоята медиа стана източник, утвърди се и доби авторитет за сравнително кратко време. Как се случи?

Да, бързичко се случи. На тъмно го изминах пътя, защото когато на практика си сам, нямаш фийдбек, нямаш реакция… В някои случаи ти казват, че това което правиш е хубаво, но рядко получаваш критики. И често си на тъмно по отношение на посоката – правилна ли е, не е ли. Винаги, като видя да ме цитират някакви хора, които за мен са имена в нашата професия, се питам защо, какво специално намериха тези хора, какво видяха? И тогава си давам сметка за нещата, които съм постигнала. И това е огромно усилие, резултат от убеденост, че това трябва да се случи. Вклюително дисциплината, че ставаш всеки ден по едно и също време и работиш определено време. Повечето хора ми казват „Ти можеш да правиш каквото си искаш, да спиш до колкото си искаш часа” – не можеш. Ако искаш да постигнеш някаква цел, трябва да имаш дисциплина.

Много пъти съм искала да се откажа…

Защо?

Може би липсата на интерес в България. Към това, което правя, нещата, които пиша. В крайна сметка истината е, че в България хората, които четат сайта ми, са много по-малко, много повече са навън. Което - не че е лошо - но аз го направих точно защото тук има – не ниша – тук има пропаст, неговорене за тези ценности, от които ние сме част, които са определящи и тези процеси, в които трябва да участваме. Ние сме част от ЕС и отдавна трябваше да знаем той как работи.

Според теб евроневежеството ни част от общото невежество на българина ли е, или има специфичен нюанс, съпротива за познаване?

Мисля, че невежеството е следствие. Става дума за брутална апатия. Една много характерно „Не ме занимавай”, което личи като отношение във всяко едно нещо, включително например как правиш паважа на улицата – ами по същия начин! Свършено е колкото да се махне там, да минава… Което е унищожителна психология според мен, абсолютно унищожителна! Така се рушат нещата, които би трябвало да бъдат съградени.

Това ме е карало понякога да мисля за отказване, защото аз този сайт го направих за България, навън ме четат, но там не съм уникална, има такива издания. Още повече, че това не ми носи пари. Но винаги в такава ситуация се появява някой или някакво събитие, което ме кара да се ударя по главата и да си кажа „Е какво, сега да зарежа това, при положение, че вече толкова труд съм вложила”..

От известно време живееш в Хърватия. Там по-различно ли е отношението?

Има малко прилики, но разликите са много повече. Това е фундаментално, според мен. Включително имаха референдум за присъединяването, по време на който проведоха дебат – нещо, което при нас не се случи. Защото ние някак си приехме, че всички искаме да сме част от ЕС, а сега виждаме, че не е така.

Ние май очаквахме да завалят пари от небето като се присъединим?

Да, има нещо такова. Хърватите нямат чак такива очаквания, но очакваха например, че ще излязат от рецесията, защото ще им се отворят пазари. Което няма как да се случи, ако първо не подготвиш почвата за това…

А ти как се чувстваш в тази по-различна среда?

Много добре. Мисля, че си намерих мястото. Моето място е в интернет, така или иначе, но и професионално – това е регион, пълен с много интересни казуси, който е предизвикателство и за ЕС. Има много казуси, които стоят нерешени. Чисто професионално за мен това е много интересно. В България аз нямаше какво да правя. Дори експертите, с които бих могла да говоря и да обсъждам нещата, виждах, че се информират от вестниците. В най-добрия случай чужди вестници. Което е несериозно.

А защо нещата тук се случват така?

Заради липса на взискателност, според мен.Да имаш определни очаквания от някаква среда, от някаква група, от политическия елит ако щеш. Тук има тотална липса на взискателност, да направиш нещата по-добри, да ги направиш както трябва, каквото и да значи това. Да не се задоволяваш с малкото. Тук всичко и така минава, какво толкова.

Виждаш ли път назад?

Не.

Категорично…

Да.

Често пишеш, че лесно си лекуваш носталгията…

Липсата на носталгия за мен е обяснима. Това е все пак възрастта, и желанието да направиш много неща. Не виждам причина да връщам към едно и също място. Светът е толкова голям, има толкова интересни неща, нито пък имам желание да се връщам, честно казано, нито пък самата среда има желание да прави каквото и да било с мен. Аз това не го възприемам като път назад или път напред, просто нанякъде…

Какво е нужно, за да можеш да се посветиш на едно – все пак – рисковано начинание?

Най-напред трябва да си убеден, че това е необходимо. Другото нещо е, че трябва да имаш материална подкрепа – да не умреш от глад и да има къде да спиш… ние в нашето семейство сме постигнали такова споразумение, че не винаги ще е цветя и рози, но си заслужава да се прави. Нашите деца също го разбират. Те също трябва да пожертват нещо, има чисто материални неща, които не могат да си позволят. Но са се примирили. Ние сме си говорили, че животът е пред тях, и те могат да имат много в него, но аз също искам да имам нещо в моя живот. Не само да съм отгледала тях, макар това въобще да не е малко. Да имам нещо за мен, и мисля, че те го разбират това.

Планираш ли дългосрочно бъдещето на euinside?

Да. Макар че планирам не е точната дума, защото вече съм го измислила. Идеята я има, но чакам да се появи възможност да я финансирам. Защото бъдещето, такова, каквото си го представям, има нужда от солидна инвестиция. И в момента разсъждавам откъде би могла да дойде тя, защото от една страна съм дълбоко убедена, че един медиен проект не трябва да цели търговска печалба. Защото ролята на медиите е фундаментална, и ако нещата се превърнат в обикновен бизнес проект, тази идея отива на кино. Така че чакам да се появи възможност, в този смисъл.

Възможно ли е да съществува независима медиа?

Ами…

Зависи откъде идват парите. Не е невъзможно да бъдеш независим. За мен това предстои, и мисля, че ще стане хубаво нещо.