За хралупата на Байкушевата мура

Или колко струва празното пространство в главите на гражданите 

На 11-ти ноември ще има протест. Природозащитен, заради плановете на група невежи мутри да се дообогатят на гърба на данъкоплатците, ползвайки техните - на данъкоплатците - блага. Да, данъкоплатците. Ще повторя тази дума много пъти в този текст.
Защото той няма нищо общо със защитата на природата, освен едно - има територии, които принадлежат на държавата, а държавата, това сме ние, данъкоплатците. Ако някой иска да прекара път към хотела си през двора на селската ти къща, и за да му е по-удобно ти бутне кокошарника, вероятно ще изцвилиш. Не че пътят е грозен или нефункционален, но дворът си е твой. Кокошките също. Посегателството върху тях е незаконно.
Е - време е за цвилене.

Добро утро, случаен гражданино!
Вероятно вече си станал от сън, завел си децата на училище и си на работното си място. Не те знам какво точно работиш и колко изкарваш, но - за твоя информация - около 34% от това, което изкарваш, отива в джоба на държавата под формата на различни преки и косвени данъци, акцизи, такси. През 2015-та например си работил за държавата от 5-ти януари до 2-ри май, по изчисления на ИПИ. Четиримесечния ти труд влиза в една каца, която се нарича "Бюджет на Република България за ... (съответната година)". Ако жена ти/мъжът ти, в продължение на 4 месеца ти прибира заплатата, и я харчи без да ти каже за какво, но с категоричното уверение, че така ти е по-добре, няма ли да се напрегнеш?
Та, мисълта ми е, че има отчаяна нужда от натиск върху МинФин за промяна на философията на бюджетирането. Точно аз ли да ти говоря за бюджетиране - ами да, аз плащам данъци и искам да знам за какво се харчат, кой колко краде от тях, тез три неща... Има примери в света как един бюджет да стане по-разбираем, така че за огромна радост не се налага да откриваме топлата вода. Налага се обаче да го изискаме от правителството и парламента си, тъй като те нямат интерес (а вероятно и компетентност) да го приложат. Нарича се програмно бюджетиране. Преди почти 15год. в България се прави плах опит за въвеждането му, но поради недостиг на политическа воля, политическо време, експертиза на средно управленско ниво и някакви други неща, които може би няма как да науча от четене на статии, опитът се проваля.
И така - въведение в програмното бюджетиране for dummies по Любо Дацов.

Има няколко начина на представяне на бюджет. По така наречените икономически елементи - когато вътре виждате заплати, издръжка, разходи за ток, за сгради, за хартия, ред за субсидиите, ред за капиталовите разходи. След това има представяне на бюджета по функции, където виждате колко отива за образование, колко за полиция, за здравеопазване, социална сфера и т.н. Всички тези инструменти не говорят нищо на гражданите.Примерно - 4 млрд отиват за заплати в държавата. Но никой не може да каже това много ли е, малко ли е, какво вършат тези хора. Затова в края на 70-те години се измисля така нареченото програмно бюджетиране, на английски "performance based budgeting" или бюджетиране, ориентирано към резултатите. (...) Идеята е, че хората в крайна сметка се интересуват не толкова много колко харчат системите - и не бива да се интересуват какво става вътре в тези системи - по-важното са резултатите, какво произвеждат те.

В този ред на мисли, съвсем естествено, някак си, стигаме до полицаите. Осми от 100 държави в света сме в класация на Bloomberg по брой куки на глава от населението (по дани от 2014г. щатният състав на МВР е 51 000 души). Трети в ЕС по разходи за МВР. Разкриваемост - едно от три престъпления според официална статистика на МВР от преди година и под 2% за някои специфични престъпления, според ей тази таблица, която се върти в мрежата от 2 дни (източникът не е ясен, съоветно и достоверността, но още никой не я е опровергал).

Та, в контекста на  идеята, че като гражданин не трябва да ме интересуват парите, а резултатите, искам да попитам:
1) Къде бе, мамка ви, сте всички над 50 000 ченгета, когато ми трябвате? Когато ми обраха жилището (2 пъти), когато измамиха баба ми по телефона, когато звъня със сигнал за силен нощен шум (през вечер лятно време), когато тестостероновите бомбички и русите кифли в Студентски град карат със 120 в насрещното? Вие учите ли децата си, ако се загубят, да потърсят полицай? И как ги инструктирате да го намерят? Щото запознати източници твърдят, че най-лесният начин е в близкото кафе, на сянка (или на топло, според сезона)...
2) Във века на технологиите, намирате ли за нормално да давате 94% от бюджета си за заплати? И какво точно се поддържа с 1,5% капиталови разходи - районните, патрулките, служебните оръжия, техниката...?
3) Що за КПД е 33-34%?
4) Смятате, че сте нещо повече от данъкоплатците, и имате право своеволно да затваряте градове и пътища, в противоречие на всеки закон, свързан с вашата работа и регламентирането на протестните действия? Чудесно, това е ярко доказателство за отношението ви към закона и следователно - негодността ви да го пазите. ВЪН! Подавайте си рапортите, няма да ми липсвате.
5) "Ама има и честни полицаи, ама не е честно всички под един знаменател, ама всеки има право да му писне, знаете ли какъв хаос е в МВР..." Ама да бе. Съгласна съм. И точно затова съм убедена, че и честните полицаи не харесват министерството си такова, каквото е в момента. Че не им е приятно да са част от мутро-мафиотската организация, чиято единствена цел е да "респектира". Че когато са били малки момченца (в общия случай), не са си мечтали да станат полицаи, за да могат да изскачат от храстите и да питат случайния гражданин "И сега какво ще правим?".
6) "Те се учат от протестиращите миналата година..." И един мармот завива шоколада в станиол. Статуквото размахва заплашително палка, за да не го закачат. И ако съдя по реакциите, заплахата работи.
7) Има сценарий... Ибаааааах таз актьорска професия... Аз, ако съм на НАТФИЗ, още утре ще се саморазпусна от срам. Явно школата в Симеоново отдавна ги превъзхожда...

А докато се занимаваме с това, срокът за обжалване на изборните резултати изтече. Както знаете, тъй като бяха местни, ако някой се съмнява в истинността на резултатите, те трябва да се жалят община по община. Вече и децата знаят, че градовете се дават по благоволение и от толерантност (via премиерът Слънце) , така че не виждам смисъл да се хабим в избиране и жалене на каквото и да било. Ще преведа тук, обаче, малко цифри, ей така, като повод за размисъл. На който му възможна тази дейност, разбира се.
Настоящото правителство е избрано с гласовете на 1 364 297 гласоподаватели а.к.а. данъкоплатци, по данни на ЦИК. Това са хората, дали глас за ГЕРБ и РБ. Още 375 324 избиралети на АБВ и ПФ/ВМРО стоят с гласовете си зад управлението, или общо 1 739 628 са решили да ни управляват тия хора.(Това твърдение е изключително условно, да кажа аз като един бивш симпатизант на РБ, който иска да си купи гранатомет...)Решенията на тези хора, както и на онези, на които уж не им стигна подкрепа да влязат във властта (но чрез плаващите парламентарни съглашения на практика са част от нея) са задължителни за всички нас, данъкоплатците.
Но решението на 1 883 411 данъкоплатци (по данни на ЦИК), че електронното гласуване от разстояние трябва да бъде въведено, не е задължително за тях. Тепърва ще го обсъждат в парламента. И с риск да позная, бих предположила, че след разгорещени дебати и няколко блокирали пулта, ще се окажем неготови като общество за тия промени.
Викайте ми Ванга.

На края, но не и по значение, искам ей така, като майка, да ви споделя нещо лично.
Правя сега едни сложни схеми, които може и да ми спънат професионалното развитие, но пък ще позволят сина ми да си пише домашните. Казано простично - ще работя по-малко, за да обучавам повече. Не казвам "родителствам", защото на практика ще изпълнявам част от задълженията на образователната система, вменени й при регламентирането на задължително целодневно обучение. Екзистенциално постижение в държава с буксуваща икономика и срив в грамотността и демографската политика.


Защо не реагират гражданите? А и как биха могли?
Протест?
Игнор?
Терминал 2?

Нямам финал на този текст.