Ден на гнева - два протеста в един текст

Денят на всенародното недоволство… Ех, как мразя това определение „всенароден“. Няма такова нещо. Предполага, някак си, обезличаване и сливане на всички под общ знаменател.

На 6-ти април, вторник, в София се проведоха 4 протеста. 

Писах следващия текст по време на лекарския протест - този същия, за който ще ви разкажа по-долу. Но...

Сутринта, в 11ч. пред Народното събрание първи се събраха семействата на деца с увреждания. Близо 200 майки, бащи, по-малки и вече пораснали деца, някои на собствен ход, други в колички, дошли с трудноподвижните си деца от София, Перник, Ловеч, Бургас, Нови Пазар, Силистра, Русе и къде ли още не… Изнервени, изморени, натъжени. Гневни, отритнати, презряни. 

С викове „Калфин да излезе“ и черни балони в ръце, някъде към 11.30 протестиращите повикаха социалния министър Ивайло Калфин, за да им отговори защо година след първия аналогичен протест на 3-ти април 2015-та нищо за тях не се промени към добро. Защо продължават да чакат държавата да създаде условия децата им да получат лични асистенти или самите те да бъдат назначени за такива. Защо в редките случаи, когато родител стигне до заветното назначение, заетостта му се води на половин, а не на цял работен ден. Нима обгрижването на дете/лице с увреждане може да се прави по 4 часа в денонощието? А останалите 20? Да попитат кога най-после регистърът за лица с увреждания ще започне да функционира. Кога ще заработи и интегрираната информационна система, която да позволи майките на деца-инвалиди да не обикалят от гише на гише и от служба на служба? И хиляди още въпроси.

Но Калфин не излезе.

Той отговори на  депутатски въпрос от парламентарната трибуна.  

"Калфин да излезе", викаха протестиращите. Точно, както и година по-рано.

Красимира Обретенова:

„Калфин е лъжец, защото след протеста ни миналата година се срещнахме и той обеща, че реформи ще има. Той обеща да създаде въпросните работни групи и от там нататък се "заключи" с така наречените национално представителни организации, които са същите крадци на обществени средства като администрацията.“

Социалният министър Ивайло Калфин обаче не споделя неприязънта на майките към национално представените организации, стана ясно от медийните му изяви през деня. Не мога да се срещна със семействата на всичките 25 600  деца, които имат над 50 процента увреждане и получават някакво подпомагане от държавата, обясни той. Но не пред самите родители, които го чакаха под прозорците, а в пленарна зала, пред депутатите:

"Исканията по различни поводи на родителите са свързани с различни конкретни претенции. Аз лично съм чул от искане за всяко дете с тежко увреждане, родителите да бъдат назначени като лични асистенти, до това да бъдат изравнени детските с тези на приемните семейства, искане за дневни центрове и така нататък."

Да наречеш исканията на семействата на деца с увреждания „претенции“ е меко казано цинизъм. Но арогантността, която прозира зад тези думи и тона, с който бяха казани, е само едната страна на проблема. Другата е некомпетентността. Защото причината за различните искания  на различните групи родители е "толкоз проста и логична“. Тя се крие в различните потребности – става дума за семейства от различни по големина населени места, където грижата за деца с увреждани я е уредена по различен начин; става дума за деца, чиито проблеми покриват огромен спектър от физически и ментални състояния с различни проявления и тежест; става дума за семейства от различни социални групи, които могат да отделят (или не) различни средства, за да покриват нуждите на болните си деца. Нужди, които държавата все още не е намерила начин да удовлетвори дори частично. И компетентност, в която са вложени стотици хиляди евро европейски средства. Без резултат, поне по мнението на родителите. Красимира Обретенова:

„Продължаваме да си набавяме лекарствата, като ги купуваме нелегално от чужбина, продължаваме да си рехабилитираме децата със средства от благотворителни кампании, продължаваме да си купуваме помощните средства с благотворителни кампании. А така наречената социална администрация години наред погребва децата ни и целите ни семейства. Хора, които нямат никаква представа какво представлява грижата за едно такова дете, оценяват колко часа на ден детето ми има нужда от мен. Как да стане това?“

Тези родители имат право, щедро и благородно призна от парламентарната трибуна социалният министър. И отчете, че за програмата за лични асистенти са отделени 150 милиона лева. Те обаче ще стигнат само за 15 600 лица с увреждания - деца и възрастни. Семействата на останалите ще продължат да се грижат за тяхното оцеляване, лишавайки се от личен живот, от професионално развитие, от достойнство и от мечти.
Родителите, които се събраха на протеста, казаха, че очакват администрацията да потърси тяхната гледна точка, на хората, които са вкъщи, гледащи своите деца с увреждания, а не да комуникират само с представителите на т.нар. "национално представени организации", тъй като според тях тези организации се грижат единствено и основно за своето финансово оцеляване. Това тяхно мнение обаче не попречи на министъра отново да подчертае, че е готов във всеки един момент да се срещне с национално представените организации. И да обсъди с тях всички плащания – не само социалните, всички – които се полагат на децата с тежки увреждания и на тези с множество увреждания. Майките също са поканени, но само ако са способни да водят спокоен и нормален диалог.

Докато течеше протестът, зад мен група колеги журналисти обсъждаха колко тежко е да се отразяват такива събития; колко тъжна гледка са тези деца без усмивки и гневни родители. И как предпочитат да не гледат децата, защото очите им се пълнят със сълзи.
Да, тежки са за отразяване тези събития. Но колко да са тежки – час, два, три…
А година?
А 20?
А цял един живот?

. . . 

. . . 

Седях си по-късно следобед, подпряна на стълбите пред сградата на Парламента (бившия Партиен дом), и наблюдавах протестиращите лекари. Острото ми усещане, че и този протест има огромен смисъл, но ще си остане неразбран, неосмислен и неприпознат дори от част от съсловието, се потвърди от днешните реакции, начело с тази на Министъра Им. 

Здравния. 

Да им е честит. Министърът и Празникът, 7-ми април, който, мили хора, не е ден на здравния работник. 

 7-ми април е Световен ден на ЗДРАВЕТО. 

Тази година се провежда под мотото "Да победим диабета".

И изобщо, работещите в сферата на здравеопазването не са работници. Не садят теменужки. Не подрязват лози. Не носят киреч и тухли четворки... Не че има нещо лошо в това да си работник, не... 

Просто трябва да сме наясно,че докато се отнасяме към медицината като към товаро-разтоварна дейност, и наричаме упражняващите я "работници", нямаме право да се оплакваме, че отнасят с нас като със стока. 

На 7-ми април Министърът "честити" празника на колегите си, като им обясни в ефира на една от най-гледаните телевизии, че са търговци; че не знаят какво искат; че не изпълняват задълженията си смислено.

Понеже много неща останаха неясни - за лекарите, за нас, журналистите, но най-вече за пациентите - ще се опитам да нахвърлям няколко причини лекарите да са на площада. Или пред болницата, в която работят. Или с лентички на ревера на престилките. Те няма да са изчерпателни и вероятно няма да се покрият напълно с мотивацията на медиците, които вчера бяха под прозорците на Министерския съвет. 

Но това, смятам, е нормално, защото аз все пак съм просто пациент. Макар и пациент с отношение. 

1. Министърът изговаря неистини. Например днес обясни, че всички промени са известни от преди година и половина. На теория това е вярно. Но в действителност двата основополагащи за дейността на системата документа бяха публикувани в Държавен вестник съответно на 29.03.2016г. и на 31.03.2016г., влизайки в сила от 01. 04.2016г. Примерът е от днес, но с поглед назад могат да се намерят и доста други, за съжаление. 

2. Министърът съзнателно, систематично и дългосрочно внушава нетърпимост към собственото си съсловие. Озадачена съм, че два дни след като почти убиха от бой негов колега от УМБАЛ "Св. Анна", той отново си позволи да намеква, че лекарите са финансово ориентирани, бездушни, порочни.

3. Министърът допусна болнични мениджъри да бъдат подлагани на натиск, за да не се противопоставят публично на действията на Министерството. Информация за това подават директори на лечебни заведения с различна собственост и различна значимост. Което идва да покаже, че извиването на ръце се е превърнало в основен метод за убеждаване на опонента.

Сега да минем към съществото на промените...

4. Както споменах, на 29.03.2016г в ДВ беше публикувана Наредба № 2 от 25 март 2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Два дни по-късно - Решение №РД-НС-04-24-1 от 29 март 2016г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО на НС на НЗОК. Това са дейностите, за които касата ще плаща и решението на Надзорния съвет, заместващо национален рамков договор. С тях в сила влязоха нови правила, нови номера на клиничните пътеки, нови пътеки, нови цени, нови бланки, нови процедури. А болниците имаха часове, повтарям - часове - да адаптират администрацията си към новостите. 

Дори реформата да беше съвършена по своя замисъл (а тя не е), тези срокове щяха да опорочат старта й.

5. Наредба за критериите и реда за избор на лечебни заведения, с които НЗОК сключва договори. Този нормативен акт определя как РЗОК да избере с коя болница да сключи договор, ако в определен регион има излишък от легла по дадено направление, като "излишъка" се определя от Националната здравна карта. 

През декември ВАС допусна жалбата срещу методиката, с която бяха изготвени областните здравни карти и с това постави под въпрос Националната здравна карта. На 31. 03. 2016г. обаче същият състав на ВАС с един сменен член се самоопроверга и се отказа да се занимава с делата на МЗ. Със или без решение на ВАС обаче, наредбата съдържа куп подводни камъни и безспорно може да бъде използвана по субективната преценка на някой Си. Защото залага изисквания с потенциал за тълкуване:

• За своевременност и непрекъснатост на лечебния процес – зад тази сложна формулировка се крие осигурено служебно предимство на големите държавни болници, тъй като един от индикаторите за изпълнение на това изискване ще е наличие на спешно отделение от второ или трето ниво компетентност. След влизането в сила на новия стандарт по спешна медицина, много малко болници в страната ще могат да отговорят на изискванията. Това, от една страна, гарантира осигуреност на най-важните болнични структури в страната. От друга страна обаче, за извършването на по-малки планови дейности за пациента е по-важно ЛЗ да получи лечение в кратко време и на удобно място, а не дали болницата има спешно отделение.
• Комплексност – изисква много на брой структури, тоест ще се предпочитат по-големи болници, които освен определен брой отделения, имат реанимации, също лаборатория и болнична аптека. Дадена е възможност за договаряне между отделни ЛЗ, за осигуряване на тази комплексност, но не е осигурено време за случване на такова договаряне.
• Обем и сложност на диагностично-лечебните дейности - Индикаторите, определящи този критерий са такива, че колкото повече и по-сложни са дейностите по клинични пътеки, които се изпълняват, толкова повече точки се получават. Вероятно тези индикатори целят да се премахне тенденцията за подбор и изпълнение само на определени клинични пътеки, които са по-добре финансирани от НЗОК. Остава въпросът какво стана с обещанието на МЗ от преди година, че всички медицински дейности ще бъдат оценени спрямо реалната им стойност и ще се търси начин да се заплаща имено тази реална стойност на съответното лечение. Срокът за остойностяване на дейостите, който екипът на МЗ сам си постави, беше септември 2015г.Защото ако всички дейности се заплащат според реалната им стойност, няма да има "по-зигодни" и "по-неизгодни".
• Качество – по международна дефиниция това понятие включва своевременност, ефикасност, ефективност, „пациентът, в центъра на медицинската грижа”, безопасност, равенство. Повечето от тези определения нямат конкретна легална дефиниция и подлежат на широко тълкуване. Това отваря врата за корупционни взаимоотношения между болниците и районните здравноосигурителни каси.
• Удовлетвореност на пациентите – на една пресконференция през лятото здравният министър отговори на журналистически въпрос със „Ама вие сериозно ли го мислите?“ Въпросът беше по повод възможността за некоректност и злоупотреба с правата и задълженията, възникващи по този текст. Та да отговоря на министъра - о да, сериозно мисля, че определни лица и организации могат да бъдат мотивирани финансово, за да очернят определено лечебно заведение. Вие сериозно ли не го мислите?
• Начинът на извършване на анкетите за удовлетвореност, предвиден в наредбата, не създават сигурност относно самоличността на анкетираните, както и обективността на събраните данни. Освен това част от критериите може да се окажат стимул и причина за изкривяване на данните. Например на въпроса "Поискаха ли ви пари?" се отговаря със скала от 1 до 10. Питам се как ли би се тълкувал отговорът ми, ако посоча 6...   

6. Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ  

МЗ направи мощна ПР-кампания акцентирайки върху момента, че се забранява взимането на такси от придружителите на деца до 7г, на тежкоболни деца до 18г и на инвалидизирани възрастни. Наредбата обаче е много повече от този текст. С тази наредба на практика се регламентира задължението пациентът да влиза в лечебно заведение само с пръстов идентификатор.    Регламентира се и изискването за създаване на листа за планов прием. Този регламент обаче беше създаден въоснова на текст от ЗЗО за разделяне на медицинската помощ на основен и допълнителен пакет - текст, който Конституционния съд отмени. А и е разписан така, че освен неудобствата за болниците, носи и рискове за пациента: липсват критерии за съставяне на листата, освен хронологичния; липсват условия за промяна на реда в листата, в случай на влошаване на състоянието, без обаче все още да се изисква спешен прием; липсва аргументация на тази листа – ако болницата разполага със специалисти, база и условия – ЗАЩО пациентът да чака, след като лечението му така или иначе ще се плати от НЗОК, без значение дали това ще стане в началото на април или в края на май; тъй като за вписване в листата за планов прием се изисква съгласието на пациента, не е указано какво следва да предприеме лечебното заведение, ако пациентът откаже да даде съгласие да бъде вписан в листата;

•      Чл 22а (2) изисква публикуване на списъка на чакащите за планов прием. В наредбата е написано, че списъкът не съдържа лични данни, но публичното оповестяване, че лицето Х чака за прием в болница само по себе си е противоконституционно, тъй като нарушава правото на пациента на медицинска тайна, която пък е част от конституционно гарантираното право на личен живот. Вписването на пациента само с идентификационен номер ще реши този проблем. Остава обаче друг. Според МЗ пациентът ще може да следи дали друг номер го „прережда“ и ако това се случи, да напише жалба. От промяната в реда на номерата обаче чакащият не може да знае дали състоянието на друг пациент не се е влошило, което да наложи по-скорошното му лечение. Лечебните заведения отново са поставени я условията да бъдат проверявани само защото са си свършили работата да лекуват хора.
•      Чл 22а (4) изисква от ЗОЛ да информират ЛЗ, ако са провели лечението си другаде. Какво следва да се предприеме обаче, ако това задължение не се спази (какъвто ще е масовият случай)? Как ЛЗ доказва защо съответното ЗОЛ не е прието за лечение в планирания срок?  
• Чл 22а (6) постановява, че листите за планов прием се формират възоснова на регламент на всяка болница. Липсата на единни критерии за съставяне на листи на чакащи поставя пациентите в риск от излишно забавяне и възпрепятстване на лечението им. 

Аз съм дотук, драги зрители. В конспирацията за пръстовия "автентификатор" (така го нарича наредбата, какво...), в проблемите на GP-тата и съмнителната еуфория на медиците от спешната помощ и някои пациентски организации, все още не мога да вникна в детайли и да пресъздам ясно и в пълнота размаха и творческия потенциал на "Св. Неделя" 5.  Цените и обемите, вписани в Решението  (заместващо НРД) пък би трябвало да са обект на самостоятелен анализ, достоен за дисертация...

Но и това дотук ми стига да съм убедена, че има нещо гнило в тази реформа.

На финала мога само да ви пожелая здраве...