сряда, 4 април 2018 г.

Безнадеждност моя любима*

* заглавието е заимствано от песен на Димитър Воев


Плакатът, на който лицето на Воев стои редом с тези на Витков, Гилъна и Васо ми причини почти физическа болка и отчаяние, което нямам думи да обясня, но има хора на тая територия, които ще разберат...

Капката, която преля чашата на безбъдещното, безсмислено и безнадеждно настояще, което обитаваме. За последните 24 часа.

От две години почти не гледам новини, защото се затруднявам да оцелея в този пейзаж. Проблемът, освен гнусната и прогнила паплач, която се нарои с активното ни съдействие в управленските структури на държавата, е пълното размиване между истина и лъжа, между добро и зло, между факти и фикции, което тази гнусна и прогнила паплач успя да постигне в последните години. Пак да кажа - с активното ни съдействие.
Вече дори не мога да се ядосам на никого.

Журналистите не са виновни. Работят в условията на конкуренция с всеки с телефон в ръка и достъп до интернет. Налага им се да сглобяват късчета реалност за нереално кратки срокове и често нямат нито времето, нито условията да вникнат в дълбочина. А - нека сме честни - родната медийна среда все повече толерира в средите да влизат хора, които нямат способности и желание да вникнат в дълбочина и все повече избутва встрани, притиска, подтиска и заглушава качествените журналисти. Ако в някои държави сериозните медии все още успяват да запазят хляба си, благодарение на строгото отношение към професионализма и отличителното качество на информацията, в България често можеш да получиш еднакво недостоверна, неадекватна, непроверена или още по-зле - съзнателно манипулирана информация - от съседката и от националната телевизия.

Вчера изгледах доста емисии и изчетох доста публикации, заради делото срещу бившия директор на Център Фонд за лечение на деца Павел Александров. За незапознатите припомням:
през април 2016г. ГД БОП нахлу във Фонда, арестува директора и част от служителите.
След това едни хорица - говорител на главния прокурор, пресцентър на МВР etc. - разпространиха информация за страшни злоупотреби, извършени от арестуваните.
След това се оказа, че доказателства за страшни злоупотреби няма, а грехът на директора ба Фонда е, че е пращал на лечение деца а/ издавайки европейски формуляр, с който държавата да плаща по-малко, отколкото би платила без този формуляр; и б/ покривайки разходите на лекари, които придружават болни деца или придобиват уникални умения, обучавайки се в чужди болници.
След това администрацията на Фонда беше подменена с послушна, но некомпетентна такава, а правилникът въведе рестрикции за родителите на болни деца.
След това беше затворена устата на Обществения съвет.
След това всичко утихна задълго.
След това специализираната прокуратура внесе един и граматически, и юридически неграмотен обвинителен акт, и съдът ѝ го върна.
След това тя го "поправи" и го внесе отново.
И след това - вчера - съдът ѝ го върна отново.
Междувременно от официалните, публични отчети на изредилите се директори на ЦФЛД (чиято история можете да прочетете в този блог, при интерес), публичните данни на дарителските организации и публичните сайтове на българските съдилища става ясно че:
- броят на подпомаганите деца не се променя драстично;
- изхарчените от Фонда пари не са се променили драстично;
- броят деца с онкологични заболявания, събиращи пари за лечение чрез дарителски кампании е нараснал драстично;
- събраните дарителски средства за лечение на деца са нараснали драстично;
- в момента във Фонда има сериозни проблеми с изгубени преписки, комуникация с европейски болници, плащане към контрагенти, работа с болници в България, които пряко вредят на лечението на децата;
- има 35 съдебни дела срещу Фонда, само 2 от които са завършили в негова полза.

От публичните дискусии в социалните мрежи на родители, чиито деца се лекуват със средства от ЦФЛД научаваме още че:
- голяма част от операциите, извършвани в България, за които се ползваше съфинансиране от Фонда, вече не се извършват, тъй като Фондът ОЩЕ не е обявил обществената пръчка, с която да закупи медицинските изделия за тези операции;
- фирмата, която доскоро изработваше ортезите на деца с двигателни затруднения е сменена с друга - с по-некачествени и по-скъпи изделия;
- целенасочено в България се задържат деца, нуждаещи се от трансплантация.

Нищо от това обаче не научих от новините. От новините научих, че прокурор Ирина не-помня-коя-си твърди, че е разговаряла с родители на починали деца и затова поведението на Павел Александров е много укоримо.

"...тогава къде е разликата между това, което ни се е случило, и това, което си представяме? Няма разлика. Това означава, Ана, че ние никога не сме съществували, не сме били, няма ни сега, и никога няма да бъдем. Никога..."



Няма коментари:

Публикуване на коментар