Посланието е очевадно: когато се намесваме излишно във физиологичните процеси, те спират да работят. Така сами предизвикваме проблемите, които после трябва да решаваме трудно, болезнено и скъпо.
През изминалата седмица в София гостуваха проф. Сандра Морано (акушер-гинеколог от Италия), д-р Шийна Байръм (акушерка, Великобритания), д-р Лучия Рока (акушерка, Великобритания/Италия), Фелипе Кордона (акушер, Испания). Те бяха тук да обучат първите акушерки, които ще работят като автономно акушерско звено в рамките на специализирана акушеро-гинекологична болница. Целта е да се създаде екип, който може да оказва продължаваща грижа - тоест да осигурява съвети и помощ за здравите жени в подготовката им за репродукция, проследяването на бременността, раждането и следродилния период. В България все още подобен модел на грижи е екзотика. Промяната обаче е нужна.
Защо?
Отговорът е в цифрите: Перинаталната смъртност у нас е 11/1000 при средна за ЕС 7,4/1000. Делът на мъртвородените е 8/1000 при 5,27 за ЕС, а неонаталната смъртност в България е 4,5/1000 срещу 2,4 промила средно за ЕС. Нямаме достъпни данни за България за броя на медицинските интервенции, които една майка и бебето й изтърпяват в процеса на раждане – прилагане на окситоцин, епизиотомия, Кристелер, форцепс. Това, което имаме обаче, стига, за да е ясно, че има какво да видим, научим и приложим в грижата за бременните и раждащи жени.
 |
| Сандра Морано, Лучия Рока и Шийна Байръм |
Какви са впечатленията Ви от акушерките, с които се срещнахте тук?
Проф. Сандра Морано (СМ): Аз съм за втори път в България. Първия път бях лектор на конференция за физиологично раждане през септември. Бях много впечатлена, защото дойдоха между 80 и 100 български акушерки. Това е революция! Аз видях интерес в очите им, и ентусиазъм, а това е важно за хора, които се срещат за първи път с едни нови практики. Мисля, че нещо беше посято в тази първа среща. Не се заблуждаваме, това е работа, която отнема години, понякога десетилетия.
Но ето, само няколко месеца по-късно аз отново съм тук за да обуча участващите в този нов проект. Това е интересно партньорство между независимо акушерско звено - акушерски кабинет "Зебра" и частна болница. Такова нещо не сме виждали преди. Но собствениците на болницата искат да развият нещо ново, и това може да се окаже началото на революцията във вашите родилни грижи. Но най-важни в случая са жените - ние се срещнахме снощи с бременни жени. Тези жени искат да имат възможност за нов вид грижа. Допреди две години за тях нямаше никаква надежда. Сега не е така.
А как е?
СМ: Сега е моментът да се създаде силна женска коалиция. Няма значение къде и как са раждали - всички са жени, вероятно всички са фрустрирани, обезкуражени и страдат, че състоянието на родилните грижи е такова.
Г-жо Байръм, Вие сте за първи път тук, Вие какво бихте разказали от срещите си с акушерки в България?
Д-р Шийна Байръм (ШБ): Да започнем с това, че срещнах само една, освен Илона и Йоана (кабинет "Зебра").
Може би и това е послание...
ШБ: Може би. Но като английска акушерка мога да кажа, че това, което научавам за практиките тук, е на светлинни години от практиките ни в Англия по отношение на майчиното здравеопазване. В Англия тази сфера е повече или по-малко доминирана от акушерките. Да, акушер-гинекологът е там. Но той не е там за всички жени, той е там за тези, които се нуждаят от акушер-гинеколог. В Англия положението много приличаше на това при вас през 70-те години на 20-ти век. Но мисля, че при нас трансформацията стана с по-малко съпротива, отколкото ще бъде при вас и в Италия например, защото в Англия нямаше частни родилни болници и акушеро-гинекологични кабинети. В страните, където раждането е бизнес, нещата са значително по-сложни. Това съм го виждала в много страни.
Никога не е спирало да ме изумява какви усилия коства да погледнем отново към основите на някои жизнени процеси. Не е като да се опитваме да въведем ново разбиране за нещата. Опитваме се да припомним как функционира тялото, и да помолим това да се уважава. И не мога да си обясня защо се опитват да ни представят като радикалистки. Ние се опитваме да направим нещо, което е изключително просто. Ако имате нужда от лекар - имате нужда и това не се подлага на съмнение. Но защо бременните жени, които не са болни, трябва непрекъснато да бъдат пращани в болницата? Това е много странно. Ние (особено ние двете с д-р Морано) живяхме десетилетия в епоха, в която учехме жените да не вярват в телата си. Аз съм на 60г., имам 4 сестри, всички родеи вкъщи без проблем. И когато дойде време аз да раждам, майка ми ми казваше: "Да, трудно е, раждането е трудно. Но спри да се притесняваш, просто го правиш и това е." Ние в нашето поколение вкарахме технологията не просто в науката, вкарахме я във вярванията на жените и те вече не вярват на телата си.
Но да се върна на въпроса ви - аз срешнах само една акушерка тук, но имам много истории за раждания от вашата страна в главата си. И когато започне едно раждане, вие се нуждаете от акушерка, акушер-гинеколог, неонатолог - защо? Какво правят всички тези хора? Това е разхищение на ресурс. Има ситуации, в които те наистина са необходими и там е тяхното място. Не взимате лекар със себе си всеки път, когато правите секс, защото нещо може да се случи... Да, при раждането имаме бебе, което кара хората да мислят с повишено внимание "какво би могло да се случи". Но трябва да започнем да си даваме сметка - защото науката вече го е доказала - че понякога проблемите се случват заради нашата намеса. Не обратното. Ние създаваме проблеми и е време да направим крачка назад. Защото вече опитът доказа, че за здравите бременни и раждащи жени продължаващата акушерска грижа осигурява най-добри медицински резултати, най-добро усещане у жените за преживяването, и то при най-малко разходи.
Казахте, че ситуацията е била сходна в Англия през 70-те. Колко време, според Вас, ще е нужно тук, за да се промени системата?
ШБ: Не мога да ви кажа колко, но няма да стане за една нощ.
СМ: Не, не се тревожете за времето. България е значително по-малка и е възможно да ви отнеме не повече от 2-3 години да постигнете сериозен обрат. Много лесно и много бързо може да се разпространят новините за добрите практики и те да "заразят" повече жени. В помощ ще са ви и социалните медии.
Знаете ли, писах три пъти до вашия вицепрезидент, тъй като е жена, да ни приеме, но нямам отговор. Но ако жените тук окажете натиск, нещата ще се случат много бързо. Не, няма да чакате 40 години.
ШБ: Съвсем различно е сега. Ще ви дам един пример. Когато аз бях млада акушерка и създавахме асоцицията, която трябваше да се изправи срещу системата, ние си общувахме, като си пишехме писма. Срещахме се веднъж в месеца, през другото време пишехме писма. Днес имате социалните мрежи, имате медиите, и най-важното - вече имате науката на своя страна. Вече е положена основата - имате тези две изумителни акушерки Йоана и Илона, имате невероятни жени, които имат силата да предизвикат системата, и може би дори тези болнични мениджъри, които са осмислили нуждата да има такова акушерско звено, което да предлага на майките продължаваща грижа, включително раждане. Това е вълнуващо, защото е началото на промяна, която ще преобърне много животи.
В България раждането, освен всичко останало, е и хубав бизнес за акушер-гинеколозите. Как бихме могли да ги спечелим - те няма да се откажат от бизнеса си?
Жените ще ги спечелят. Когато научат за предимствата на тази възможност, жените, които ще поискат да я получат, ще станат повече. Нуждаете се от повече практики като "Зебра", за да може жените да влизат първо в акушерския, а не в лекарския кабинет. В момента, във вашата система лекарят е gatekeeper. Това не е нужно - лекарите имат компетенция и са нужни, когато има патология, проблем или повишен риск. Там е тяхната сила и трябва да им се даде времето да се занимават с тези жени, които наистина имат нужда от тях.
Наскоро попаднах в дискусия между високообразовани хора, които смятаха, че цезаровото сечение избавя жената от ненужни страдания. Как да оборим тази легенда?
Лесно.
Да, в раждането има болка.
Но то става плашещо в системи като българската, където жената влиза в една болнична стая, в която често не е сама. Отнема й се свободата да се движи, не й се разрешава да приема храна и вода, не се допуска неин близък. Всичко е срещу нея. Разбира се, това повишава толкова много адреналина в кръвта й, че тотално обърква хормоналния баланс на раждането, и води до много неприятни преживявания. Така че, ако сравняваме спокойно протичащото секцио, и начина, по който протича едно физиологично ражане в болниците в България, в повечето болници в Италия и в някои болници в Англия, разбираме защо се избира секциото. Но вагиналното раждане не бива да е такова, каквото е в България. Затова понятията са несравними. Особено когато говорим за образовани хора - провокирайте ги да четат.
В една нормална среда, жената разбира, че болката е част от процеса, а нашата работа е да знаем как да работим с тази болка, да я използваме и да я редуцираме. Но през цялото време жената трябва да усеща любов и подкрепа, през всички фази на раждането. Защото то е един изключителен процес. Разликата между това болнично раждане, което обсъждаме, и прекрасното, истинско раждане, е като между изнасилването и изпълващия, завладяващ секс. И така - ако това ми е изборът, ами да, и аз бих предпочела да не бъда изнасилена, а да претърпя някаква клинична процедура... Но е несравнимо.
И още нещо. Разказвайте историите на жени, които са преживели цезарово сечение. Моята дъщеря преживя три, а не искаше нито едно. Тя твърди, че болката след операцията е ужасна - не можеш да мръднеш, не можеш да станеш, не можеш да отидеш до тоалетната, не можеш да видиш бебето си... И това продължава доста дълго. И тези жени - освен бебе - имат и една тежка коремна операция.
СМ: Промяната трябва да дойде от жените. Акушерките са готови. Акушер-гинеколозите ще направят стъпка встрани, ако им се наложи. Но е важно и мисленето на бъдещите майки. В Италия все още жените вярват, че ако не отидат в скъпоплатения частен кабинет на някой акушер-гинеколог, нещо страшно ще им се случи. Затова ние се борим преди всичко за жените.
