вторник, 29 септември 2015 г.

Morgenstern

Цял ден чакам да свърши света.
От една седмица.
Тогава серия публикации ме увериха, че "кървавата Луна" ще донесе крах на световните борси, лично неблагополучие, трета световна война и края на света. Може и в обратен ред.
"Брей, че интересно", казах си, и се захванах да пиша списък за уреждане на земните си дела. На първо място в списъка беше подготовката на предаването за 28-ми. Щото, нали, ако светът вземе, че свърши след 18ч, даже след 14.30, нямаше какво да извини липсата на предаване...
Та така в шеги и закачки с Филипа Дзъ се заровихме в сайтовете на Роженската обсерватория и катедра "Астрономия" към СУ да си търсим астрономи-събеседници, които да дойдат в студиото на BIT, ако светът не е свършил дотогава, и да ни кажат ще свърши ли по-късно. Както и колко струва да знаем това, защо парите за наука са смешни на фона на други бюджети в държавата и защо е важно да гледаме небето.
Избрахме си две-три имена по квадратно-звездовия метод и започна едно издирване....
Да ви кажа, на тия телефони в сайтовете никой не вдига. Обаче Марк Зукърбърг го е измислил.
И няколко други преди него.
Така открих едно отворено писмо, после второ, а в тях десетки потенциални събеседници от по света и у нас. Най-вече по света, в случая.
Междувременно Фил откри доц. Евгени Овчаров.
Оооо, да, както казват младите творци в наш'то семейство...
Тъй като съм по природа неорганизирана, 28-ми септември ме застигна с напълно неуредени земни дела. Това изпълни утринта с тревожност, но пък си казах - е, какво толкова, щом светът ще свършва, значи уреждането на земните ми дела няма да бъде от съществено значение. И продължих нататък.
Докато не уреждах земните си дела обаче, Вселената се настрои на нашия ритъм. Обсерваторията в Рожен обяви (за пореден път) кампания за набиране на средства, а НАСА... НАСА подготвяше сензационно разкритие за Марс в 18ч БГ-време. 
В 17.00ч в студиото бяха Евгени и Камен. Така ги представих на сина си, който много искаше да види "истински астрономи" ("Ама така ли се казват хората, които изследват Марс?"). Всъщност си говорим за титанична експертиза.
Камен Козарев е изследовател в Харвард. Евгени Овчаров, както се вижда от линка по-горе, е доцент в Софийския университет.

Имаме някаква повторяемост на събитията - недостигът на пари за НАО Рожен се повтаря всяка година... *

Доц. Евгени Овчаров: Да, за поредна година се налага колегите от Института по Астрономия да закърпват по някакъв начин средствата, които не им достигат в бюджета. И тъй като българските управници продължават да не решават проблема, затова се стига до такива кампании. В момента колегите са обявили кампания за набиране на средства. Хубавото е, че въпреки че кампанията е активна от два дни, до момета са събрани около 9000 евро от нужните около 56 000.

Да обясним за какво всъщност сe търсят тези пари?
ЕО: Парите, които се търсят, не са за хонорари, заплати или нещо подобно. Това са най-необходимите средства за поддръжка на апаратурата на Рожен. Тя е скъпа и не може просто ей така нещо да се изключи, и да се остави за няколко месеца.

Д-р Козарев, какъв е Вашият опит от САЩ?
Д-р Камен Козарев: Похвално е усилието на астрономите да запазят базата, която имат, защото тя наистина е много добра. Друг проблем е, че може би трябва да се осъзнае нуждата от Обсерваторията, от астрономията и от науката като цяло. Иначе и в Щатите има понякога проблеми с обсерватории, понякога дори затварят обсреватории, но там има много, а тук ни е една. Тя е страхотна инфраструктура, която се ползва не само от българи.

Защо е важно да се намерят точно сега, точно тези 56 000?
ЕО: Роженската обсерватория е само един пример за това, което се случва с науката в България. Просто там действително, ако се прекрати някаква дейност на част от апаратурата, тя после няма как да бъде възстановена. А Роженската обсерватория е изключително важна по няколко причини. Тя не просто е най-голямата в цяла Югоизточна Европа, тя е страхотна база за наука, за обучение, за конференции, за школи, каквито се правят откакто я има.
КК: Не само за бъдещите професионални астрономи е важна, но и заради обучението на много деца. Много от тях няма да станат астрономи, и това е нормално. Но те ще придобият едно усещане за това как се прави наука, и защо науката е ценна като цяло.

Защо науката е ценна като цяло?
КК: Всякакви достижения на космическите технологии вече се комерсиализират. Все по-често научни институти си партнират с компании, да кажем. Създадени са например едни наносателити, които са около 10 кубични сантиметра, дори в България има компания, която произвежда такива. А те могат да се ползват в изследователска работа.
ЕО: Човек ако се замисли, цялата съвременна технология е резултат на дълбоката, на сложната наука, която през годините е довела до улеснението на всекидневието ни. Така че няма как да не е важна, тъй като сателитите, телефоните, цифровите апарати - всичко това е резултат на астрономията, на физиката...
КК: Ако говорим по-романтично, астрономията ни вдъхновява... Когато децата видят една такава невероятна снимка от космоса, и казват "Уау..." , казват си "Аз искам да бъдат астронавт" или "Искам да бъда астроном", да се занимавам с нещо интересно и да откривам нови и непознати неща...

Не ми стигна този разговор. Толкова много неща исках да попитам! Исках да знам какво изследват в момента екипите на Евгени и Камен, как работят с деца, как им обясняват понятия, които аз цял живот не мога да смеля... Искам да знам къде са те в международната астрономична общност и каква е ролята на българските изследователи в световната космическа наука; има ли НАО Рожен уникални (в световен мащаб) предимства, какви открития са направени там...
Но погледнато от стола на оптимиста (в който, надявам се, някой ден ще седна), всички незададени въпроси са поводи за нови разговори.
И накрая, но не и по значение. 
Бюджетът на БАН за 2015г. е 72 млн 846 хил лв. Нямам идея дали това е много, или малко.
Но си мисля, че ако всяка година една и съща структура генерира едни и същи дефицити, значи има нещо сбъркано в модела.
Без никакъв срам ви предлагам да подкрепите астрономите - кампанията им е в платформата indiegogo, където е неприлично лесно да се дари. А след като го направите си отворете бира и си подарете 20 минути.




 "Космическите очи на България" разказва за НАО Рожен. Да ви призная, малко се загубих в Ричи Кретиен, вдлъбнатите и изпъкнали огледала, които със страшна сила ми напомниха епичния конфликт с учителката ми по физика в гимназията... 
Но пък през останалото време се чувствах концентрирано намерена. И Нова :).






 
---------------------------
* Разговорът е част от интервюто на доц. Евгени Овчаров и д-р Камен  Козарев в телевизия BIT на 28-ми септември.

Няма коментари:

Публикуване на коментар