понеделник, 4 януари 2016 г.

Д-р Бетина Чудото



Отдавна твърдя, че типичният за нашите географски ширини „вярваш ли в хомеопатията“ е почти толкова смешен, колкото би бил въпросът „вярваш ли в квантовата физика“.

Аз не разбирам от физика, нито от хомеопатия, но се старая да виждам резултатите.

Д-р Бетина Балтацис беше един от лекторите на последната конференция по хомеопатия у нас. Представи пред колегите си в България шест случая на новородени в особено тежко състояние, които са били лекувани с комбинираните усилия на хомеопатичната и конвенционалната медицина. 


Представете се!
Казвам се Бетина Балтацис и съм неонатолог. Работя в една от големите държавни болници във Виена, Австрия. Интензивната ни неонатология е малка, но обслужва едно от най-големите родилни отделения в страната, с над 1500  раждания на година.
Какво е мястото на хомеопатията във Вашата болница? Официална политика ли е ползването на хомеопатични средства, или го правите само по своя инициатива?
Може да се каже, че е мой персонален интерес, но се приема много добре от ръководството на отделението и болницата. Не е нещо, което трябва да се прави „тайно“, така да се каже. Работя съвсем официално с хомеопатични средства. Имаме болнично издание, което излиза на всеки три месеца, и там излизат публикации и презентации на работата ми в тази посока. Единственото затруднение, което срещам, е че снабдяването с хомеопатични лекарства не винаги може да се извърши по процедурите, по които болницата закупува медикаментите и консумативите си. Затова ползвам само ресурсите на болничната аптека, а когато се налага нещо друго – това спада към графата „хоби“.
Колегите Ви как приемат работата Ви?
В началото гледаха с малко скептицизъм какво ще се случи. Прекият ми ръководител обаче беше много отворен към идеята и ме окуражи да ползвам хомеопатия при новородените. Така се стигна до настоящото положение, когато всички са на различни позиции. Може би тук е важно да отбележа, че съм единственият хомеопат в отделението. Имам колеги, които ползват конвенционалните лекарства, защото при тях има ясен алгоритъм – като рецепта за курабийки е – когато състоянието е такова, лекарството е онова, действието е бързо, и всички са щастливи. Много колеги се чувстват по-комфортно от този модел. Имам обаче и колеги, които започнаха да се интересуват от хомеопатия, да четат, да търсят правилното лекарство, когато възникне проблем. А има и такива, които просто ме молят да направя хомеопатичните назначения на пациентите им.
В България все още има дебат дали хомеопатията е истинска медицина…
Да, същото е и в Австрия.
Наистина ли?
Не знам, всъщност. Приема се много добре, защото е много разпространена в частните практики и е много търсена от пациентите.
Да, но тук хомеопатията не може да се практикува официално в болница…
В Австрия това не е проблем. Вече има колеги хомеопати на много места, включително в университетски клиники. В нашата болница например се ползва хомеопатия също и в интензивните грижи, и в онкологията. Там има един колега, който прилага метода от, мисля, около 40 години. Той е много уважаван, преподава, но курсът по хомеопатия все още е по желание на студентите, не е задължителна част от обучението им.
Използвате ли конвенционални лекарства и хомеопатия едновременно?
Да.
А как определята кое кога да дадете на бебето?
Обикновено първо опитвам с хомеопатия. Много пъти тя работи чудесно при остри състояния. Има, разбира се, някои ограничения. Ако има например силна инфекция, антибиотикът не може да бъде избегнат. Би било истинско бедствие, ако с това бебе се случи нещо, а не са предприети всички обичайни лечебни стъпки. Но това, което виждаме често – например при случая с Анна, който представих пред българските си колеги – хомеопатията е основна поддържаща терапия. Извън това, цялото лечение може да се проведе като по учебник, но хомеопатията да се ползва за туширане на страничните ефекти на конвенционалните лекарства. Освен това разказах и случая на едно момченце, родено от хероинозависима майка. То имаше много тежка абстиненция – безпокойство, трепереше, не можеше да се храни, потеше със студена пот, изобщо не можеше да заспи. Поръчахме му вещество за субституираща терапия, но докато чакахме, аз опитах нещо различно… Справихме се със симптомите на безпокойството с еднократно даване на хомеопатично лекарство. След пет дни отново се проявиха леки признаци на безпокойство и повторихме дозата. Оттогава до момента детето се развива прекрасно, за щастие намери много мило приемно семейство и има щастливо детство.
Тоест можем да кажем, че двата метода – на конвенционалната медицина и хомеопатята, могат да се ползват ръка за ръка?
Да. И не само това – аз мисля, че е проблем, ако медикът се придържа фанатично само в едната крайност и превръща това в някаква религиозна война. Конвенционалната медицина има много силни страни. Има и негативи, но тези малки бебета не могат да бъдат третирани само с хомеопатия. Тя обаче им помага да се преборят, да бъдат по-силни, по-здрави…
Има ли хомеопатични лекарства, които могат да бъдат вредни за толкова малки бебета?
Грешните лекарства. И това важи не само в хомеопатията. Аз например не ползвам ниски потенции. Ползвам само хомеотични препарати с високо разреждане.
Може ли да обясните?
В ниските потенции са извървени само няколко стъпки на разреждане. Теоретично е възможно в лекарството да са останали молекули от активното вещество. Това не е желателно, когато лекарството е получено от отровни вещества като арсен, например. При разреждане над 30CH, например 200, можеш да си сигурен, че в лекарството няма молекули от това вещество. То съдържа определена информация, а не определени молекули, както е в конвенционалните лекарства. И тъй като бебетата реагират много бързо при много деликатен стимул, това е идеален подход при тях.
Различна ли е хомеопатията за новородени от хомеопатията за големи деца? Или за възрастни например?
Колкото по-голям е човек, с толкова повече „съзнание“ е натоварено лечението му. При възрастните например винаги се пораждат съмнения за плацебо-ефект. При новородените това е невъзможно. Това, което виждам, е това, което е. Няма опасност пациентът да ми каже „Да, да, сега е много по-добре.“, а това всъщност да не е така.
Има ли случай, който винаги ще помните?
Да, случаите, които днес представих тук. Имах една колежка – тя вече не работи в болницата – тя се придържаше винаги много стриктно към клиничните протоколи. След един от тези случаи тя ми каза „Това е като магическо докосване, искам и аз да го мога“. След това записа хомеопатично образование.
В Австрия има ли много лекари като Вас – болнични хомеопати?
Не достатъчно, според мен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар