Акушерка under cover

Бабинден е. Празникът на работещите в родилната помощ.
Много ми е скъп този празник, и много скъпи хора празнуват днес. Благодарна съм за шанса да ги познавам, да се уча от тях и да се озадачавам всекидневно на търпението и хуманността им.
Та, чета, по този повод, интервютата с акушерки из медиите. През последните години акушерското съсловие несъмнено се събуди и вече все по-смело напомня, че поради ред политически недомислия, организационни и системни проблеми и кадрови решения, е поставено в нехарактерна и неадекватна професионална позиция.
Излизането на акушерките "на светло" трябва да радва всички жени, защото ние сме тези, които най-много се нуждаят акушерките да заемат мястото си - до нас. Защото цифрите доказват, че държавите, в които акушерският модел на грижа е утвърден, имат по-добри показатели за майчино и детско здраве и по-добри икономически показатели в тази сфера.
Прочетеното обаче създава противоречиво впечатление.
От една страна от изреченото в интервютата излиза, че професионалната организация на акушерките Алианс на българските акушерки и съсловната им организация БАПЗГ искат:
1. Държавата да забрани на немедицински лица да обучават родители, а родителите да спрат да четат в интернет;
2. Държавата да забрани доброволните консултанти по кърмене и дулите, а майките да бъдат консултирани и подпомагани само от акушерки;
3. Държавата да им гарантира минимално заплащане от 3 минимални работни заплати.
4. Държавата да им гарантира уважение.

Всъщност, впечатленията са погрешни. Само преди няколко дни въпросните организации излязоха с кратка и ясна декларация до всички отговорни институции и лица в здравеопазването, в която съвсем ясно заявиха, че настояват за:
1. Законови промени, които да им дадат възможност самостоятелно да осъществяват всички грижи в компетенциите на тяхната професия;
2. Акушерски стандарт, съобразен със съвременните гайдлайни;
3. Възможност за сключване на договори с НЗОК;
4. Стимулиране на професионалното и академичното развитие;
5. Мултидисциплинарна грижа за подобряване на майчиното и детско здраве;
6. Достойно заплащане, съобразно квалификацията и отговорностите.

Този дисонанс в посланията не е маловажен, затова днес, на празника на акушерките, ми се вижда важно да говорим за него.Защото крайната цел е една - удовлетворени, уверени и висококвалифицирани акушерки в помощ на раждащите жени.
Двата списъка звучат като от различни епохи. Първият предполага държавно доминирана, репресивно ориентирана политика, която да осигури минимална граница на стандарт на една професионална общност, без да я мотивира да се развива, да повиши качеството на услугата си и да променя проактивно обществените нагласи в полза на групите, чиито интереси брани: майките и бебетата.
Вторият показва осъзнат стремеж към поемане на отговорност за собствената професионална съдба, загриженост за здравето и удовлетвореността на жените и бебетата, желание за развитие и отпадане на финансовите ограничения, за да може всички изброени по-горе усилия да бъдат адекватно възнаградени.
Лошата новина е, че поради характеристиките на масовите комуникации, в които по-популярни стават изречените слова и лицата, а не писаните документи, в общественото съзнание ще остане по-скоро списък Едно.
Списък Едно обаче не е просто различна, по-лоша формулировка на същите стремежи. Той е обезсмисляне, омаловажаване и прът в колелата на усилията, които списък Две очертава. Ще се опитам да обясня защо.
1. Войната с немедицинските специалисти, интернет и... четящите майки.
1.1. Абсолютно вярно е, че в България всеки може да си направи училище за родители и да им каже каквото му хрумне. За зла съдба, медицинското образование не е никаква гаранция за качество на обучението. Сред най-шокиращите безумия, които съм чувала да се преподават на бъдещи родители, са лекциите на една дама, притежаваща дипломи за акушерка и психолог, и работеща в реномирана АГ-болница. За сметка на това в училищата за родители преподават много специалисти, които нямат претенциите да се титулуват "медицински", но притежават безценна за родителите експертиза. Отсяването на качественото от некачественото знание със сигурност би подпомогнало бъдещите родители. Как точно да стане това отсяване обаче е въпрос, който изисква сериозен и обективен дебат, а не фръцкане и размахване на дипломи с неясно покритие. Защото успешното избутване на каквото и да било образование в което и да било българско ВУЗ не е никаква гаранция за наличие на умения, камо ли за качествени такива.
1.2. В интернет, освен съвети за лечение на депресия с пиене на урина, има и солидно количество научна и научнопопулярна, медицинска и немедицинска информация, свързана с женското и майчино здраве, раждането, кърменето, родителството изобщо. Бързият и улеснен достъп до информация създава деформирана според старите критерии, нова среда - хора с дипломи за определена професия, които обаче, поради липса на амбиция, основа(знаене на езици), мързел, имат дефицитни познания дори в собствената си професионална сфера; професионалисти, които, благодарение на улеснения достъп до знание се развиват по-бързо от средата си и стават авангард на съсловното си развитие; хора с широки познания, които ползват мултилингвистични и доказани информационни източници, и развиват специфична компетентност в сфери, в които не се занимават професионално; хора, които не се справят с подбора на източници и информация, и лесно попадат в капана на постистинната епоха; хора, които опознават спектъра на възможностите в информационно наситената среда, но търсят експертен съвет при взимане на решение.
Не само акушерките, всяка професионална общност трябва да свикне, че нейните пациенти, клиенти, партньори и критици ще стават все по-информирани и професионалното уважение ще се извоюва с доказване в практиката, а не с окачена на стената хартия.
2.  В модерния свят, към който имаме желанието да се причислим (дано доживея да го видя), медицинските и немедицинските специалисти, грижещи се за здравето и благополучието на майките и бебетата, работят в екип. Причината не е само в по-високата им екипна култура, а и в доказаната в практиката полза за всички. Както навсякъде по света, и у нас акушерките са дефицитни професионалисти. По данни на БАПЗГ в момента у нас работят малко над 3200 акушерки. Дори това да са най-талантливите, най-отдадените, най-самоотвержените и най-добре образованите 3200 акушерки на тоя свят, дори да работят в съвършено организирана и обезпечена среда, пак не биха могли да се справят сами с всички медицински и немедицински  нужди, които имат една бременна, раждаща или наскоро родила жена и нейното бебе. Точно там е мястото на дулите и консултантите по кърмене. Те отделят време и внимание, имат специфична подготовка и обучение за подкрепа в точно определен момент и по точно определен начин.
Според изследване, проведено в България, около 93% от майките кърмят при излизане от болницата. Но още в края на първия месец този процент спада до 18, и едва 10% от бебетата са на изключително кърмене до шестия месец. Въпросът дали 3200 акушерки могат да осигурят денонощна подкрепа (която в огромната част от случаите е немедицинска) на 64 000 майки годишно ми се струва риторичен.
Същото е положението и с дулите. За да получи всяка раждаща непрекъсната грижа и внимание по време на раждането си, съотношението родилка:акушерка във всяка родилна зала трябва да е 1:1. Както акушерките сами отбелязват обаче, това е абсолютно невъзможно. Тяхното медицинско образование и професионални знания са нужни на много повече жени, отколкото са те самите. Затова немедицинската подкрепа, свързана често с емоционалната среда около раждащата жена и осигуряването на спокойствието й може да бъде оказвана и от други хора. Дулите се обучават да оказват точно тази подкрепа по най-ефективния за раждащата жена начин. Това  не само повишава удовлетвореността на жената от преживяването, но и улеснява медицинския екип.
3. Гарантирането на висок минимален праг на заплащането в държава с нисък стандарт като България всъщност не е от полза за самите акушерки. Механизмът на определянето на минимална работна заплата през последните години доказа, че ако тя расте административно, без ефективен ръст на цялата икономика и всички доходи, води до уродливи явления. Високият праг гарантира, че всеки, преминал криво-ляво образованието за Акушерка и получил съответния документ, ще получава едно високо за стандарта в държавата възнаграждение, без към него да се предявяват допълнителни изисквания като развитие, продължаваща квалификация, качество на работата и прочие. Така най-добрите и най-некадърните в съсловието ще бъдат изравнени финансово. А не това е идеята, вярвам.
4. И накрая, но не и по значение - уважението. 
След всичко изписано дотук, едва ли е нужно да обяснявам защо уважението е персонална, а не съсловна категория. Всеки труд заслужава уважение, когато в него е вложено усърдие и сърце. Хората сме различни. Животът ни дава различни възможности. Някои метат улиците. Други пишат. Трети консултират кърмещи майки. Четвърти израждат бебета. Уважението не е атрибут към дипломата, нито добавка за прослужено време. Всеки от нас работи за собствения си престиж всеки ден. А за общия ни образ като съсловие всички сме отговорни, но най-вече тези от нас, които пишат декларации, дават интервюта и съшиват публичната дреха на образа на цялото съсловие.


Честити празник!

С уважение,