четвъртък, 3 юли 2014 г.

The most wanted

Търси се А +.
От вчера медиите се включиха активно в призивите за кръводаряване в помощ на бременна жена, хоспитализирана в пловдивската болница. Ето тук например можете да я видите как плаче, и да научите, че след две момчета, двамата със съпруга й най-после са благословени с момиченце. Ако майката и бебето оживеят, разбира се.

Простете ми цинизма.

За много от зрителите скрит в картинката остава един малък детайл. Както става ясно от цитираната информация, "Доброволците могат да дарят кръв в Районния център по трансфузионна хематология в Пловдив и в болницата „Свети Георги" , както и в болниците в Хасково, Смолян, Кърджали и Пазарджик." Аз не съм група А+, на всичкото отгоре още кърмя, но ако приемем, че бях годен кръводарител, желаещ да помогне, ето каква би била перспективата ми: разговарям с работодателя си, за да си взема почивен ден; качвам се на колата и изминавам 108 км за около час и 10 мин (по bgmaps.com), така пристигам в Пазарджик, където е най-близката точка, от която мога да даря кръв; или пък се качвам на метрото, отивам до автогарата и се качвам на автобус до Пазарджик. В единия случай инвестирам около 30лв за транспорт в двете посоки, в другия - на половина. Разбира се, без да броим надницата, която ще изгубя заради пропуснатия работен ден. Та стигам, значи, до кръвния център в Пазарджик. Губя там около час, докато обясня коя съм и за какво се боря. Най-накрая намусена служителка скланя да ми източи кръвта. Или пък усмихната такава ме поздравява за благородната постъпка (но това е по-малко вероятния сценарий). След което, например, се оказва, че заради дългия път, жегата и дехидратацията кръвното ми е паднало и не мога да даря кръв, така че ме отпращат. Е, приемаме, че все пак дарявам успешно и получавам заветната бележка с името на горката жена, лежаща в Пловдив. Прибирам се в София (денят вече преваля), намирам работещ копирен център (защото нямам скенер у дома), сканирам бележката, качвам я на флаш-памет, и по-късно я изпращам по мейл в пловдивската болница.
Ура.

Предполагам всички забелязвате абсурдността на историята, но ви уверявам, че разстановката е абсолютно достоверна. Причината подобен абсурд да е напълно реален е, че тук, в София-град, областта с над 100 регистрирани лечебни заведения, аз не бих могла да даря кръв в полза на пациент на пловдивската болница. Същото важи за кръводарители, желаещи да помогнат на точно тази жена, (ако се появят такива) във Варна например. Или в Добрич. С тази разлика, че за да дарят кръв, те ще трябва да си ползват лятната отпуска и да инвестират половин заплата в разходи за транспорт и хотел.

Организации за насърчаване на кръводаряването от години алармират за безумното състояние на системата. У нас доброволните кръводарители са едва 22-ма на 1000, като проучване твърди, че над 3/4 от тези 22-ма не даряват доброволно. Част от тях получават пари за кръвта си, останалите са принудени от нуждата да спасят близък човек. Иначе казано, доброволните кръводарители в България са около 5-6 на 1000 души. (Интервю със Стефка Попова, председател на Българска организация за доброволно кръводаряване) Това обаче е другата страна на монетата. Тази страна, която обяснява защо болните биват изнудвани да намират кръводарители, макар това да е практика отвъд ръба на закона. и обяснява защо мургави безработни търгуват с кръвта си, въпреки че и тази практика е категорично престъпна.
 В момента обаче гледаме онази страна - системната, организационната, зависещата от доброто желание на така наречените "отговорни" институции. И виждаме, че кръвните центрове в страната продължават да тънат в мизерия, работещите в тях да са немотивирани, а комуникацията помежду им да липсва. Буквално.
Обсъждахме тези проблеми преди година и половина, когато секторът заплаши с масови стачки. Но бурята отмина и дебатът замря.
Цената на спокойствието се оказа 18% повишаване на заплатите на персонала. Това, разбира се, нито повиши нивото на доброволното кръводарителство, нито провокира кръвните центрове да комуникират помежду си. Да, бурята отмина, с нея и медийния интерес, и хъса на работещите в системата, и надеждата за промяна на пациентите.
А проблемите останаха.
Както става винаги - чудо за три дни и буря в чаша вода.

П.П. В събота от 10:00 до 14:00ч в SOHO ще има акция по доброволно кръводаряване. Както стана ясно, няма да можете да дарите за родилката в Пловдив, но кръвта е червена навсякъде...

Няма коментари:

Публикуване на коментар