четвъртък, 16 юли 2015 г.

За раждането и смъртта от вот до вот

Промени в Закона за гражданската регистрация ще разрешат на родители, загубили бебетата си преди или по време на раждане, да ги погребат. Текстовете бяха приети от депутатите, Законът обаче все още не е приет окончателно, заради политически спорове по други текстове в нормативния акт. 
Какво се случи всъщност?
Българските парламентаристи се хванаха да коригират Закона, за да решат проблема с хилядите български граждани, внезапно решили да се изнесат на село през изминалата зима. Иначе казано - да обезсмислят инвестицията на партиите, корпорациите и лицата, които планират да "си купят" изборни победи в малки населени места, регистрирайки стотици хора на 5-6 адреса.  Депутатите бяха планирали и гласуването на текстове, разрешаващи административно връщане на имената на починали български турци, които са били прекръстени принудително по време на Възродителния процес. 
Коя от тези две промени е Истинската причина приемането на Закона точно в този момент да е политически неудобно, не е тема на нашия разговор.
Заради тази причина обаче споменатите в началото на този текст промени също останаха в очакване. Отново.
И в този смисъл, целта на този текст не е да порицае политическите игри, а да напомни, че животът и смъртта не ходят на избори.

Промените, свързани с мъртвородените деца и техните семейства, са резултат от дългогодишните усилия на Фондация „Макове за Мери”. Фондацията е създадена от д-р Бояна Петкова и целта й е да подпомага семейства, преживели перинатална загуба, и да се бори за подобряване на нормативната база в тази посока.


  Д-р Бояна Петкова, председател и създател на Фондация 

"Макове за Мери"



Д-р Петкова, текстовете, за които се борите от години, отново са отложени, а като че ли и малко хора научиха за тях. Смятате ли, че важността на тези промени се подценява?

Истината е, че всеки текст е важен. За съжаление текстовете, за които говорите, наистина имат много лично отношение към група хора, сред които съм и аз. Загубих втората си дъщеря при раждането й. Чакам това от три години. Три пъти започвахме наново, при три различни правителства, и за щастие този път нещата се придвижиха неочаквано бързо и гладко. Сега очакваме само финализирането на тези законови промени.


Какво регламентира законът в момента?


В момента родителите, които изгубят бебе по време на раждането или преди него, нямат право да си го вземат от болницата или да го погребат. Става дума не само за бебета, при които смъртта е настъпила по време на раждането в следствие на някакъв неочакван проблем, но и за такива, които са починали по време на бременността. Това бебе, макар и загинало, трябва да излезе от майката. Това също е раждане, макар че хората не си го представят така. Докато не стане дума за теб и твоето бебе, някак си не си представяш тези неща как точно се случват. А това, което се случва, е раждане. Проблемът е, че след това раждане, починалото бебе не е бебе, по закон то е болничен отпадък, което значи че отива там, където и всички болнични отпадъци. Това са всякакви неща – от памперси, превръзки, замърсени консумативи. Бебетата, за съжаление, стават част от целия този боклук и се изгарят като опасни отпадъци.


В повечето случаи родителите нямат никаква възможност нито да ги видят, нито да се сбогуват с тях по някакъв начин, нямат възможност да ги погребат или кремират, като останалите членове на семейството, които си отиват.


Това пречи на траурния процес да протече по нормален начин, загубата изглежда нелегитимна, като няма човек, бебето не е признато за човек, който е живял и починал… Тази загуба изглежда незначителна, непризната, а всъщност е нещо, което белязва семействата наистина до края на живота им.


Какво всъщност ще се промени след влизане в сила на тези законови промени?


Въпросът чисто административно означава, че на това дете ще се издадат документи – акт за раждане и смъртен акт. Родителите ще имат възможност, при желание от тяхна страна, да получат телцето на бебето и да извършат съответните ритуали, да го погребат или кремират. Звучи странно, според някои хора не е необходимо, но има и изследвания, които показват, че възможността да се сбогуваме с близкия си и да го изпратим със съответния ритуал, да има място, къде знаем, че сме положили тленните останки и можем да го посетим, това помага на семейството да преодолее загубата и да продължи да живее нормално. Най-голямото доказателство за този факт са хората, които губят свои близки във война например, и никога не успяват да получат телата им, за да ги погребат и да се сбогуват с тях. За тези хора загубата е нереална, те знаят, че идеята този човек да е жив, е ирационална, но не могат да намерят покой.


Промяната в Закона за гражданската регистрация е много добра стъпка, за съжаление е само първата от дълъг път. Има още много работа в самите болници, в начина по който загубите се третират от здравната ни система, но това предстои.


А такива нещастия за съжаление се случват. Въпреки че медицината напредва, броят на мъртвите раждания е относително постоянен. В Европа е малко по-нисък, отколкото в България, там е 1:160 раждания, тук в 1:125 случаи бебето почива преди или по време на самото раждане. За жалост родители, които губят своите деца по такъв начин има и ще има, и трябва им се осигурят грижи. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар