В
българските болници се ползват до три пъти повече антибиотици, отколкото в
развитите европейски държави. Това повишава броя на инфекциите, които не се
поддават на лечение с антибиотик, както и смъртността от тях. Данните са на
Националния център по заразни и паразитни болести, a за това, че стигат до нас, трябва да
благодарим на директора му, проф. Тодор Кантарджиев. По данни на центъра, за последните десет
години резистентността към антибиотици у нас е намаляла значително. Преди 10 години резистентността към
пеницилин на пневмококите е била 30 процента, а сега е по-малко от 15%. Това се
дължи на правилната употреба на антибиотици в доболничната помощ. А под
„правилна употреба” специалистите визират назначаване на антибиотик само
тогава, когато има доказана бактериална инфекция. Доказателството е
микробиологичното изследване, което правилно насочва към кой микроб да се
изпише правилния антибиотик.
Не така обаче стои въпросът в болниците у нас, където се изписват два до три пъти повече антибиотици, отколкото в
западноевропейските държави. Според изчисленията на Центъра, около 60 процента от българските пациенти
взимат антибиотик от първия до последния ден на болничния си престой. Неясен,
но със сигурност неоправдано голям, е и процентът на новородените, които
получават ненужен антибиотик в първите дни от живота си. Причините за това са
комплексни и започват (а може би и завършват) със сбъркания ни манталитет. Това
си е мое заключение, не на професора. А под сбъркан манталитет разбирайте
съдържимото между възможността да се купуват големи количества скъпи
антибиотици, и за това да се получават „комплименти“ от фармата, и страха да си
признаем, че вътреболничните инфекции са проблем, и да потърсим истинско
решение за него.
Нейсе.
Основното последствие от всички изнесени
дотук данни е, че след неколкократко ненужно приложение на антибиотик, човек
вече не може да се излекува с това лекарство, когато то му е нужно. Това
явление се нарича „антибиотична резистентност” и съществува не само в България,
а в световен мащаб. Причината е, че антибиотиците се ползват вече около 60 години, и според проф. Кантарджиев са спасили повече човешки животи от всяко друго средство на медицината. Но досега проблемът "резистентност" се е решавал само чрез търсенето (и откриването) на нови и все по-агресивни молекули.
Това обаче не може да продължава до безкрай, и заплахата антибиотиците да излязат от снаряжението на медицината вече изглежда обозрима. През 2014г. Световната здравна организация разработва
мащабен доклад по проблема, като анализира детайлно нивото и причините на
резистентността в отделни региони и дори държави.
На 22-ри април в „битката за имунитета’ се
включва и хомеопатията като медицинско направление. Световната седмица на хомеопатията тази година е посветена именно на проблема „антибиотична
резистентност”.
Безплатни образователни лекции ще има в пет града:
- София – 22 април, НДК, зала №9, ет. 5
- Велико Търново – 23 април, Голямата зала на общината, пл. „Майка България” №2
- Варна – 24 април, хотел „Черно море”, бул. „Сливница” № 33
- Бургас – 27 април, Културен дом на нефтохимика, пл. „Тройката” №1
- Стара Загора – 28 април, хотел „Верея”, бул. „Цар Симеон Велики” № 100
- Пловдив – 29 април, хотел „Санкт Петербург”, бул. „България” № 97
Начало: 18:30 ч.
Не се чувствам подготвена да ви убеждавам защо и дали това има смисъл.
Пък и съм казвала неведнъж, че когато телевизорът спори с радиото, не виждам смисъл да се намесвам. През изминалата година прочетох редица статии, част от които ме уверяваха, че хомеопатите ме лъжат, като ми подхвърлят захар и вода, а останалите ме убеждаваха, че рано или късно ползването на хомеопатия ще ме доведе до "коремни болки,
остър панкреатит, тежки алергични реакции, атопичен дерматит, гадене,
повръщане, арсенова кератоза и рак, както и рак на пикочния мехур, сърдечни
проблеми, когнитивно-поведенчески отклонения, кома, смърт и др."
В друга ситуация бих звъннала на автора, за да питам какво включват "другите" след "смърт", но не ни е това темата...
За да завърша с безмислените и не носещи никаква полезна информация на читателите разсъждения ще кажа само, че въпросът "вярваш ли в хомеопатията" на мен ми звучи като "вярваш ли в кинетичната енергия".
Д-р Дора Пачова, председател на Асоциацията на лекарите хомеопати
Д-р
Пачова, защо избрахте за мото на седмицата на хомеопатията „Борбата за
имунитета”?
Тази година в световен мащаб седмицата на хомеопатията е
посветена на инфекциозните заболявания. И понеже това е една огромна тема, в
България избрахме да се фокусираме върху антибиотичната резистентност. Хомеопатичният
метод на лечение се е утвърдил именно благодарение на своята ефективност при
големи епидемии. В миналото това са били например епидемиите от холера. При
епидемии от конюнктивит в руската армия в началото на века, след лечение с
хомеопатия излиза държавен указ хомеопатията да се изучава. В по-съвременни
времена, през 2008г., има мащабно изследване на една огромна епидемия от лептоспироза
(силно заразно заболяване, което обичайно се появява след летните наводнения) в
Куба. Кубинците прибягват до „хомеопатична ваксина” по финансови и
организационни причини – така профилактично дават на 2,4 млн души хомеопатичен
нозод, вместо конвенционална ваксина. От профилактираните по този начин
впоследствие са докладвани едва 10 случая на заболяването!
Какво
е това, което прави хомеопатичните лекарства толкова ефективни? В България
схващането, че хомеопатите лекуват с „вода и захар” все още е много широко
разпространено…
Преди повече от 6000г, в древните аюрведически текстове
пише, че ако човек е здрав и неговото висше „аз” е в хармония, и най-голямата
епидемия би го подминала. В днешно време можем да си обясним това древно
вярване с научни доказателства – разболяването е резултат от две неща. От една
страна е болестотворният агент – бил той вирус или бактерия – но от другата
страна е общото състояние и възприемчивостта на организма.
Тъй като хомеопатичните лекарства имат ефект върху целия
организъм, върху неговата психика, нервна, ендокринна система, имунитет, те
подобряват баланса на всички органи и системи. Така имунната защита действа
ефективно и ние не бихме се разболяли.
Могат
ли хомеопатичните лекарства да заместят антибиотиците?
Могат. Казвам го еднозначно и категорично. При едно
условие – този, който ще лекува с
хомеопатия бронхит, пневмония или грип, или ентероколит, да познава много добре
тази наука. Хомеопатичните лекарства
могат да помогнат на тялото така да се справи, че да изчисти изцяло една
инфекция.
При пациенти, които имат много тежки и продължителни
заболявания, или такива, които многократно са приемали антибиотици, не е
възможно нещата да се случат от първия път на всички нива. Но при системно
лечение този ефект може да се постигне.
Когато
говорим за антибиотици, хрумва ми казусът с болнавото дете, чиито родители се
оплакват, че е взело един, втори, трети антибиотик, и в момента отново е болно…
Има ли връзка тази каскада от антибиотици с поредицата от заболявания?
Да, определено има връзка. Микроорганизмите са така
устроени, че в определен момент се научават да разграждат антибиотика, и когато
това лекарство е имало ефект един или два пъти, на третия път вече или ефект не
се постига, или той е много краткотраен. Това е основната причина СЗО да
алармира и да предупреждава, че ако не се намерят алтернативи, ще се сблъскаме
в световен мащаб с нарастване на инфекциите, защото все повече микроорганизми
са резистентни към все повече антибиотични формули. Природата е така устроена,
че ние, опитвайки се да унищожим дадени микроорганизми, всъщност създаваме
нови, по устойчиви видове. Трябва да кажа още, че според съвременните
разбирания в нашето тяло има над 10 000 вида микроорганизми, и ние вече
говорим за микробиом – тоест за една цяла система от микроорганизми, които
поддържат баланса в нашето тяло и без която не бихме могли да съществуваме. Ако
се отнасяме прекалено агресивно с тази система и пием прекалено много
антибиотици, започват редица проблеми, и антибиотичната резистентност е само
част от тях.
Как
всъщност проблемът „антибиотична резистентност” се отразява на отделния
пациент, какво означава за всеки един от нас?
Например един стафилокок може да бъде резистентен към
определени антибиотици. Това е и смисълът да се правят микробиологични
изследвания, за да се види конкретно този микроорганизъм, който съществува в
носоглътката на детето, на какви антибиотици е чувствителен, тоест как ние да
го атакуваме ефективно. Въпросът е, че след като го атакуваме ефективно, при
част от пациентите остават определени количества микроорганизми, които се научават
да се справят с този антибиотик. Така след време пациентът боледува отново, но
вече е станал резистентен към още един антибиотик.
Какво
може да направи всеки един лекар и всеки един пациент, за да намали или
предотврати антибиотична резистентност
Първо - в никакъв случай не искам да
кажа, че антибиотиците трябва да изчезнат от лицето на земята. Напротив, те са
животоспасяващи, важни медикаменти, но трябва да бъдат използвани по
предназначение, само тогава, когато са необходими. Ако ги използваме наистина
само тогава, когато няма какво друго да се направи, ще ги запазим като нашата
тежка артилерия, и ще ги имаме на разположение тогава, когато са необходими.
Един от главните проблеми е все още съществуващият маниер, когато дойде пациент
с вирусно заболяване, да му бъде предписан антибиотик като профилактика, да не
би да направи бактериална инфекция. Само че така даваме антибиотика на пациент,
който няма бактериална инфекция, това
отслабва имунитета му, и в следващия момент го атакува нова инфекция, но той
вече е резистентен към този антибиотик. Това е масов случай – прекалено и
ненавременно изписване на антибиотици.
Защо
става така?
Проблемът е много голям и аз в никакъв случай не искам да
критикувам колегите. Просто искам да обърна внимание на това явление. То не
засяга само лекарите – ще ви дам пример. Моята майка е педиатър. В момента, в
който започнахме заедно да гледаме някои от малките пациенти, тя разбра, че
хомеопатията би могла да помага. Започна да изписва по-малко антибиотици, но се
сблъска с „резистентността” на хората. Имаше не малко случаи, в които
родителите излизаха от нейния кабинет и отиваха при някой друг, защото тази
докторка не им е изписала антибиотик. Това е явление, зад което стои страх.
Страх у всички. Страх у родителите (или пациентите), страх у лекарите. Този
страх е разбираем, но не води по добър път. Опитвайки се да се презастраховаме,
по този начин ние създаваме друг проблем.
Може
ли да се даде препоръка към пациентите?
Това е много трудно. Надявам се с лекциите, които
изнасяме, да обясним на повече хора, че имунитетът всъщност е въпрос на крехко,
деликатно и много важно равновесие между различни вътрешни процеси,
микроорганизми, и не бива с лека ръка да прибягваме към субстанции, които рушат
този баланс. Дано това да накара хората да са по-внимателни и да не предприемат
лечение със силни лекарства като антибиотиците сами.
Няма коментари:
Публикуване на коментар