сряда, 27 март 2019 г.

Един текст без Артекс и апартаменти


Не съм писала тук от много време, а вероятно още много няма да пишa, защото животът просто иска друго от мен в момента.

Но днес имам нужда да ви споделя нещо лично, защото е се случват няколко важни неща едновременно, и може би все пак... може би ако си дадем малко зор, може би нещо можем да променим.
Не всичко, не много и далеч не достатъчно - но все пак нещо.

Но за тая цел имам нужда от вас.


Текстът е малко дълъг, ако сте отегчени или изморени, или не ви се занимава, откажете се отсега, не искам да ви губя времето. Ще ви тормозя с:
1. Фонда за лечение на деца
2. Кампанията "България дарява"
3. България НЕ дарява

Та, да преминем по същество.

1. Фонда
На днешното си заседние Министерският съвет е гласувал постановлеието, с което закрива Център "Фонд за лечение на деца". Дейността на институцията преминава към НЗОК. В един друг контекст тази новина щеше да е добра и би могла да означава, че оттук нататък всички, ВСИЧКИ деца, които се нуждаят от лечение - у нас или в чужбина - ще го получат. Ще има процедура, по която, когато се стигне до дадена диагноза, българските лекари ще могат да насочат малкия си пациент към колеги в Германия (импровизирам, може да е навсякъде другаде по света), защото там той ще получи по-съвременно, по-качествено или по-навременно лечение. Родителите ще трябва да подадат някакви документи, за да бъдат подкрепени с разходи за път, престой и преводач, но медицинската документация ще си мине по служебен път между лечебните заведения и/или финансиращите институции.

Е, сигурно не сте изненадани, но няма да стане така.
Проектът за наредба, която де факто прехвърля Фонда в Касата, няма да поправи сериозните недостатъци на Фонда в момента - ограничен достъп, липса на прозрачност при взимане на решенията, некомпетентност и липса на административен капацитет, отказ от комуникация с родителите, усилия да бъдат задържани максимален брой деца в България, дори когато това е в ущърб на най-добрия им интерес. За сметка на това е предвидено НЗОК да получи автоматично правото на ЦФЛД на дарения с огромни данъчни облекчения, което отваря широко вратата за нерегламентирани взаимоотношения с тази или онази фирма, болница, организация. Нищо по-добро обаче не може да се очаква, предвид състоянието на здравната система като цяло и ограниченото право на достъп до здравеопазване на българските граждани изобщо и на децата в частност. Ако искате повече, сменете властта.

На няколко места прочетох някакви граждани и гражданки да се възмущават, че нищо не сме направили. За НПО-тата и активистите иде реч. Няма да се оправдавам, защото ние направихме всичко, което ни беше по силите. Но бяхме малко и се изморихме. Sad but true.

Надявам се, че някога, някой ден, по някакъв начин (може би когато всички, родени в робство измрем) вятърът ще се обърне, и хората, които управляват системите, ще бъдат образовани, съвестни и хуманни. Защото хората, които гласуват, ще осъзнаят, че селските тарикати, закичени с бъклица и дрян, си остават селски тарикати, дори когато носят костюми за хиляди евра и заемат високи държавни постове.
Надявам се също, че дотогава всяко дете в нужда ще има своя супергерой, който ще чупи системата, за да му даде шанс.

2. България дарява
От седмица насам тече най-мащабната дарителска инициатива, организирана от неправителствения сектор у нас - България дарява. Близо 130 каузи на долу-горе толкова на брой по-малки и по-големи граждански оргнизации се борят за вниманието на дарителите, за да могат да вършат някои от следните неща:
- да подпомагат бедни и самотни възрастни хора в обезлюдяващи се и труднодостъпни села;
- да създават несъществуващи у нас практики за палиативни грижи за деца;
- да помагат на самотни майки да се преквалифицират, за да могат да изхранват децата си;
- да превеждат и разпространяват съвременните практики за родилна грижа;
- да разпишат мерки, които да задължат разделящите се родители да не си отмъщават един на друг чрез децата си;
- да подновят туристическата маркировка;
- да се борят с фермите заживотни, отглеждани зарад ценната им кожа
- и още много други.

Може би се чудите дали някой не получава заплата от данъците ви, за да върши баш тия неща. Ще ви подскажа - да, получава. Работата обаче очевидно не е свършена, затова хора, които не могат да търпят, се опитват да я свършат както могат - в свободното си време, с доброволен труд, собствени средства и с надеждата, че останалите поне ще им пуснат по един sms на DMS номера 17 777. Така, както всяка зима пускат на президента, да си направи ПР с техни пари и на гърба на несвършената вече повече от десетилетие работа в здравеопазването.

Няма да се правя на скромна.
Искам да дарите. Искам да го направите веднага и искам да го направите за някоя от следващите каузи, защото съм част от тях и искам да заложа доверието ви (ако помните коя съм и ако още ми вярвате) срещу парите, които ще дадете на някоя от тези каузи.

В замяна ние ще се борим:
- жените (ви) да раждат по-безопасно и спокойно (вашите) деца - виж каузата тук, DMS MOGA на номер 17 777;

- ако загубите бебе, да има кой да ви подаде ръка - виж каузата тук, DMS MERI на номер 17 777;
- ако се случи детето ви да има нужда от палиативни грижи, да има кой да му ги осигури - виж каузата тук, DMS IDA на номер 17 777;
- ако се случи семейството ви да се разпадне, децата ви да бъдат подкрепени, докато  собсвените ви его, гняв, скръб и глупост, породени от раздялата, отминат, и спрете да виждате в другия родител само смъртен враг - виж каузата тук, DMS DETETO на номер 17 777.


3. България (не) дарява. 
България гледа сеир. Псува на маса евтините апартаменти на властта, обсъжда "капките", възмущава се от измислени проблеми като бежанците и предизборната агитация на турски. Като отмине това, някой пак ще подхвърли някоя емоционално активираща дъвка и две седмици по телевизионните студия ще се дерем за/против това.
Вместо да вземем да свършим нещо, което НАИСТИНА да промени живота ни към по-добро.
Или поне да ударим едно рамо на тези, които го вършат вместо нас.



Няма коментари:

Публикуване на коментар