Да, България

Оказа се ужасно трудно да напиша текст, в който да ви разкажа защо избрах да кажа "Да".
То е като да обясниш защо си решил да се жениш за някого, когото семейството ти не одобрява. Виждаш логиката на всичките им аргументи, но тя няма никакво, никакво значение. Защото знаеш, без никакво съмнение знаеш, че си прав, а те грешат. Трябва ти само малко доверие и време, за да им го докажеш.

Аз изобщо не ставам за партиен агитатор, защото не вярвам на никого просто така. И не очаквам от никого, че може да даде доверието си просто така. Доверие се печели бавно и с много бачкане. Но ето ме, тук съм, и се опитвам да ви убедя, че този път има смисъл.

Тази година вместо коледни подаръци, раздавам декларации за членство в "Да, България".
За тези, които минат кастинга, разбира се.
Има базисно изискване.
Почтеност.

Хората
Когато трупах информация за проекта "Да, България", вече имах впечатления от работата на Мануела Малеева. Не, забравете тениса. Пътищата ни се пресякоха в проблемите с работата на Център "Фонд за лечение на деца". За мен беше изненада колко дълбоко е свързана тя с каузата на липсващите звена в българското детско здравеопазване. Който ме познава, е наясно, че за мен това е достатъчна референция, за да припозная в лицето й съмишленик. За Христо Иванов не знаех нищо извън публичните му изяви във времето му на правосъден министър, но оставката от този пост заради бламираната правосъдна реформа ми остави позитивни впечатления. Казаха ми, че е почтен човек. (Това в момента ми се вижда необходимо и достатъчно условие да си общувам с някого - не в политиката - изобщо.) Кристиян Таков също познавах единствено от публичните му изяви. В проекто-списъка на Инициативния комитет видях имена на много хора, които от години работят  за каузи в гражданския сектор. Знам, че с тях вероятно никога няма да се "срещнем" на терена на секторните политики - имаме различни визии, работим в различни сфери и вероятно има хиляди неща, за които бихме могли да се разминем. Но знам също, че са инвестирали години от живота си, десетки безсънни нощи, стотици часове далеч от семействата си, за каузите, в които вярват. Затова няма лесно да се предадат и няма лесно да се продадат. Или пък никак.  Това ми стига, за да кажа "Да" заедно с тях. Следващото предизвикателство е да открием честните хора, на които им се работи, и искат да видят, че сме стъпили на верния път. Защото в България има много такива. И да ги убедим, че си струва да нагазим заедно в тинята. Адски трудна задача, ако съдя от досегашния опит. Но вярвам, че с времето ще става по-лесно. Ще им докажем, че гледаме в една посока.

Политиките и приоритетите
Хайде да сме честни - в момента няма никакъв смисъл да обсъждаме дали да има персонални партиди в здравното осигуряване (например). И дали "История Славянобългарска" да се изучава в шести клас. Това са глупости.
Затънали сме толкова дълбоко в тинята на криминално-партийната олигархия, че вече не можем дори да говорим за дъно - копаем ведро към центъра на Земята и всеки следващ тур "избори" доказва само колко безпомощни, безлични и безсмислени сме всички ние, вярващите в ценностите на демократичната и правова държава. Аз не разбирам от съдебна реформа. Но нека ви разкажа нещо, от което разбирам. На 5-ти октомври 5 от 17-те члена на Обществения съвет на Център "Фонд за лечение на деца" напуснаха демонстративно съвета и извадиха на показ доказателства, че решенията им "за" или "против" подпомагане на определени деца за лечение са били фалшифицирани от администрацията на Фонда. Документите бяха пратени до Прокуратурата, Икономическа полиция, Инспектората на Министерството на здравеопазването. Нищо Не Последва.
Аз не разбирам от съдебна реформа. Но искам всеки гражданин да може да потърси справедливост. И да я получи. Затова ще инвестирам времето, силите и доверието си в тези, които знаят Как Да Постигнем Тази Цел. Силната и изчистена от корупционно, корпоративно, политическо или с една дума - мафиотско влияние съдебна система е пътят към изчистване на всички останали сектори от същото това влияние. И когато това се случи - а то ще се случи, защото сред тези хора познавам достатъчно, които не знаят как се прави крачка назад - вече ще можем кротко да се караме за детайлите в пейзажа.

Финансирането
Преди да стана част от Инициативния комитет на "Да, България" вече бях чула за куфарчетата от Прокопиев и потоците от пари на Сорос, които ще се вливат в този проект и ще управляват задкулисно целите му.
Ами, към мен, за съжаление, не текат никакви потоци. Нито от Сорос, нито от Прокопиев, нито от някой друг объркан олигарх. Както и към никой от хората, които лично познавам в този проект. Видно е, че сме преценени като ненадеждни за изпълнение на олигархични поръчки. Нормалните олигарси се опасяват (с основание),  че никакво "задкулисно" решение не може да ни бъде наложено, заради вродената проклетия, недоверчивост, идеализъм до глупост, тия три неща. Ако някой наистина плаща, за да се случи този проект, 2016-та явно не е неговата инвестиционна година... 
А сега сериозно. Финансирането на партията е видимо. Буквално. Ще остане такова. Имаме амбицията да докажем, че "може, и по-иначе може" (хайде сега, изяжте ме, че цитирам Вапцаров). Не мисля - знам - че политиката струва пари. Но знам също как без 5ст. може да се направи кампания с голия ентусиазъм и вярата на един човек. И тя да увлече съмишленици, да повлияе нагласи, да промени нормативна уредба - да премести планини (Бояна Петкова, respect)! Затова вярвам, че може да стане и по честния начин - с малко пари и много работа.

Партньорствата
"Да, България" все още не е извървяла целия път по конституирането си като партия, но няколко изстрадали политически субекта вече се опитват да се прикачат, да се завият с нея и да се маскират на политически стабилни. Пичове, easy, това не ви е Hаlloween и няма да завърши на разсъмване със следващите избори. Оставете ни за малко на мира. Целта ни е много по-голяма от това да осигурим нечия политическа палиация за още един мандат време (колкото и да продължи той този път).
Разбира се, че ще трябва да се огледаме за потенциални партньорства. Но те (за да внесем разнообразие в родния политически живот) трябва да стъпват на принципни позиции. И да не отвращават хората, които се опитваме да приобщим. Или казано в прав текст - ами не, няма да правим коалиции на всяка цена, с единствената цел да получим механичен сбор от 0,5+0,5+2+1=4% и да вкараме 2,4837734 депутати в парламента. Много от нас (и себе си слагам в тази бройка) са си живели прекрасно досега като безпарични, но свободни квартални хулигани, и подобни обвързващи сметки не ги изкушават. Други са си живели още по-прекрасно като успешно реализирали се в чужбина учени, предприемачи, хора на изкуството, и идеята да "дадат" името си, за да може някой да натиска копчето от депутатската банка през следващите 1-2-3-4 години им изглежда като лош виц.
Ако ще се женим, ще е с предбрачен договор. Публичен, за да няма неразбрали.

Това е от мен.
Седмицата е много удачна, за да поставите основите на една по-различна 2017-та.
Скочете с нас...