понеделник, 12 декември 2016 г.

Просто човек

Сега се очаква да напиша нещо умно.
БХК ме удостои с наградата "Човек на годината" за 2016г., и това е огромна отговорност. Не може просто да продължиш да псуваш системата на висок глас, трябва (освен да я псуваш), да направиш така, че да заслужиш оказаната чест.

Ще се опитам да съм по-добра.
По-честна.
По-възпитана.
По-отговорна.
По-стабилна.
По-предвидима.
Толкоз за мен.

Защото, нали на всички ни е ясно, че това не е индивидуална награда. Това е крясък, че в работата на Център "Фонд за лечение на деца", с чиято кауза се ангажирах, нещо не е наред. И послание, че когато нещо не е наред, то може да бъде поправено само с усилията, вярата и гласа на много хора.

БХК избра да награди мен, не заради черните ми очи (за очи дават други награди, ама аз за там нямам данни). А защото през 2016г. едни хора, които всички познаваме - здравният министър Петър Москов и подопечния му политически екип, заедно с настоящия директор на Център "Фонд за лечение на деца" Владимир Пилософ, откраднаха тази структура от болните деца и техните семейства, за да я превърнат в частна касичка на тесен кръг заинтересовани лица.
А това е неприемливо.
Това е престъпление. 

Днес, докато аз се къпя в моите 3 минути слава, десетки деца продължават да се борят за правото си на живот и здраве - право, което им е гарантирано от Конвенцията за правата на детето и българската държава.
Поне на хартия.
Фондът продължава да не работи в полза на болните деца.
Проблемът не е решен. 
Работата не е свършила.

Всеки от нас е човек на годината в това, което прави. Стига да го прави от сърце, и да дава това, което може.
Моля ви Хора, правете Неща!

Ако всички направим само крачка през годината, това са милиони крачки. Заедно можем да минем дяволски дълъг път...





Няма коментари:

Публикуване на коментар