неделя, 20 ноември 2016 г.

Playing with the statistics

През последния месец на няколко пъти чувам от средите на педиатричната общност да излиза посланието, че "през 2015-та България е постигнала рязък спад в детската смъртност". 
Не мислех да пиша по темата, но както знаете боричкането с професори по педиатрия с многовековен стаж ми е любим спорт, а човек не се отказва лесно от вредните си навици. 
Да започнем с това, че твърдението е лъжа. 
И да продължим с кратка обосновка.

Детската смъртност (брой починали деца на 1000 живородени) у нас е спаднала драстично през 2015-та година, отчете наскоро Националният статистически институт. През миналата година в България са починали 434 деца до 1 година, което се равнява на 6,6‰. За сравнение – през 2014г. този показател беше с един промил повече – 7,6‰, а броят на починалите бебета в абсолютни числа – 517. Ако се доверим на цифрите, човек би си помислил, че родната система за детско и майчино здравеопазване е свършила дяволски добра работа. 
„That’s what we call playing with the statistics (Ето това наричаме „игра със статистиката)”, 
коментира Марви Йокинен, преподавател по акушерство в кралския колеж в Лондон и председател на Европейската асоциация на акушерките. И обяснява как можем да постигнем чудесни цифри, без да вложим и единица труд, разходи и мисъл в реални промени в системата: 
"Във Великобритания, където работя, прагът на жизнеспособност за едно новородено бебе, е то да е родено най-рано в 24-та гестационна седмица, в много европейски страни е 22-ра. При вас преди година и половина този критерий е бил завишен на 26 седмици.“
Крайният резултат е, че десетки преждевременно родени бебета не са били „отчетени“ като човешки същества, които са се родили, живели са няколко часа на този свят и са починали, а са били записани като абортен плод. Това е повлияло статистиката и днес цифрите изглеждат по-добре. 

Но родителите, преживели загуба, не четат статистика.  

"Праг на жизнеспособност" е термин, който обозначава нормативно приетите критерии, по които едно преждевременно родено бебе се определя за жив човек или за абортен плод. Звучи странно. За повечето неспециалисти човек или е жив, или е мъртъв, и средно положение няма. В България обаче (както и в много други държави, нека признаем) има нормативни критерии, по които се определя дали след раждането на едно недоносено бебе, то има право да получи име, акт за раждане, интензивни медицински грижи, а ако не оцелее - и акт за смърт и право на погребение. Допреди седмица тези критерии изискваха бебето да е родено най-рано в 26-та гестационна седмица от бременността и да тежи най-малко 800гр. Ако новородено не отговаря на изискванията, трябваше да преживее 72 часа, за да "докаже", че е човек, а не биологичен боклук. Тези бебета, които не се справят, не получаваха име, ЕГН и погребение. Родителите им не ги изпращаха така, както всички изпращаме скъпите си хора. Болничният персонал беше задължен да ги изхвърля с останалия биологичен боклук. Това, което завишените критерии за жизнеспособност всъщност са постигнали, не са по-малко починали бебета. Напротив. Няколко десетки починали новородени обаче са били изхвърлени на боклука (буквално), вместо да получат шанс за единствена прегръдка с родителите си и човешко изпращане от този свят, за да може цифрите на България да изглеждат малко по-малко стряскащи при сравнението със средните за Европа. А това сравнение изглежда ето така:

По данни на Евростат в България умират два пъти повече бебета в първата седмица след раждането си, отколкото средно в страните от Европейския съюз. За 2012-та година неонаталната смъртност у нас е била 5,4‰, докато за целия ЕС е наполовина – 2,7 на хиляда. При перинаталната смъртност показателите на страната ни са повече от два пъти по-лоши от средноевропейските – 5,4‰  в ЕС и 11,7 в България.

Фондация "Макове за Мери" се пребори с правната рамка и в средата на ноември излезе окончателното решение на ВАС, което отменя наложените нормативни изисквания. Това създаде известна неяснота дали в момента има реално действащи нормативни критерии за жизнеспособност. Едното тълкувание е, че до приемането на нов стандарт по АГ, ще се спазват старите критерии - бебето да е родено най-рано в 22-ра гестационна седмица и да тежи най-малко 600гр. Другата възможност е жизнеспособността да се определя изцяло по медицински показатели (каквато е практиката в САЩ и в някои европейски страни например). 
Практиките по света са събрани и подробно описани от д-р Бояна Петкова, председател на "Макова за Мери", затова няма да ги повтарям тук. 
„Цифрите сами по себе си не са най-важното. В България имате най-високата неонатална смъртност в Европа, но цифрата не значи нищо, ако не потърсите отговор защо е висока.“
Коментарът е на Марви Йокинен, но би могъл да е на всеки, защото е логичен. Е, може би освен на някой български здравен министър, тъй като официален, институционален анализ на причините за това бедствие няма. Можем само да поспекулираме над теми като ниска обща здравна култура, зле организирана, финансирана и уредена женска консултация, ужасни родилни практики, корупция в родилните грижи, липса на инвестиции в инфраструктура, апаратура и специалисти в неонатологията. Но всяка от тези теми е предмет на дисертационен труд сама по себе си. 

И понеже се задава ново правителство, нека си помечтаем, че някой далновиден decision maker в здравеопазването ще намери смисъл да положи този труд.




Няма коментари:

Публикуване на коментар