Off Topic

Спорът дали хомеопатията действа или не,  ми е чужд. Никого в нищо не мисля да убеждавам.

Подобно на спора за ваксините, това е тема, достойна за възклицанието „Изпотих се да споря с прости хора…“ Защото по стар обичай най-гласовити и най-запалени са или най-некомпетентните, или най-фанатизираните. А тези две породи спорещи не желаят да стигнат до истината. Искат просто да докажат колко са тъпи опонентите им.

А аз все си мисля, че не това е целта на занятието.

Та така. Това интервю* се случи преди няколко месеца, но по ред причини все не му идваше времето. Томас Пайнбауер и Елен Рену са сред най-влиятелните европейски лекари-хомеопати.

Моля Ви първо да се представите и да разкажете личната си история с хомеопатията – защо започнахте да практикувате точно това направление в медицината?

Елен Рену: Аз започнах работа като общопрактикуващ лекар във Франция. Много скоро обаче стана ясно, че работата ми не е достатъчно удовлетворяваща. Не бях в състояние да дам точните отговори, които моитепациенти очакваха. И аз потърсих друг начин да „адресирам” заболяванията на хората – тогава хомеопатията се появи като отворена врата.

Намерихте ли този по-добър път към пациентите си чрез хомеопатията?
 Елен Рену: Вие знаете известната фраза „Лекувай пациента, не болестта”. 

А вие?

Томас Пайнбауер: В момента съм президент на Европейския комитет за хомеопатия. От Австрия съм и съм започнал заниманията си с медицина в Медицинския университет във Виена.  Там беше и първият ми контакт с хомеопатията. Имах три причини: първо от научна гледна точка за мен беше много интересно защо и как тези лекарства въздействат; след това интересът ми беше от философска гледна точка, и накрая, разбира се, от гледна точка на пациента. Тези причини запалиха интереса ми още като много млад студент. Във Виена имахме шанса хомеопатията да е много добре застъпена – имахме ежеседмични лекции по хомеопатия. Така в края на следването си вече бях завършил и обучението си по хомеопатия. 

А сега къде работите?

Томас: В частна практика. Но в Австрия, когато един лекар завърши, трябва три години да работи в болница. След това може да работи като специалист по обща медицина.    
    

Има ли, според Вас, някакъв конфликт между хомеопатията и традиционната медицина? В България има такива настроения, особено в медицинските среди – че не могат да се използват едновременно.

Томас: Бих казал, че съществуват и двете ситуации. Ако говорим за Австрия например, там имаме много дълга традиция. През 2016г ще отбележим 200 години хомеопатия в Австрия. Затова и хомеопатията е добре застъпена – има интерес както от пациентите, така и от лекарите. Винаги можете да намерите конвенционални медици, които са срещу хомеопатията. Но в същото време в момента имаме и около 650 лекари с дипломи за специалист по хомеопатия. И повечето от тях работят в частни практики.

Д-р Рену, Вие изнесохте лекция у нас за доказването на хомеопатичните лекарства. Тук, в България, тази дискусия все още е много належаща – какво да кажем на нашата публика, за да я убедим, че хомеопатията работи? (Доказването е специфичен метод за изучаване ефекта на хомеопатичното лекарство върху ума, емоцията и тялото на човека, и не съответства на понятието „доказване“ в конвенционалната фармацевтична практика – бел. ред.)

Елен: Когато доказваш едно лекарство, ти вече имаш идея за неговата ефективност. Когато дълго си лекувал хората с едно лекарство, не ти се налага да се чудиш дали то ще свърши работа или не. Вижте, аз работя от 20 год. с пациентите си. Ако хомеопатията не работеше, как бихте обяснили факта, че хората продължават да идват в кабинета ми? 

А имате ли нужда от научно доказателство? За да служи пред обществото и пред медицината?

Елен: От формална гледна точка ние имаме нужда да бъдем приети в контекста на медицинската наука. И по тази причина – само по тази причина - имаме нужда от научно доказване. Защото не искаме хомеопатията да се смята за нещо различно от медицинска дисциплина. Но научната рамка трябва да се адаптира към спецификта на хомеопатията. Не бихме могли да се придържаме към правила, които не са създадени за нас. 

Знам, че във Франция някои хомеопатични лекарства се реимбурсират. Българските приятели на хоемопатията искат това да се случи и у нас, макар че на мен ми се струва много трудно. Какви са правилата, при които това се случва при вас?

Елен: Този процес в момента тече, при това не само на национално, а и на общоевропейско равнище. Но мисля, че всеки път, когато някоя страна реши да реимбурсира хомеопатичните лекарства, вижда колко разходо-ефективни са те. И всъщност реимбурсирайки тези лекарства, те пестят пари. 

Вие сте говорили пред българските си колеги за европейските правила в тази сфера?

Томас: Да, най-общо за ситуацията с хомеопатията в Европа. И за регулацията при практикуване на хомеопатия, хомеопатично образование и хомеопатични  продукти. 

Има ли нови регламенти в европейското законодателство, които биха помогнали или пък попречили на хомеопатите да лекуват по-добре своите пациенти?

Томас: Да, има. Мисля, че най-важното – което споделих и пред българските си колеги – е, че СЗО, и по-специално Департаментът за традиционна и комплементарна медицина, огласи през последната година новия си стратегически документ. Той се нарича „Стратегия на СЗО за традиционна и комплементарна медицина 2014 - 2023”. В този документ много ясно е застъпено, че всички страни-членки на СЗО трябва да създадат законодателство с оглед безопасност на пациента. Ключов израз, употребен в този доклад е „отвъд ефикасността”. С него СЗО подчертава, че вече не се колебае ефективен ли е този метод или не, доказан ли е научно или не. Те казват – факт е, че  е ефикасен, че работи, затова трябва да го регулираме. Иначе хомеопатията е много близо до своето научно доказване. Така че в следващите години всички страни-членки на СЗО трябва да създадат законодателство както за традиционна, така и за комплементарна медицина. Пътят към това е започнат в Европа – този юни ЕК публикува документи, в които се казва, че те препоръчват “CEN” да определи стандартите за получаване на базисни знания за този процес. СЗО препоръчва въвеждането на това законодателство да стане на три стъпки. Първата е да се създаде добра образователна основа – това е и което ние правим, с тези обучения от Европейския комитет по хомеопатия. Имаме свои образователни стандарти, които ще станат основна база в цяла Европа.

Този документ –„ Услуги, предоставяни от лекари с допълнителна квалификация по хомеопатия” всъщност определя какво трябва да знае и да може един лекар по медицина, за да бъде хомеопат и да работи като хомеопат. Този документ има препоръчителен статус и може да се използва като рефернцция при създаването на законови разпоредби. В момента в повечето държави хомеопатията се преподава извън  университете и е трудно да се гарантира качеството на обучение на лекарите по тази дисциплина. И така, в момента ние създаваме този стандат, и когато го приключим през 2016, той може да се използва като референтен за качеството на обучение и практикуване на метода. 

В края на нашия разговор искам да ви задам въпрос за вашата практика като лекар-хомеопат. Можете ли да разкажете история, случай, който е останал в съзнанието ви?

Елен: Бих искала да ви разкажа една много показателен случай. Ставаше дума за едно младо момиче, което имаше възпаление на сливиците. Беше получила разязвявания  в устата, които кървяха и бяха много болезнени. В болницата й бяха дали антибиотици и кортизон, след което я изпратили вкъщи. Тя не можеше да я преглъща, имаше много силни болки, защото цялата й уста беше разязвена и кървеше. Тя ми се обади и аз отидох да я видя, носейки едно лекарство – Mercurius cyanatus . Разтворихме глобулите във вода, тя задържа тази вода в уста и облекчението дойде незабавно. Незабавно тя спря да страда! На следващия ден вече можеше да яде. Тези ситуации ни показват, че понякога хомеопатията действа много бързо – почти като чудо. 

Как да обясним този ефект на хората, които казват, че хомеопатията е вода, захар и самовнушение?

Елен: Като просто им покажем този ефект.

Томас: Аз искам да ви разкажа един случай, който преди малко разказах и на Елен. За една възрастна дама на 80 год. Тя страдаше от автоимунно заболяване – пемфигус булоза. То се проявява най-често при възрастни хора, които получават силни сърбежи в определени области на кожата, след което на тези места се образуват мехури. Това е заболяване на имунната система и конвенционалната медицина може да го лекува само с кортикостероиди и други имуноподтискащи лекарства. И така, аз се срещнах с нея, след като тя вече беше посещавала дерматолози и беше лежала в болница. Въпреки че приемаше кортикостероиди, тя отново и отново получаваше кризи, обостряния на болестта. Конвенционалната медицина нямаше какво да направи повече. Снех случая и след анализ и предписах лекарство, което се прави от змийска отрова – Lachesis mutus. В хомеопатичната практика то е добре познато, използва се от 150 години. Резултатът беше постепенно намаляване на дозите кортизон, и контрол върху болестта – тя трябваше да прилага лекарството всеки път, когато усети сърбежите. Сама контролираше процеса. Така предотвратяваше обострянето на симптома и появата на мехури. Днес, около 5 години по-късно, тя още е жива, вече не взима никакви кортикостероиди, и няма кризи на заболяването. Това показва, че хомеопатията действа от първия ден на на живота на  бебето - до самия край на живота. И показва още, че хомеопатията често може да помогне в моментите, в които конвенционалната медицина вече няма отговор, няма инструмент, за да помогне на пациента.

-------------------------
 * Консултант и редактор на текста - д-р Дора Пачова