четвъртък, 13 август 2015 г.

Living with idiots can kill you

В нашия квартал има едно дърто BMW тройка, черно, комби, с червени стъкла на фаровете. Засичам го от време на време.
Преди няколко дни, докато отивахме с децата към детската градина, зад нас се чу свистене на гуми. Хвърлих поглед назад - шибаният копелдак хвърчеше по тясната квартална улица с паркирали от двете страни автомобили, пилеше гуми  и се движеше на зиг-заг по платното. На мястото, където се намирахме, нямаше къде да се отдръпнем. Просто спряхме на тротоара, хванах децата и застанах пред тях като някаква глупава квачка. Тъпото безгръбначно зад волана вероятно реши, че ще е много забавно да се избъзика с хистеричната родителка на тротоара. Гледах го как приближава, и на метри преди да ни подмине черното BMW  с червени стъкла на фаровете рязко кривна към нас. За части от секундата с поднасяне се върна в пътя си, а аз получих 38 микроинфаркта, представяйки си цветно как олигофренът губи контрол върху трошляка си.

Оттогава на няколко пъти, минавайки по същия път с децата, си мисля какво ли би станало, ако го срещна някъде извън колата му. Няма да го позная. Но ако го позная, вероятно ще го нападна с паве, след което ще го ритам, докато мърда.
О, да.
В един идеален свят вероятно вече щях да съм се обадила на полицията.
В един идеален свят глобите за такова поведение на пътя щяха да са на стойност малко имение в Прованс.
В един идеален свят полицията щеше да налага тези глоби, а държавата да ги събира.
В един идеален свят нямаше всеки месец да осъмваме "шокирани от поредната трагедия на пътя".
В един идеален свят правилата щяха да са, за да се спазват.
Всъщност, само на 1000км от нас идеалното е норма.

На мен терминал 2 не ми трябва, имаме си ван.

Няма коментари:

Публикуване на коментар