четвъртък, 23 март 2017 г.

поДАйте проклетата лопата

Не мога да продавам.
Мамка му, не мога да продавам.
А живеем във време, в което само това е рентабилно.
Трябва да продадеш труда си, да продадеш идеите си, в определен смисъл "да продадеш" ценностите си. Да ги продадеш - тоест да успееш да ги представиш достатъчно атрактивно пред потребителите, за да могат те
1/ да те разберат;
2/ да почувстват нужда от твоята ценност;
3/ да я "купят", тоест да я приемат като своя.

Аз не мога да продавам.
Не мога да измисля с какви аргументи да ви убедя, че е важно в неделя да гласувате. Изобщо да гласувате. Защото на кандидатите ни в малките населени места им казват "ДПС дава 60лв на глас. Вие колко давате?" Защото сред познатите ни някой предлага "наготово" 4000 гласа, овъзмездени подходящо. Защото по витрините на малкия градски бизнес висят плакатите на ГЕРБ, като застрахователна полица срещу административен натиск. Защото на Червената Соня демокрацията й отнела много, затова тя е готова да я бори с гол в ръката... кон.
И ако не си свършим работата в неделя, ще ги обслужваме, тези същите, още няколко години.
А моят живот, подозирам, не е безкраен, че да го прекарам целия в безплодни битки с корумпирани чиновничета по различни етажчета на властта, затова по-добре да ги разкарам ангро...
Но това са си моите аргументи и не мога да ви държа отговорни, ако не са вашите.

Не мога да измисля и как да ви убедя да гласувате точно за "Да, България". Ние сме новосъздадени. Неопитни. Спъваме се - къде в истински препятствия, къде в собствените си крачоли, защото се наложи да се родим, да проходим и да се затичаме за 3 месеца.
А както, вероятно ви е известно, за човешкия вид са нужни около 12.
А ние успяхме за 3.
А са нужни 12.
Знам, че се повтарям, но ми е важно да го прочетете два пъти... На всичкото отгоре не ни е страх, а като гледам, и не ни е срам, което е отвратително дразнещ факт за някои политици "с биография". Къде сме тръгнали да им разваляме рахата...

Политиците с биография(кактъвто и да е цветът й) изоставиха Христо Иванов в тогавашното му битие на министър, когато съдебната реформа трябваше да се случи. И така донякъде предопределиха създаването на нашия проект.

В "Да, България" са хората, които са водили най-непримирима съдебна битка с кафявото в медийния ни свят и са понесли най-много удари заради това. И не са политици с биография.

И няма политик с биография , който да има поне бегла представа от перипетиите във Фонда за лечение на деца от създаването му до днес. В "Да, България" сме поне 7 от хората, които са се борили за тази институция през годините.

Не се сещам и за политик с биография, който успешно да е защитил поне един от ценните обекти в българската природа. Сред нашите кандидати има поне 5 имена, които асоциирате пряко с битката за използване на природните ресурси с уважение и в обществен интерес.

Ако някога страната ни изобщо влезе в технологичната ера и се сдобием с електронна админстрация и с електронно гласуване - дължим го на хора, които припознаха "Да, България" за своето място. Не на политиците с биография.

И това е само върха на айсберга. Ако трябва да изброя и разкажа каузите, в които различни знайни и незнайни доскоро (за мен) хора  от този проект са се включвали, ще се наложи да пиша до следващите парламентарни избори.

И ако на 26. март направите така, че "Да, България" да влезе в парламента и да хапе политиците с биография по крачолите всекидневно, това ще е резултат от усилията на нашите кандидати, които от един месец са по улиците на градовете и по площадите на селата, за да говорят с хората. И на нашите членове, които ви убеждават, човек по човек, че е време нещо да свършим. Ние. Не политиците с биография. Те толкова си могат.


Та, както казва Бояна, ние ще изринем ла***та, само подайте проклетата лопата!



Няма коментари:

Публикуване на коментар