От няколко дни насам непрекъснато се натъквам в социалните мрежи на хора, които се обясняват в три точки защо ще/няма да гласуват. Но основно "ще".
Хубаво е това. Може някой да се вдъхнови да се възползва от гражданското си право, което, погледнато през призмата на отговорността към личното ни битие, бихме могли да наречем и граждански дълг. Това (дългът, де), разбира се, е антропоморфно същество. Толкова е голямо, колкото вярата в него. Разбирайте, никакво го няма по нашите географски ширини.
Качваме се в планините по тениска и с ръцете в джобовете, щото нищо не дължим на родителите си (които ще се поболеят от мъка, ако нещо ни се случи), на приятелите си (които ще страдат с нас) и на обществото (което ще плати за дяволъка ни). Караме кола без да сме чели Закона за движение по пътищата (и да сме го чели, голям праз), щото правилника е за балъците и нищо не дължим на разни 16-годишни ученички, които безотговорно чакат по спирките с риск да се озоват под гумите на колата ни. Знаем за Европейския съюз само, че ни дава едни пари, които във всеки момент (неговата мамица!) може да ни спре, защото не сме длъжни да им спазваме наднационалното законодателство, аааааааа!
Е, затова ще гласувам. Щото се качвам подготвена в планината, спирам на пешеходна пътека, и - макар да ми е скучно на моменти - чета и новините извън жълтата хроника.
Какво се предлага е друга тема. В името на запазването на добрия тон, нека засега я пропуснем...
Много хубаво - това за дългът като антропоморфно същество, депресивно по неизбежност, но факт - за да се отърве от тежестта на дълговото бреме съвременният български хулиган е в позиция на разрушително отричане! Това пък от своя страна е доволно инфантилно и ако сме с голяма - извънредна - доза хуманизъм може да се привиди като зов за внимание от страна на пренебрегнатите, ама това като че ли вече е в друга посока...
ОтговорИзтриванеЧак на такава доза хуманизъм не съм способна :)
ОтговорИзтриване