сряда, 24 април 2019 г.

Да умреш от глупост - кратък справочник

Изглежда, че българщинАта е на път да измре от глупост.

За протокола ще започна този текст с кратко пояснение: чела съм Истанбулската конвенция - цялата. Националната стратегия за детето - и нея. Годишния доклад на Българския хелзинкски комитет за състоянието правата на човека у нас - даже имам минимален принос за създаването му, защото работя в БХК. Чета непрекъснато проекти на нормативни актове, засягащи сферите, от които се интересувам, и понякога участвам в писането на становища по тях. Различавам умерено добре фалшиво изображение и знам отлично как една информация се проследява до източник и се проверява (ако имаш време и желание да го направиш, разбира се).

Започвам с това пояснение, за да може всеки ценител веднага да ме причисли към вражеския лагар и да не си губи времето с иначе дългия текст.
Изброеното по-горе са не особено специални професионални умения, задължителни за всеки, който работи или е работил в сферата, в която работя аз - създаването и разпространението на информация. В контекст, който допреди няколко години приемахме за нормален, един журналист, ПР, имиджмейкър, специалист по комуникации от какъвто и да било порядък, би бил сочен с пръст и осмян, ако не е овладял този минимум умения и ако си позволява да коментира непроверени факти, събития, документи. Имаше ясно разграничими "мейнстрийм" медии, които полагаха видими усилия да запазят професионалната си репутация, дори когато им се налагаше да се съобразят с интереса на силните на деня, а работещите в сферата на комуникациите полагаха минимум усилия да не се изложат, като разпространяват видимо невярна информация. 

Днес не е така. Фалшивата информацията (fake news) се създава и разпространява без никакъв свян на авторите, и се възприема безропотно без никакъв отпор от публиката. Медиите от "основното течение" - тоест тези, които най-често и най-лесно достигат до масовата публика и влияят върху възприятията ѝ - смесват професионално изработено и поднесено журналистическо съдържание с фалшиви новини без по нищо да личи дали това е резултат от умишлена манипулация или закърняване на професионалния рефлекс и умения, в следствие на цялостно отровената медийна среда. А жълтите медии - под благословията на институциите те изравниха напълно статута си с истинските такива, и вече е неотличимо дали разпространяваш лъжи или истини. То това беше и целта.

При липса на професионален компас за качеството на разпространяваното съдържание, потребителят възприема за вярно това, което импонира най-силно на личните му убеждения. И понеже в последните години публичното говорене създава среда на страх, враждебност, недоверие и агресия - то потребителят възприема най-лесно тези послания, които подкрепят това негово усещане за средата.

Междувременно реалността сее смърт. От една страна морална, защото се доказа, че целият ни политически "елит" търгува с властовите си позиции. И евтини апартаменти е най-малкото, което са спазарили срещу влиянието си.
Но и физическа.
Истинска, унищожаваща деца, приятели, възрастни родители смърт. Такава, след която остава гроб. Или урна. И празното пространство, което доскоро сте прегръщали, карали сте се, сдобрявали сте се и сте вървяли през тая действителност.

Нали помните катастрофата край Своге, при която загинаха 20? Колко ли пътни участъци са построени така, питам се - в нарушение на правилата за безопасност, за да се откраднат едни пари. Децата ми вече са достатъчно големи и ходят по лагери, пътуват... А често пътуваме и заедно. 

А как карат шофьорите обръщате ли внимание? Законът за движение по пътищата все по-активно се превръща във врата в полето. Защото когато от най-високо равнище се вижда, че няма правосъдие, няма и справедливост, и вторият в държавата заяви, че "няма кой да го накаже", това влияе на всички. Хората са такива - спазват правилата предимно под страх от санкция и едва след това заради убеждението, че така е по-добре за всички.

Апропо, тия същите компании строят не само пътища, а и сгради. Подмятам го ей тъй, щото  България е сеизмична зона. Иначе можете да прочетете, че съвременното стрителство подценява сеизмичните рискове дори на сайта на МРРБ. И затова има риск от много жертви, ако някой от големите градове се разлюлее.
Чукайте на дърво, защото друго не ни остава.

Малко от любимата ми тема - здравеопазване. За съжаление МЗ никога не е било в състояние да гарантира съвременни стандарти и адекватно управление на недостигащите в тази сфера ресурси. Все пак и в здравеопазването има "наши" хора, и оттам трябва да се краде. И се краде. Но през последните три години бяха приети поредица от нормативни промени и нови актове, които са революционни в антихуманността си - мораториумът върху включване на нови терапии, атакуването и в последствие закриването на Фонда за лечение на деца, отказът за изплащане на надлимитна дейност на лечебните заведения, отказът да се предприемат стъпки за реално въвеждане на електронно здравеопазване. А от последния месец -  след преместването на Фонда за лечение на деца в НЗОК, има сериозен проблем с плащането на медицински изделия и лекарства за лечение в България; според проектонареба на МЗ, първа линия на лечение вече ще означава "най-евтиното"; без значение какво мисли вашият лекар по въпроса; на страницата на МЗ са публикувани проекти за фармако-терапевтични ръководства, съдържащи терапевтични схеми от 60-те, а единствената специализирана детска болница в страната протестира за елементарни неща като скенер, адекватно заплащане и... термометри. Случаитена морбили удариха 500, но ако искаш да се ваксинираш (и да си платиш ваксината) няма как да си я купиш от България. Междувременно стана ясно, че онкоболните - над 3000 новооткрити всяка година и близо 350 000 живеещи с диагнозата - са лишени от високоспециализирани изследвания като сцинтиграфия и PET CT, поради липса на изотопи. Част от тях ще умрат. Болезнено.

Агресията в училище в последните години расте с 200 до 400 регистрирани случая на година. Данните са на МОН, за нерегистрираните не говорим. Последният случай на дете, което попадна в Пирогов след училищно сбиване, е от преди седмица. Знам, че ще ви съобщя новина, но децата са това, което сме ги направили. Когато вицепремиери обясняват по телевизорите, че е нормално група маскирани мъже с бръснати глави и дървени прътове да нападнат квартал, защото не им харесва цвета на кожата на обитателите му, това е пропагандиране на агресия. Когато познат и популярен доскоро политик започне деня си с фейсбук статус, в който обяснява как е набил сина си, защото на детето не му се ходело на училище, това е пропагандиране на агресия. Когато децата отговорят със същото - това е най-естествената реакция, на която са способни. А когато едни деца убият друго (отново), вероятно няма да е умишлено, а общественият потрес ще е лицемерен.

През 2018г. най-малко 35 мъже убиха своите съпруги, партньорки, майки, баби или дъщери. Вероятно ще бъдат съдени строго, това поне сочи анализът на съдебната практика. Техните присъди обаче нито ще върнат убитите, нито ще спрат други десетки мъже да убият близки свои жени в идните месеци, защото публичният диалог стигна точка, в която овластени мъже да оспорват ценността на жената като личност, а овластените (или поне публично разпознаваеми) жени ги няма, за да им опонират. Освен десетките, които ще умрат, хиляди ще бъдат бити в дома си и ще живеят в страх и болка. Защото може.

В същата година проверяващи от Европейската психиатрична асоциация са открили пръчки в една психиатрична болница. Открили са също, че хората с психична болест често стоят вързани. И просто чакат да умрат, и никой да не разследва смъртта им, защото не са важни.

Мога да продължа. Бедна ви е фантазията по колко разнообразни начини може да се умре тук (включително при сблъсък с ограничител на Графа). Но ще спра, че навън е слънце, пролет, идват избори...

Като казах избори, се сетих - на този фон тече дебат за ценността на детето, инспириран от откровени лъжи. Поредният. Доказан измамник става и.д. шеф на националната телевизия. Премиер обещава на Северна България да забогатее резко.
Всички ръкопляскат.
Да влезе убитият.









Няма коментари:

Публикуване на коментар