Стрес тест или стресна ли ни тестът

Както вече знаете, в България няма ебола.
Има малария, но това не бива да ви притеснява по никакъв начин. Освен ако не сте свикнали да мислите, което без съмнение е вреден навик, и създава само неприятности.
Извинете, това беше ненужно лирично отклонение, а сега да се върна на темата...

Изминалите 48 часа доказаха, че в тази държава никой, никога и за нищо не е в състояние да каже истината, цялата истина и нищо друго освен истината. Трудно е да се аргументирам с едно изречение, затова ще го направя с повече.

Днес с мен се свърза човек, който е бил в пряк досег със събитията от сензационния 20-ти ноември. беше меко казано разочарован от вида, в който информацията за случилото се е достигнала до обществото. Затова, по модата на големите ни телевизии Nova и bTV,
ще опитам да ви представя хронологията - такава, каквато я видях, събирайки разказаното от медиите и разказаното от източника ми. По обясними причини, той ще остане анонимен.

В 13,10 е прието повикване в Неотложно звено на Токуда болница София за домашно посещение с линейка за мъж на 60 години, който е отпаднал, има висока температура и не се повлиява от лечение с антибиотик. По непотвърдени данни на близките той е звънял за линейка на спешния телефон 112,но му отказват. След това близките звънят в Токуда, която не е в системата за спешна помощ и пациентите заплащат сами разходите за транспорт, консултации и медикаменти.

От Токуда болница незабавно потегля екип. Медиците отиват на адреса, където оказват доболнична помощ на място.  

В 14,13 минути пациентът е докаран в неотложното звено на болницата. В рамките на 10 минути са пуснати лабораторни изследвания, рентген на бял дроб, започват вливания. След по-малко от час започват и  консултации с кардиолог, пулмолог, хематолог, които назначават допълнителни изследвания. Пулмологът, който се отзовава, разбира, че пациентът преди 18 дни се е завърнал от Сиера Леоне. Веднага са предприети необходимите действия за информиране на компетентните служители от екипа на Токуда, които на свой ред информират здравните власти. 

В 16,00 часа ръководството на Токуда болница се свързва с РЗИ и проф. Камен Плочев от ВМА. Незабавно започва и издирването на непреките контактните с пациента на територията на болницата. Неотложното звено на Токуда предоставя защитни облекла на контактните, епидемиолозите и РЗИ организират изолатори. Комуникацията се затваря в рамките на щаба, контактните и ръководството на Токуда. 

В 18.45ч близък на пациент на Токуда се свързва с медиите и подава сигнал, че от разговор между лекари, воден в близост до него, е дочул, че в болницата има пациент със съмнения за ебола.

В 19.15ч тази информация вече е в централните емисии, в които се обяснява, че пациентът е транспортиран със специална носилка от Токуда до ВМА, а проба за изследване е изпратена в Германия.

В 19,30 пациентът е транспортиран от екип на Токуда с линейка на същата болница, необорудвана за транспортиране на пациент с опасно инфекциозно заболяване. Медицинският екип е със стандартни защитни костюми.

От Токуда споделят, че комуникацията с РЗИ и МЗ е повече от безупречна. Директорът на РЗИ д-р Данчо Пенчев е на място в Токуда. Началникът на щаба д-р Ваньо Шарков е в непрекъсната комуникация с екипа там.  

В 21.13 Националния център по заразни и паразитни болести получава проба  от съмнителния пациент, която трябва да изследва за наличие на РНК на вируса.

В 22.15ч проф. Плочев споделя пред медиите, че клиниката на пациента се различава от ебола, но се чакат все пак резултатите от изследването в НЦЗПБ.

В 22.30ч медийният съветник на здравния министър Руслана Петрова събира журналистите, за да им даде текуща информация пред сградата на МЗ.

В 3.45ч  през нощта изолираните контактни в Токуда получават обаждане от МЗ, че пробите са отрицателни и могат да се приберат по домовете си.
В 7.30 проф. Кантарджиев споделя за липсата на защитни облекла в страната и липсата на елементарни условия за работа в лабораторията на центъра.

В 8.00ч сутринта МЗ дава пресконференция, която всички гледахме на живо, затова няма да ви преразказвам какво казаха, но с две думи - всичко е ток и жица.

По някое време през деня в Нова телевизия зам. директорът на ВМА обяснява, че специализираната носилка за болни от ебола се ползва САМО при доказан случай на заболяването, затова съмнителният болен не е транспортиран с нея от Токуда до ВМА.
Проф. Плочев признава пред бТВ, че собствените им санитарки не им вярват, и 4 са напуснали от страх...А междувременно станалата вече известна (макар и още неналична) количка за транспортиране на болен от ебола пристига във ВМА. Къде ли е била досега..

В централните емисии на същите телевизии (виж връзките по-горе) на 21.11. се появяват пространни обобщения, които третират с лека ирония пресилената реакция от изминалото денонощие. Пропускайки детайла, че паниката беше създадена точно от тях.

Мислех си да напиша дълъг нравоучителен коментар за това какво би се случило, ако този пациент, вместо в добре оборудвана частна болница с - общо взето - подбран персонал, се беше появил в МБАЛ Карнобат, да кажем, и заразата беше тази, от която се боим. И да проектирам върху тази хипотеза въпросите си относно реалните събития
- Какво би станало, ако този толкова тежко срадащ пациент (проф. Плочев призна, че са се уплашили от състоянието му), нямаше пари да плати на частна линейка, или живееше в град, където няма такава?
- Защо три часа след подаването на сигнала, оповестената като "единствена" болница, подготвена да приеме болен от ебола, не приема пациента?
- Защо е транспортиран с обикновена линейка, с екип на изпращащата болница? Как така прословутата неналична специална количка пристигна по-малко 24 часа след това?
- Защо съмнението е установено в 16ч, транспортиран е в инфекциозно в 19.30, а пробата стига до лаборатория чак в 21.15?
- Защитно облекло ли са хирургичната манта и маска?
- Минава ли за проверена информация и професионално ли е от медийна гледна точка да се разпространява слух, само за да влезе в централните емисии?

Достатъчно интелигентни сте да си направите изводите сами. 

За едно съм абсолютно съгласна с министъра - това беше стрес тест. Дали наистина го издържахме е друга тема - дано поне сме си научили урока.