неделя, 12 юли 2015 г.

Smile, you're on TV!

Повечето от близките ми вече знаят, че и двете ми хлапета се потрошиха.
В рамките на два месеца реализирахме две вечерни разходки до Пирогов за гипсиране на ръчички - 5-ти май на баткото, на 3-ти юли на малката.
Безотговорна родителка, какво да се прави. Не мислех да занимавам публиката с това, но днес гледах вълнуващ репортаж по Нова телевизия (надявам се по-късно да го качат в сайта, за да ви пусна и линк), след който просто не мога да се въздържа да не споделя чувствата си...

Ще започна с удивлението, че за първи път от зачеването си децата ми ползват нещо безплатно от родната здравна система. Изключвам личната ни лекарка, която има толкова деца в практиката си (а за тях потребителска такса не се плаща), че според мен е на минус от ходенето на работа...

Та така де, да се върна на "Пирогов" и серията удивления, които си причинихме в рамките на два месеца, покрай посещенията си там.
На 5-ти май, към17.30ч. ми звънна учителката на Борис в детската градина. Играли мач, той бил вратар, при едно от посрещанията на топката си ударил лошо палеца. Сега е подут и плаче. Баща му го взе, аз взех Лора от ясла, метнахме се в колата и хайде в Пирогов... Там почакахме малко за преглед, после още малко за рентген, накрая без да чакаме минахме за гипс и към 19.30ч по живо по здраво бяхме готови да си ходим. Не знам как изглежда лекарят, който прегледа Борис, защото той влезе в кабинета само с татко си. Знам, че излязоха от кабинета с обяснение коя точно и как точно е пукнатата кост, GSM-номера на д-р Колев, в случай на нужда, и препоръка след 3 дни да сменим гипса с шина (и точно обяснение къде и как могат да ни направят шина), защото ще е по-комфортно за детето.
Всичко това за малко повече от час и нито стотинка.
Уау, можело било, Respect! казвам си аз, благоговеейки пред детската ортопедия на Пирогов (пред която така или иначе си благоговея покрай професионалната си дейност).

Два месеца по-късно, на 3-ти юли, с Лора и Борис сме на площадката. С едната ръка държа солети и два сока, с другата придържам Лора, която се върти на един от уредите за фитнес на открито, които монтираха на нашата площадка. Лора някак се преобръща през ръката ми, пада и май чупи китката. Май, защото час по-късно никакви видими признаци няма, освен че я пази и при натиск започва да плаче.
И... хайде пак в Пирогов...
Пак почакахме за преглед. Влизаме, лекарят е млад, намръщен, но симпатичен. Сестрата е мила - първо влизам сама с Лора, но тя кани и момчетата. Лора тръгва към лекаря, аз след нея, той ме сдъвква, че ми е казал да я сложа да седне на кушетката. Не съм го чула, беше груб, а и мразя да ми говорят така. Но часът вече е почти 20ч, децата са гладни, малката е изморена, изнервена и я боли. Няма да правя панаири. Пък и лекарят е човек, кой знае какво му е на главата...
И пак преглед - рентген - гипс.
Лекарят повече не ни проговори. След снимката каза на сестрата "Ами счупена е, ще трябва да се гипсира, пиши..." Не мен - нищо. След гипсирането отново сестрата ни обясни как да я сложим да спи, да гледаме да мърда пръстите, да не мокрим гипса. И ни предупреди, че ръчичката е много нежна, понеже детето е много малко, и гипсът може да й направи рани.
Даде ми и зелено листче с предписание за сваляне на гипса на 24.07. между 13.30 и 15.30ч.
С подпис "д-р Пенев".
Чао.

Супер. Рани? И сега какво? А шина? Или някакъв по-лек гипс, казват че имало специални за деца, ама се плащали. Добре де, ще си платя, но не мога да й го сложа сама, нали..
От работата си знам, че д-р Кацаров, и.д. шефът на клиниката, е малък бог. (Тук "малък" е от уважение към Бог, иначе от ортопедична гледна точка съм чувала, че е Голям). Ами, значи, това е положението. На следващия ден звъня на д-р Кацаров. Вдига една дама със секси глас и се разбираме да заведа Лора на преглед при него  в 12ч в събота, в 204-ти кабинет.
В 12ч. събота в кабинет 204 заварваме... ами д-р Пенев. Вероятно се сети, че сме му минавали през ръцете - бяхме в същия шумен и многодетен състав. Питам за д-р Кацаров. "Няма го". А ще дойде ли? "Не знам, оперира, ако искате идете го чакайте в отделението".
В кое отделение?
И колко може да го чакаме?
И как изобщо д-р Кацаров ще знае, че някой го чака?
Казах ли вече, че като стане дума за травматологията на Пирогов, само мълча и се кланям? Да? Нищо, заслужават си да бъде повторено, колкото пъти се налага.

Така де, почакахме 20-30 минути, и поради липса на признаци за материализирането на д-р Кацаров си тръгнахме.Човекът сигурно изобщо не знае, че някой някъде го е чакал, а с д-р Пенев повече не исках да си общувам - някой можеше да пострада.

Мммдааа....

Гипсът наистина направи ранички, но малката принцеса е по-скоро малък викинг, така че това за нея не е проблем. Освен това го ползва, за да бие батко си по главата, когато не я слуша. Така че преглътнах събитията и с веруюто "А бе, важното е да сме здрави" продължихме напред.

Тази сутрин обаче, докато си пиех кафето и гледах съботния блок на Нова "Събуди се", шефът на "Александровска" д-р Ангелов ми се скара, че като пациент не оценявам усилията на лекарите. За да се докаже това твърдение колегите от Нова пуснаха (а, ето го и линкът) репортаж от боготворената от мен травматология на Пирогов, където (gues who!) д-р Пенев любезно и с усмивка обясняваше някакви неща на някаква притеснена родителка.

Това ме провокира и да напиша тая тирада, която иначе щеше да остане достояние само на най-близките ми. 
Описах го, защото явно не е ясно, че - да - пациентите могат да оценят получената помощ, по критерии, които нямат нищо общо с медицинската компетентност. Аз също се безпокоя, че с това ще може да се злоупотребява. Но пък от друга страна след днешния ден си мисля - може би ако пациентът има право да оценява работата на лекуващите го, д-р Пенев ще се научи да говори с пациентите си, не само когато в кабинета има телевизионна камера.

Говорете си с хората, д-р Пенев, не знаете кой може да влезе в кабинета Ви...

Няма коментари:

Публикуване на коментар